Хипотеза на Риман: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: id:Hipotesis Riemann |
м r2.7.1) (Робот Добавяне: fa:حدس ریمان |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
[[eo:Rimana hipotezo]] |
[[eo:Rimana hipotezo]] |
||
[[es:Hipótesis de Riemann]] |
[[es:Hipótesis de Riemann]] |
||
[[fa:حدس ریمان]] |
|||
[[fi:Riemannin hypoteesi]] |
[[fi:Riemannin hypoteesi]] |
||
[[fr:Hypothèse de Riemann]] |
[[fr:Hypothèse de Riemann]] |
Версия от 17:16, 24 ноември 2011
Хипотезата на Риман е известна нерешена задача от алгебричната теория на числата, свързана със свойствата на Римановата ζ-функция и разпределението на простите числа. Хипотезата гласи:
„Реалната част на всяка кратна нула на Римановата дзета-функция е равна на ½“.
Хилберт включва задачата за доказването на Римановата хипотеза в своето изложение за предизвикателствата през математиката на ХХ. век, в което той включва 23 нерешени задачи.
Римановата хипотеза и разпределението на простите числа
Трудно е да се види важността на Римановата хипотеза в нейната класическа формулировка. През 1901, Хелге фон Коф доказва еквивалетността на Римановата хипотеза, и хипотезата, че за всяко ε>0 е вярно твърдението:
Където функцията π(x) дава броя прости числа, по-малки от x, ln(x) е натуралният логаритъм, а O е функция, която „расте като” . Лоуел Шьонфелд намира трета еквивалентна формулировка на хипотезата:j
Простите нули на ζ-функцията могат да бъдат разглеждани образи на простите числа в пространството на Фурие, т.е. кратните нули на ζ-функцията могат да бъдат разглеждани като хармонични честоти на функцията, даваща разпределението на простите числа. Шаблон:Математика-мъниче