Лука Перфанов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
В 10 го |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
От 1905 до 1907 година работи като учител по рисуване [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]], където се включва в дейността на ВМОРО. В 1906 година е арестуван при [[Мацанова афера|Мацановата афера]], но в 1907 година е освободен.<ref>[[Македоно-одрински преглед]], година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, [http://lib.sudigital.org/record/18709/files/SUDGTL-MAGAZ-2011-118.pdf стр. 489].</ref> |
От 1905 до 1907 година работи като учител по рисуване [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]], където се включва в дейността на ВМОРО. В 1906 година е арестуван при [[Мацанова афера|Мацановата афера]], но в 1907 година е освободен.<ref>[[Македоно-одрински преглед]], година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, [http://lib.sudigital.org/record/18709/files/SUDGTL-MAGAZ-2011-118.pdf стр. 489].</ref> |
||
През |
През октомври 1910 година по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция]] е тормозен от властите.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.</ref>Работи като учител в [[Лом]], [[Шумен]], [[София]]. Урежда няколко самостоятелни изложби.<ref>[http://www.mhg.bg/en/collection/itemlist/category/88-luka-perfanov.html Малка художествена галерия]</ref> Сред творбите му са „Боят при Едикуле“ (1917), „Оборище“, „Пролет“, „Кошничарка“ (1921), „Портрет“ (1921), „Самичка“ (1921), „Почивка на миньор“ (1921), „О, майко моя“ (1933), „Хайде, боже, помози“ (1934), „Овчарка“ (1940).<ref>[http://www.artprice.bg/autor_details.php?act=data&elem_id=645 ArtPrice.bg]</ref> |
||
==Бележки== |
==Бележки== |
Версия от 07:32, 24 ноември 2011
Лука Перфанов | |
български художник | |
Роден |
Панагюрище, днес България |
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Подпис | |
Лука Перфанов в Общомедия |
Лука Пеев Перфанов е български художник, портретист, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Перфанов е роден в 1878 година в Панагюрище, Източна Румелия. В 1896 година постъпва в Държавното рисувално училище и в 1902 година завършва в класа на Ярослав Вешин. Специализира в Прага и Берлин. Сред първите членове е на дружество „Съвременно изкуство”.
От 1905 до 1907 година работи като учител по рисуване българската гимназия в Солун, където се включва в дейността на ВМОРО. В 1906 година е арестуван при Мацановата афера, но в 1907 година е освободен.[1]
През октомври 1910 година по време на обезоръжителната акция е тормозен от властите.[2]Работи като учител в Лом, Шумен, София. Урежда няколко самостоятелни изложби.[3] Сред творбите му са „Боят при Едикуле“ (1917), „Оборище“, „Пролет“, „Кошничарка“ (1921), „Портрет“ (1921), „Самичка“ (1921), „Почивка на миньор“ (1921), „О, майко моя“ (1933), „Хайде, боже, помози“ (1934), „Овчарка“ (1940).[4]
Бележки
- ↑ Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 489.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.
- ↑ Малка художествена галерия
- ↑ ArtPrice.bg