Аполо 6: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ей, хвани единия...
Amirobot (беседа | приноси)
м r2.7.1) (Робот Добавяне: he:אפולו 6
Ред 43: Ред 43:
[[fi:Apollo 6]]
[[fi:Apollo 6]]
[[fr:Apollo 6]]
[[fr:Apollo 6]]
[[he:אפולו 6]]
[[hu:Apollo–6]]
[[hu:Apollo–6]]
[[it:Apollo 6]]
[[it:Apollo 6]]

Версия от 21:44, 21 ноември 2011

Аполо-6 (Шаблон:Lang-en) — втори и последен безпилотен експериментален полет на ракетата «Сатурн-5» в рамките на програма Аполо.

Програма на полета

Ракетата има за полезен товар кораба Аполо(усъвършенствания «Блок I» с нов люк) и макет на лунния модул. Мисията има следните задачи:

  • проверка на съвместимостта ракета-носител и кораб при старта
  • изпробване на отделянето на втората степен от първата и на третата от втората
  • проверка на работата на двигателната, навигационната и електрическата системи на ракетата
  • оценка на работата на системите за откриване на неизправности в ракетата
  • отработване на операциите по старта, провеждането на полета и спасяването на командния модул
Старт на Аполо-6.
Командният модул.

Полетът

Ракетата стартира на 4 април 1968 година. При работата на първата степен S-IC се наблюдават осцилации. 2 минути след началото на полета възникват вибрации, превишаващи нормата. След 4 минути и 38 секунди полет възникват проблеми в работата на втората степен (спадане на температурата в главния клапан на окислителя, увеличение на налягането в двигател № 2. След това се изключват два от двигателите на втората степен. След 5 минути и 18 секунди в същия двигател внезапно тягата спада на 2500 килограма. За да се компенсира недостигащата скорост, била отделена степен S-II, но заради преразход на гориво корабът не успява да излезе на високоелиптична орбита.[1]


След две околоземни обиколки на ниска орбита, по време на които са извършени проверки на системите на ракетата и кораба, е трябвало да се пусне повторно двигателят на третата степен. В лунните експедиции това включване отправя кораба с астронавти към Луната.Но двигателят не се включва повторно и корабът был отделен от третата степен на ниска орбита. За да се изпълнят задачите на полета е решено корабът да се вдигне на елиптична орбита с висок апогей с помощта на неговите собствени двигатели. Двигателят на кораба е включен за 7 минут 20 секунди (повече, отколкото се е налагало при която и да е пилотируема експедиция към Луната), в резултат апогеят се увеличава до 22 200 километра. Но при това било изразходвано почти всичкото гориво (оставало само за половин минута работа на двигателя), и това не позволява след това корабът да се ускори до Втора космическа скорост. Скоростта на влизане в атмосферата е приблизително 10,0 км/с, с 1,2 км/с по-малко от планираната. Мястото на приводняване е на 90 километра от расчетната точка.[2]

Снимки

Отделение переходника в ходе полета Apollo 6 (NASA)

Отделянето на първата степен на ракетата и преходника в хода на мисията Аполо-6 е заснето от бордовите автоматични кинокамери. Камерите, затворени в специални контейнери, били снабдени с широкоъгълни обективи и правели ускорено заснемане със скорост 15х от нормалната. Те са монтирани по борда в долната част на втората степен на носителя.Скоро след отделянето на първата степен и след провеждането на снимките, на височина 70 км те са отделени и спуснати с парашут в океана, откъдето са прибрани от кораби на инженерните служби. В хода на мисия Аполо- 6 една от двете камери така и не била открита от издирващата група, вероятно заради отказ на радиомаяка.

Препратки

  1. Шунейко И. И. Пилотируемые полёты на Луну, конструкция и характеристики Saturn V Apollo (Глава 4-1). Серия «Ракетостроение», том 3. — М.: 1973.
  2. Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име факты