Съмърсет Хаус

Централният двор на Съмърсет Хаус в Лондон. Фонтаните са изградени през 1990.

Съмърсет Хаус (Somerset House) е голяма сграда, бивша резиденция, разположена от южната страна на улица Странд в Централен Лондон, с изглед към река Темза, от източната страна на моста Ватерло. Централната група от неокласически постройки, по проект на архитекта сър Уилям Чеймбърс, датира от 1776–96. Разширена е с класически викториански крила на север и на юг. На това място е имало сграда със същото име повече от два века по-рано.

Ранна история

През 16-ти век, когато поетите все още могат са пишели за "сребристата" Темза, северният бряг на реката между днешното Сити и Уестминстър е предпочитано място за именията на на аристокрацията. През 1539 г. Хенри VIII подарява земи на Едуард Сиймур в "Chester Place, извън Темпъл Бар, Лондон". Когато престолонаследникът — болнавият невръстен крал Едуард VI — сяда на трона през 1547, Сиймур като негов вуйчо става регент и Лорд Протектор и получава титлата херцог на Съмърсет. Около 1549 той срутил няколкото сгради, които били на това място и започнал да си строи внушителна резиденция, като се възползвал свободно от околните сгради, в това число и от някои от залите за литургии и метосите в старата Катедрала Сейнт Пол, разрушени в полза на херцог Съмърсет и други влиятелни протестантски благородници, част от закриването на манастирите. Къщата е била на два етажа, построена около четириъгълен вътрешен двор, с вход с височина от три етажа и е била един от най-ранните примери за Ренесансова архитектура в Англия. Не е известно кой е проектирал сградата.

Преди да бъде завършена обаче, херцог Съмърсет вече си е създал много врагове във властта. В борбите за власт той търпи поражение и през 1552 г. е екзекутиран на хълма Тауър. Тогава имението Съмърсет става собственост на короната и в продължение на няколко години в него живее принцеса Елизабет преди да бъде коронясана като Елизабет I през 1558 г.

От този момент за един дълъг период от време имението става един от кралските дворци. Елизабет I живяла там по време на царуването на сестра ѝ Мери I, а също така е използвано и от кралиците на Джеймс I, Чарлз I, и Чарлз II. По време на царуването на Джеймс I сградата е лондонска резиденция на неговата съпруга Анна Датска и е прекръстена на "Датската къща". Кралицата прави редица скъпи допълнения и подобрения, някои по дизайна на Иниго Джоунс. Това разширяване на сградата продължило и по времето на Чарлз I, в това число и изключително оспорваното допълнение на съпругата му Хенриета-Мария - Римокатолически параклис (отново по проект на Джоунс, който по късно умира в Съмърсет Хаус през 1652). Параклисът е обслужван от Ордена на капуцините. Към него е имало и малко гробище, като все още могат да бъдат видени някои надгробни камъни.

Кралското владеене на Съмърсет е прекъснато от Английската революция и през 1649 г. Парламентът се опитал да я продаде. Купувач не се намерил и все пак от продажбата на обзавеждането била събрана значителната за онова време сума от £ 118,000. И все пак къщата все още била полезна. Част от нея служела като главна квартира на армията, Генерал Феърфакс (Ръководителят на Парламента) се установил също там; жилища били предоставени и на други членове на Парламента. Именно тук е положено тялото на Оливър Кромуел след смъртта му през 1658 г.

Две години по-късно, с Реставрацията на Английската монархия, Хенриета Мария се завърнала и започнала мащабна програма за преустройство. Но през 1665 г., преди да я завърши, тя се завърнала във Франция. Сградата продължила да се ползва като резиденция на аристокрацията, но в народните представи имението се славело като крепост на католицизма. През 1685 сър Кристофър Рен бил нает за преустройството му, но скоро след това имението почнало да запада, като постепенно кралските особи го забравили. Неговата градина, отворена за посещения, била мястото, използвано от Каналето за неговите пейзажи на Темза. Старото здание било разрушено през 1775 г.

Съществуващо здание

Съмърсет Хаус през 1817 г. Вижда се как Темза е минавала директно пред сградата.

През средата на 18 век станало ясно, че в Лондон има недостиг на обществени сгради. Правителствените служби и научните дружества се намирали разпръснати в стари сгради из целия град. Чувството за национална гордост страдало от сравнението на града с континенталните столици. В отговор на тази нужда през 1775 г. Парламентът приел закон, с който се постановявало изграждането на помещения в Съмърсет хаус за голям брой публични служби и за укрепването и облицоването (embankment) на бреговете на Темза в района около днешното място на хотел Савой. Строителните работи ръководел архитект сър Уилям Чеймбърс и той останал начело на различните фази на този проект през последните двадесет години от живота си.

Към 1780 г. било завършено Северното крило с фасада към Странд. Неговият проект се основавал на рисунките на Иниго Джоунс, изобразяващи фасадата към реката на предходното здание. Строежът продължил с различно темпо през годините, най-вече поради липса на финанси, като след смъртта на Чеймбърс през 1796 ръководството поел Джеймс Уайът. През 1801 строежът все още продължавал, а през 1819 все още имало недовършени декорации.

По това време брегът на Темза все още не бил облицован и водите на реката се плискали до Южното крило, където през три големи арки лодките и баржите навлизали към пристана вътре в сградата.

Колкото и величествена да била построената сграда, тя все още била далеч от пълния проект на Чеймбърс поради недостиг на средства. Затова правителството отстъпило правото на строеж на парцела от изток на Кингс Колидж (Лондон) при условие, че построи сграда, съобразена с първоначалния план. Това станало между 1829 и 1834 г. Последното, Западно крило било завършено през 1856 г.

Освен правителствени служби, в сградата до 1870 са били настанени и редица научни дружества - Кралската Академия за изящни изкуства (Чеймбърс е бил сред нейните основатели), Британското кралско научно дружество (Royal Society), Лондонският университет.

По време на Втората световна война и бомбардировките на Лондон Съмърсет хаус е значително повредена, особено Южното и Западното крила. Възстановяването им приключва едва през 1952 г.

Правителствени служби

Съмърсет хаус, гледана откъм крайбрежния булевард Embankment

В първите години основната правителствена служба, настанена в Съмърсет хаус, била Адмиралтейството. С това е свързана легендата, че тук е работил адмирал Нелсън и в сградата още съществуват „Зала на Нелсън“ и „Стълбище на Нелсън“.

През 1837 г. тук е настанен Общият регистър на актовете за раждане, брак и смърт на гражданите на Англия и Уейлс и Съмърсет хаус става почти нарицателно име за тази служба в продължение на 150 години. Освен него тук са разположени данъчните служби (Inland Revenue), които заемат най-голяма част от сградата. След сливането им с митниците през 2005 службата вече се нарича HM Revenue & Customs.

Дом за изкуства и наука

Ледената пързалка в двора на Съмърсет хаус по Коледа 2004.

Изложбена зала в Съмърсет хаус, по времето, когато там е била Кралската Академия.

В началото на 19 век Кралската Академия се мести в Бърлингтон хаус на Пикадили, където се намира и днес. В края на 20 век зданието получава нов живот като център на визуалните изкуства. Първо тук е настанена Галерията Курто (Courtauld Gallery), която е значителна колекция от живописни произведения на стари майстори и импресионисти. В края на 90-те години вътрешният двор престава да се използва като паркинг, украсен е с фонтани (1990) и е отворен за публични посещения, а главната тераса с изглед към Темза е преустроена. Специален център за посетителите разказва с аудиовизуални средства историята на сградата и показва позлатената баржа на кмета на Лондон (Lord Mayor of London's state barge). Тук временно е била изложена колекцията Джилбърт (Gilbert Collection) с предмети на декоративните изкуства преди да бъде преместена в музея Виктория и Албърт. Тук са отворени т.нар. Зали на Ермитажа (Hermitage Rooms), в които гостуват изложби от Ермитажа в Санкт Петербург. Източното крило на Съмърсет хаус е заето изцяло от Музикалния факултет на Кингс Колидж (Лондон).

През зимата централният вътрешен двор се превръща в открита ледена пързалка.

Външни препратки

• Официална страница на Съмърсет хаус
• Снимки от Странд - включва снимки на Съмърсет хаус.
• уебсайт, посветен на Чеймбърс

51.510833, -0.117222