Екзорсизъм: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м r2.7.1) (Робот Добавяне: da:Eksorcisme
Ред 29: Ред 29:
Някои концепции на екзорсизма са мантрата и яйната, използвани в традициите на [[ведизъм|ведизма]] и [[тантра]]та.
Някои концепции на екзорсизма са мантрата и яйната, използвани в традициите на [[ведизъм|ведизма]] и [[тантра]]та.


=== В будизма ===
=== В Исляма ===


В исляма демоните се наричат джинове - в Кораа си има спецялни дуи ( молитви ) за прогонване на джиновете ( духовете, демоните и тнт.)


== Екзорсизъм в християнството ==
== Екзорсизъм в християнството ==

Версия от 20:08, 28 ноември 2011

Св. Франциск гони демони в Арецо, фреска на Джото

Екзорсизъм (Шаблон:Lang-la, Шаблон:Lang-el) е практика за изгонване на демони или други зли духове от човек или място, където те съществуват. Практиката съществува от древни времена и се изпълнява и до днес в много страни.

Според християнската традиция хората, практикуващи екзорсизъм, наричани екзорсисти, са обикновено членове на църквата или смятат, че притежават свръхестествени сили и умения. Екзорсистите обикновено използват молитви и заклинания, както идруги религиозни способи, като формули, жестове, символи, икони, амулети и др. Обикновено призовават Бог, Исус Христос или някои ангели или архангели, за да извършат екзорсичния ритуал.

Обикновено обсебените хора не знаят за злото в себе си, нито контролират издаващите го движения. Екзорсистите примат тази практика повече като лечение, отколкото като наказание. Основните ритуали включват и разказ, който предотвратява агресия от страна на обсебения по време на гоненето на демони.[1]

История

Концепцията за обсебването от злото и екзорсичните ритуали се корени още в праисторическите шаманистки култове.

Според християнския Нов завет екзорсизмът е сред чудесата, извършени от Исус. Поради това, демоничното обсебване става част от християнската система на вяра и екзорсизмът и до днес е практика в католицизма, източното праволавие и някои клонове на протестантството, като например методизма[2] и петдесятната църква.[3] Англиканската църква също има официален екзорсист във всеки диоцез.[4] Докато някои религии практикуват екзорсизъм много рядко, в други той е част от традиционните религиозни церемонии.

След века на Просвещението започва рязко да спада популярността и значението на екзорсизма в повечето религии, особено в Западна Европа. През 20 век той вече можел да се види основно в Източна Европа и Африка, като някои случаи са привличали вниманието и на медиите, като например този с Анализа Михел. Екзорсизмът обикновено се е основавал до познаване на човешката психология и разума. В миналото много от случаите са се дължали на умствени преоблеми.

След прожекцията на филма Екзорсистът през 1973, идеята за екзорсизма и обсебването от духове отново става популярна. Тогава много хора в САЩ и Европа, голяма част от които са гледали фима, започват да вярват че са обсебени от духове. Вярата в екзорсизма става много широко разпространена.[5]

Екзорсизъм в азиатските култури

В индуизма

Практиката на екзорсизма се проявила още при древните дравиди от юг. От четирите веди (свещените книги на индуизма), Атхарва Веда се отнася за тайни магически ритуали и медицина.[6][7] Голяма част от ритуалите, описани в тази книга, се отнасят за изгонване на зли демони и духове. Тези култове били най-често практикувани в западна Бенгалия, Ориса и южни области като Керала.

Някои концепции на екзорсизма са мантрата и яйната, използвани в традициите на ведизма и тантрата.

В Исляма

В исляма демоните се наричат джинове - в Кораа си има спецялни дуи ( молитви ) за прогонване на джиновете ( духовете, демоните и тнт.)

Екзорсизъм в християнството

Иисус Христос

В християнството, екзорсизмът се изпълнява посредством силата на Христос и в Негово име. Основата на тази традиция се открива в евангелията на Матей, Марк и Лука, където се споменава, че последователите на Исус са длъжни да прогонват злите духове в Негова чест.

Католицизъм

Според догмите на католическата Църква екзорсизмът е ритуал, но не е причастие. За разлика от тези на причастието, целостта и ефикастността на екзорсизма не зависят от спазването на строго определена форма или последователност от определени действия. Ефикастността му зависи от църковното разрешение за неговото практикуване и от вярата на практикуващия. Въпреки това, католическият екзорсизъм е един от най-организираните ритуали на екзорсизъм. Ритуалът екзорсизъм се смята за невероятно опасна духовна задача. Целта на ритуала е обладаният от зъл дух човек да възстанови контрол върху своите воля и тяло.

Протестантство

Англиканство

Лутерантство

Методизъм

Петдесятна църква

Екзорсизъм в сциентологията

Известни екзорсисти

Научна позиция

Екзорсизъм в културата

Екзорсизмът често се среща в различни аспекти от култура, особено в хоръра.

Вижте също

Източници

  1. ↑ Malachi M. (1976) Hostage to the Devil: the possession and exorcism of five living Americans. San Francisco, Harpercollins p.462 ISBN 0-06-065337-X
  2. ↑ The Methodist Conference - Friday 25th June, 1976 (Preston). The Methodist Church of Great Britain. Посетен на 2008–05–23. ...the casting out of an objective power of evil which has gained possession of a person.
  3. ↑ An Introduction of Pentecostalism. Cambridge University Press. Посетен на 2008–05–23. Pentecostals use the Bible to explain the central emphasis on the experience of the working of the Spirit with the 'gifts of the spirit', especially healing, exorcism, speaking in tongues and prophesying.
  4. ↑ Batty, David. Exorcism: abuse or cure? // Guardian Unlimited. 2001-05-02. Посетен на 2007-12-29.
  5. ↑ Cuneo, M. American Exorcism: Expelling Demons in the Land of Plenty. New York, NY, USA, Doubleday, 2001. с. 3–13.
  6. ↑ Werner 1994, с. 166
  7. ↑ Monier-Williams 1974, с. 25–41

Библиография

  • William Baldwin, D.D.S., Ph.D., "Spirit Releasement Therapy". ISBN 1-88-265800-0. Practitioner & Instructor of Spirit Releasement Therapy, containing an extensive bibliography.
  • Shakuntala Modi, M.D., "Remarkable Healings, A Psychiatrist Discovers Unsuspected Roots of Mental and Physical Illness." ISBN 1-57174-079-1 Gives cases, and statistical summaries of the kinds of maladies remedied by this therapy.
  • Bobby Jindal, BEATING A DEMON: Physical Dimensions of Spiritual Warfare. (New Oxford Review, December 1994)
  • Malachi Martin, Hostage to the Devil. ISBN 0-06-065337-X.
  • M. Scott Peck, Glimpses of the Devil : A Psychiatrist's Personal Accounts of Possession, Exorcism, and Redemption. ISBN 0-7432-5467-8
  • Max Heindel, The Web of Destiny (Chapter I - Part III: "The Dweller on the Threshold"--Earth-Bound Spirits, Part IV: The "Sin Body"--Possession by Self-Made Deamons—Elementals, Part V: Obsession of Man and of Animals), ISBN 0-911274-17-0,
  • Frederick M Smith, The Self Possessed: Deity and Spirit Possession in South Asian Literature and Civilization. New York: Columbia University Press, 2006. ISBN 0231137486
  • Gabriele Amorth, An Exorcist Tells His Story. San Francisco: Ignatius Press, 1999. Vatican's chief exorcist tells about Roman Catholic practice of exorcism with numerous anecdotes from his own experience.
  • G. Paxia, The Devil's Scourge - Exorcism during the Italian Renaissance, Ed. WeiserBooks 2002.

Външни препратки

Шаблон:Религия-мъниче

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Екзорсизъм&oldid=4411555“.