Телефонна централа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 14:55, 21 ноември 2011

Телефонната централа е телекомуникационно устройство, предаващо телефонен сигнал от един телефонен апарат на друг и осигуряващо връзката между тях. Процесът на свръзка на двата телефонни поста се нарича комутация.

Телефонните централи се появяват в началото на 20 век, след като абонатите на телефонните мрежи в големите градове нарастват като брой и се налага организация на свръзката между тях. Първи се появяват ръчните телефонни централи (РТЦ) (още наричани номератори).

В България ръчни централи се ползват масово чак до края на 70те години, когато постепенно биват изместени (но не напълно) от автоматичните телефонни централи (АТЦ).

Различаваме няколко поколения АТЦ в зависимост от технологията, която употребяват:

Електромеханични АТЦ (все още най разпространени в България) - от началото на 20 век
Полупроводникови и хибридни АТЦ (от 60те години на 20 век до днес)
Цифрови АТЦ (от 80те години на 20 век до днес)

Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Шаблон:Link FA

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+[[Image:JT Switchboard 770x540.jpg|thumb|220px|right|[[Телефонен оператор]], който ръчно свързва разговори с двойки от кабели на [[телефонен комутатор|телефонно табло за превключване]].]]
-[[Image:Nortel DMS100 public voice exchange.jpg|thumb|right|250px|Телефонна централа ([[Nortel]] [[DMS]])]]
+[[Image:Nortel DMS100 public voice exchange.jpg|thumb|right|250px|Телефонна централа ([[Nortel]] [[Дигитална мултиплексна система|ДМС]])]]
 '''Телефонната централа''' е [[телекомуникации|телекомуникационно]] устройство, предаващо [[телефон]]ен сигнал от един телефонен апарат на друг и осигуряващо връзката между тях. Процесът на свръзка на двата телефонни поста се нарича [[комутация]].