Хенри Уадсуорт Лонгфелоу: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м към Инфокаре личност
м дребни
Ред 1: Ред 1:
{{Инфокаре личност
{{Инфокаре личност
| сорткат = Лонгфелоу, Хенри Уадсуорт
| сорткат = Лонгфелоу, Хенри Уадсуорт
| име = Хенри Уардсуорт Лонгфелоу
| име = Хенри Уадсуорт Лонгфелоу
| име-оригинал = Henry Wadsworth Longfellow
| име-оригинал = Henry Wadsworth Longfellow
| описание =
| описание =
Ред 63: Ред 63:
}}
}}


'''Хенри Уардсуорт Лонгфелоу''' ({{lang-en|Henry Wadsworth Longfellow}}, [[27 февруари]] [[1807]] - [[24 март]] [[1882]]) е [[Съединени американски щати|американски]] [[поет]]. Най-известните му творби са ''„Ездата на Паул Ревер“'', ''„Песента на Хиауата“'' и ''„Евангелин“''. Той също е първият [[американци|американец]], който превежда ''„[[Божествена комедия]]“'' на [[Данте Алигиери]] и е един от петте члена на групата позната като ''„Домашните поети“''.
'''Хенри Уадсуорт Лонгфелоу''' ({{lang-en|Henry Wadsworth Longfellow}}, [[27 февруари]] [[1807]] - [[24 март]] [[1882]]) е [[Съединени американски щати|американски]] [[поет]]. Най-известните му творби са ''„Ездата на Паул Ревер“'', ''„Песента на Хайяуата“'' и ''„Евангелин“''. Той също е първият [[американци|американец]], който превежда ''„[[Божествена комедия]]“'' на [[Данте Алигиери]] и е един от петте члена на групата позната като ''„Домашните поети“''.


Лонгфелоу е роден в [[Портланд (Мейн)|Портланд]], тогава част от [[Масачузетс]], и учи в [[колеж]]а Боудоин. След като прекарва известно време в [[Европа]] той става [[професор]] в Боудоин и след това в [[Харвард]]. Неговата първа голяма стихосбирка е ''„Гласовете на нощта“'' (1839), както и ''„Балади и други поеми“'' (1841). Лонгфелоу се отказва от учителската работа през 1854, за да се фокусира върху своята писателска кариера. Той изживява остатъка от живота си в [[Кеймбридж (Масачузетс)|Кеймбридж]] в предишния щаб на [[Джордж Вашингтон]]. Неговата първа съпруга, Мери Потър, умира през 1835 след спонтанен [[аборт]]. Жени се повторно за Франсис Епълтън, която умира през 1861 от рани от изгаряне след като [[рокля]]та ѝ се подпалва. [[Смърт]]та ѝ съкрушава Хенри Лонгфелоу и той е неспособен да пише [[поезия]] за дълго време, през което се фокусира върху своите преводи. Умира през 1882 г.
Лонгфелоу е роден в [[Портланд (Мейн)|Портланд]], тогава част от [[Масачузетс]], и учи в [[колеж]]а Боудоин. След като прекарва известно време в [[Европа]] той става [[професор]] в Боудоин и след това в [[Харвард]]. Неговата първа голяма стихосбирка е ''„Гласовете на нощта“'' (1839), както и ''„Балади и други поеми“'' (1841). Лонгфелоу се отказва от учителската работа през 1854, за да се фокусира върху своята писателска кариера. Той изживява остатъка от живота си в [[Кеймбридж (Масачузетс)|Кеймбридж]] в предишния щаб на [[Джордж Вашингтон]]. Неговата първа съпруга, Мери Потър, умира през 1835 след спонтанен [[аборт]]. Жени се повторно за Франсис Епълтън, която умира през 1861 от рани от изгаряне, след като [[рокля]]та ѝ се подпалва. [[Смърт]]та ѝ съкрушава Хенри Лонгфелоу и той е неспособен да пише [[поезия]] за дълго време, през което се фокусира върху своите преводи. Умира през 1882 г.


Лонгфелоу пише предимно лирични [[поема|поеми]], известни със своята музикалност и често представящи [[митология|митологически]] истории или [[легенда|легенди]]. Той става най-известният американски поет на своето време и получава успех също в чужбина. Въпреки това той многократно получава негативна критика, че имитира европейските стилове и пише само за множеството. [[Едгар Алън По]] дори го обвинява за [[плагиатство]], на което Лонгфелоу не отвръща.
Лонгфелоу пише предимно лирични [[поема|поеми]], известни със своята музикалност и често представящи [[митология|митологически]] истории или [[легенда|легенди]]. Той става най-известният американски поет на своето време и получава успех също в чужбина. Въпреки това той многократно получава негативна критика, че имитира европейските стилове и пише само за множеството. [[Едгар Алън По]] дори го обвинява за [[плагиатство]], на което Лонгфелоу не отвръща.

Версия от 02:05, 27 ноември 2011

Хенри Уадсуорт Лонгфелоу
Henry Wadsworth Longfellow

Роден
Портланд (Мейн)
Починал
24 март 1882 г. (75 г.)
Кеймбридж (Масачузетс)
ПогребанСАЩ

Етносамериканци[1]
Националностамериканец
Работилпоет професор
Литература
ТечениеРомантизъм
Известни творбиПесен за Хайауата
ПовлиянДанте Алигиери, Джон Кийтс, Чарлз Дикенс
Семейство
ДецаАлис, Едит и Ане Алегра

Подпис
Уебсайт
Хенри Уадсуорт Лонгфелоу в Общомедия

Хенри Уадсуорт Лонгфелоу (Шаблон:Lang-en, 27 февруари 1807 - 24 март 1882) е американски поет. Най-известните му творби са „Ездата на Паул Ревер“, „Песента на Хайяуата“ и „Евангелин“. Той също е първият американец, който превежда Божествена комедия на Данте Алигиери и е един от петте члена на групата позната като „Домашните поети“.

Лонгфелоу е роден в Портланд, тогава част от Масачузетс, и учи в колежа Боудоин. След като прекарва известно време в Европа той става професор в Боудоин и след това в Харвард. Неговата първа голяма стихосбирка е „Гласовете на нощта“ (1839), както и „Балади и други поеми“ (1841). Лонгфелоу се отказва от учителската работа през 1854, за да се фокусира върху своята писателска кариера. Той изживява остатъка от живота си в Кеймбридж в предишния щаб на Джордж Вашингтон. Неговата първа съпруга, Мери Потър, умира през 1835 след спонтанен аборт. Жени се повторно за Франсис Епълтън, която умира през 1861 от рани от изгаряне, след като роклята ѝ се подпалва. Смъртта ѝ съкрушава Хенри Лонгфелоу и той е неспособен да пише поезия за дълго време, през което се фокусира върху своите преводи. Умира през 1882 г.

Лонгфелоу пише предимно лирични поеми, известни със своята музикалност и често представящи митологически истории или легенди. Той става най-известният американски поет на своето време и получава успех също в чужбина. Въпреки това той многократно получава негативна критика, че имитира европейските стилове и пише само за множеството. Едгар Алън По дори го обвинява за плагиатство, на което Лонгфелоу не отвръща.

Допълнително четене

  • Arvin, Newton. Longfellow: His Life and Work. Boston: Little, Brown and Company, 1963.
  • Bayless, Joy. Rufus Wilmot Griswold: Poe's Literary Executor. Nashville: Vanderbilt University Press, 1943.
  • Brooks, Van Wyck. The Flowering of New England. New York: E. P. Dutton and Company, Inc., 1952.
  • Calhoun, Charles C. Longfellow: A Rediscovered Life. Boston: Beacon Press, 2004. ISBN 0807070262.
  • Gioia, Dana. "Longfellow in the Aftermath of Modernism". The Columbia History of American Poetry, edited by Jay Parini. Columbia University Press, 1993. ISBN 0231078366</ref>
  • Irmscher, Christoph. Longfellow Redux. University of Illinois, 2006. ISBN 9780252030635.
  • McFarland, Philip. Hawthorne in Concord. New York: Grove Press, 2004. ISBN 0802117767.
  • Silverman, Kenneth. Edgar A. Poe: Mournful and Never-ending Remembrance. New York: Harper Perennial, 1991. ISBN 0060923318.
  • Thompson, Lawrance. Young Longfellow (1807–1843). New York: The Macmillan Company, 1938.
  • Wagenknecht, Edward. Henry Wadsworth Longfellow: Portrait of an American Humanist. New York: Oxford University Press, 1966.
  • Williams, Cecil B. Henry Wadsworth Longfellow. New York: Twayne Publishers, Inc., 1964.
  • Sullivan, Wilson. New England Men of Letters. New York: The Macmillan Company, 1972. ISBN 0027886808.

Източници

  1. jn19990005168 // Посетен на 20 май 2019 г.

Външни препратки

За него

Творби

Шаблон:Link FA