Вояджър (програма): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Промяна: be:Касмічная праграма «Вояджэр»
м r2.7.1) (Робот Добавяне: bs:Program Voyager
Ред 73: Ред 73:
[[be:Касмічная праграма «Вояджэр»]]
[[be:Касмічная праграма «Вояджэр»]]
[[be-x-old:Вояджэр (праграма)]]
[[be-x-old:Вояджэр (праграма)]]
[[bs:Program Voyager]]
[[ca:Programa Voyager]]
[[ca:Programa Voyager]]
[[cs:Program Voyager]]
[[cs:Program Voyager]]

Версия от 00:12, 28 ноември 2011

Макет на апаратите от мисията Вояджър.
Изстрелване на Вояджър 2 с ракетата Титан 3Е Кентавър.
Вояджър е името на спряна през 1968 г. програма за изследване на Марс с автоматични апарати.

Програмата Вояджър включва два автоматични космически апарати Вояджър 1 и Вояджър 2 изстреляни през 1977 г. с цел изследване на външните планети-гиганти. Създадени от JPL към Калифорнийския технологичен институт със средства на НАСА. Апаратите използват удобното взаимно разположение на планетите, позволяващо икономично достигане до далечните планети от Слънчевата системаУран и Нептун.

Първоначално двата апарата са замисляни като продължение на програмата МаринърМаринър 11 и Маринър 12. Мисията им била известна под името „Маринър Юпитер-Сатурн“, но впоследствие променена на „Вояджър“

Програмата Вояджър е опростена поради бюджетни съкращения версия на планирана за края на 60-те и началото на 70-те години на XX век програма за посещение и изследване на всички външни планети от Слънчевата система. Вояджър осъществява всички поставени цели без изследването на Плутон въпреки ограниченията в конструкцията на апаратите.

Вояджър 1 и Вояджър 2 изпращат значително количество данни за газовите гиганти в Слънчевата система. Използвани са и за установяване на вътрешна граница на орбитата на хипотетичната транс-плутонова планета. (Планета X)

През 90-те години апаратите Вояджър задминават по-бавно движещия се Пионер 10 и стават най-отдалечените от Земята обекти създадени от човека, и вероятно ще останат още дълги години. Вояджър 1 и Пионер 10 са и най-отдалечените един от друг изкуствени обекти понеже се отдалечават от Слънчевата система в почти противоположни посоки.

За Вояджър 1 се счита че е преминал през граничния шок в края на 2004 г.

Поддържа се периодичен контакт с двата апарата и се извършват наблюдения на условията във външните части на Слънчевата система. РТГ на апаратите и термодвойките им все още произвеждат електроенергия и учените считат че Вояджър ще достигнат до хелиопаузата. Все още няма ясни доказателства за нейното пресичане, въпреки някои предварителни резултати от 2003 г.

Поради бюджетни съкращения е вероятно сондите да бъдат изоставени през октомври 2005 г., заедно с апарата Юлисий.

Устройство и оборудване на апаратите

Вояджър 1 и Вояджър 2 са идентични, със стабилизация по трите оси и използващи звездна и жироскопна навигация. Поддържането на ориентацията е важно за правилното насочване на главната антена към Земята за приемане на команди и предаване на данни.

Оборудването се състои от 10 основни инструмента, плюс експериментите с главната антена.

Към 2005 г. апаратът има мощност за захранване само на 5 инструмента, въпреки че още два събират данни.

Полетната система представлява осемканална магнитна лента записваща цифрова информация в процеса по събиране и предаване на данни от инструментите. Използва се за запис на информационния поток от Плазмената подсистема, който бива изпращан към Земята на всеки 6 месеца.

Визуалната система се състои от широкоъгълна и тясноъгълна камери, подобрени конкструкции на бавно сканиращите видикони на борда на апаратите Маринър. Тясноъгълната камера се състои от две телевизионни камери, всяка снабдена с 8 филтъра на управляем диск пред обектива. Едната камера има широкоъгълна леща с разделителна способност от 200 мм с апертура от f/3, а другата — с разделителна способност от 1500 мм и тясноъгълна леща с апертура f/8,5.Камерите са управлявани от компютъра на полетната система.

Система за компютърно управление осигурява контролни и командни функции като кодиране/декодиране на информацията при предаване/получаване, корекция на грешки и установяване на повреди по апарата, управление на антената и поддръжка на списък от задачи за апарата.

Система за поддържане на ориентацията изпълнява маневри за насочване на главната антена на апарата към Земята и управлява положението на платформата с другите инструменти.

За предаване на данни към Вояджър се използва S-лентата със скорост 16 бита/с. X-лентата се използва от апарата за изпращане на телеметрия към Земята с номинална скорост от 160 бита/с, и 1,4 килобита/с при възпроизвеждане на данните от плазмения експеримент. При нормално функциониране на апарата комуникацията се осъществява с основната 3,7 метрова антена.

Електрическата енергия на борда се генерира от три РТГ. Към 2005 г. те все още генерират около Вт мощност за всеки един от апаратите. Понеже с течение на времето мощността на РТГ намалява, се налага изключването на системи с цел икономии на енергия,но по този начин апаратът губи от първоначалните си възможности.

Към 2005 г. целият Вояджър 2 и платформата с инструменти на Вояджър 1 са изключени. Ултравиолетивият спектрометър [1] на Вояджър 1 е изключен през 2003 г. За жироскопичните операции на Вояджър 1 и 2 с цел измерване на магнитното поле около апарата се предвижда да бъдат прекратени през 2011 и 2010 г. съответно.

Двата апарата имат възможност за извършване на наблюдения и запазват почти пълна функционалност. За източниците им на енергия и горивото необходимо за поддръжка на ориентацията се счита че ще бъдат достатъчни до 2020 г.

Генераторите на апаратите работят с плутоний, чийто разпад води до отделянето на топлина, част от която чрез термодвойка се превръща в електрическа енергия. При конструирането си те са предоставяли около 470 Вт енергия при 30 В прав ток. Използваният плутоний-238 има период на полуразпад от 85 години, като по този начин годишно произвежданата мощност намалява с 0,81%. От друга страна ефективността на термодвойката също намалява и към 2001 г. тя работи на 80% от първоначалния си капацитет.

Златната плоча

Снимка показваща защитния слой на златната плоча на Вояджър.

Вояджър 1 носи златна плоча, съдържаща снимки и звуци от Земята, инструкции за просвирване на плочата и указател за положението на Земята в галактиката. Целта на плочата е запазване за поколенията на част от земното наследство и достижения, както и като съобщение до извънземни цивилизации.

Съдъжанието на плочата е подбрано от комитет с председател Карл Сейгън. Тя включва и песента „Излел е Делю хайдутин“ на Валя Балканска.

Вижте също

Външни препратки