Никола Мавродинов: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Epaunov72 (беседа | приноси)
1073 редакции
мРедакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| px=140
| px=140
| описание= български учен
| описание= български учен
| роден-дата= [[2 ноември]][[1904]]
| роден-дата= [[2 ноември]] [[1904]]
| роден-място=[[Тутракан]], [[България]]
| роден-място=[[Тутракан]], [[България]]
| починал-дата=[[28 февруари]] [[1958]]
| починал-дата=[[28 февруари]] [[1958]]
Ред 13: Ред 13:


== Биография ==
== Биография ==
Завършва история на изкуството и археология в гр. [[Лиеж]], [[Белгия]], (1928 г). Асистент в Народния музей в София 1931—1934. Уредник в същия музей (1934—1944 г.). Директор на Археолог. музей при БАН (1944—1949 г.). Професор по история на изкуствата във Висшия инженерно-строителен институт в София (1954—1958 г.), по история на българскоото изкуство във Висшия институт за изобразителни изкуства в София (1955—1958 г.). Член-кореспондент на БАН от 1946 г. Действителен член
Завършва история на изкуството и археология в гр. [[Лиеж]], [[Белгия]], (1928 г). Асистент в Народния музей в София 1931—1934. Уредник в същия музей (1934—1944 г.). Директор на Археолог. музей при БАН (1944—1949 г.). Професор по история на изкуствата във Висшия инженерно-строителен институт в София (1954—1958 г.), по история на българскоото изкуство във Висшия институт за изобразителни изкуства в София (1955—1958 г.). Член-кореспондент на БАН от 1946 г. Действителен член на Българския археологически институт от 1939 г.
на Българския археологически институт от 1939 г.


== Библиография ==
== Библиография ==
Ред 22: Ред 21:
* Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. 1931,188 с;
* Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. 1931,188 с;


* Външната украса на старобългарските църкви. —ИБАИ, 8, 1934, 262—330;
* Външната украса на старобългарските църкви. — ИБАИ, 8, 1934, 262—330;


* Прабългарската художествена индустрия (с оглед на Мадарските златни накити). — Мадара, 2, 1936, 155—272;
* Прабългарската художествена индустрия (с оглед на Мадарските златни накити). — Мадара, 2, 1936, 155—272;


* Проучвания върху старобълг. изкуство. —ГНАМ, 6, 1936, 323—381;
* Проучвания върху старобълг. изкуство. — ГНАМ, 6, 1936, 323—381;


* Византийската и старобългарската архитектура. — Родина, 1938/1939,№2,140—155;
* Византийската и старобългарската архитектура. — Родина, 1938/1939,№2,140—155;


* Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония. —МПр, 1942, № 2, 1—25; № 4, 88—129;
* Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония. — МПр, 1942, № 2, 1—25; № 4, 88—129;


* Феликс Каниц като изследвач на българските и сръбски художествени паметници. —СпБАН, 63, 1942, 91—116;
* Феликс Каниц като изследвач на българските и сръбски художествени паметници. — СпБАН, 63, 1942, 91—116;


* Боянската църква и нейните стенописи. 1943, 58 с;
* Боянската църква и нейните стенописи. 1943, 58 с;
Ред 44: Ред 43:
* Разкопки и проучвания в Плиска. — РП, 3, 1948, 159—170;
* Разкопки и проучвания в Плиска. — РП, 3, 1948, 159—170;


* Родословното дърво на царица Елена в Матейче. -ИБИД 22-24, 1948, 203-213;
* Родословното дърво на царица Елена в Матейче. - ИБИД 22-24, 1948, 203-213;


* Обща история на изкуството. Ч. 1.1950, 139 с; Ч.2, 1951, 110 с; Ч. 3. 1952, 127 с;
* Обща история на изкуството. Ч. 1.1950, 139 с; Ч.2, 1951, 110 с; Ч. 3. 1952, 127 с;
Ред 50: Ред 49:
* Античната гробница в Казанлък. - Изкуство, 1950, № 4,21-32;
* Античната гробница в Казанлък. - Изкуство, 1950, № 4,21-32;


* Живопись античной гробницы в Казанлыке. -ВДИ (М.), 1954, № 2, 152-173;
* Живопись античной гробницы в Казанлыке. - ВДИ (М.), 1954, № 2, 152-173;


* Византийската архитектура. 1955, 180 с;
* Византийската архитектура. 1955, 180 с;
Ред 67: Ред 66:
* Паскалева, К. - Никола П. Мавродинов. Творческата дейност на български изкуствовед и археолог. — Изкуство, 1968, № 3, 36—40;
* Паскалева, К. - Никола П. Мавродинов. Творческата дейност на български изкуствовед и археолог. — Изкуство, 1968, № 3, 36—40;


* Член-кореспондент проф.Никола Мавродинов. - Ист.Пр, № 3, 129-131.
* Член-кореспондент проф.Никола Мавродинов. - Ист.Преглед, № 3, 129-131.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 14:11, 30 ноември 2011

Никола Мавродинов
български учен
Роден
Починал
Семейство
БащаПетър Мавродинов
СъпругаВера Иванова-Мавродинова
ДецаЛиляна Мавродинова

Никола Петров Мавродинов е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.

Биография

Завършва история на изкуството и археология в гр. Лиеж, Белгия, (1928 г). Асистент в Народния музей в София 1931—1934. Уредник в същия музей (1934—1944 г.). Директор на Археолог. музей при БАН (1944—1949 г.). Професор по история на изкуствата във Висшия инженерно-строителен институт в София (1954—1958 г.), по история на българскоото изкуство във Висшия институт за изобразителни изкуства в София (1955—1958 г.). Член-кореспондент на БАН от 1946 г. Действителен член на Българския археологически институт от 1939 г.

Библиография

  • Гробница от IV в. сл. Хр. в Пловдив. —ГПлНБ, 1926, 21—53;
  • Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. 1931,188 с;
  • Външната украса на старобългарските църкви. — ИБАИ, 8, 1934, 262—330;
  • Прабългарската художествена индустрия (с оглед на Мадарските златни накити). — Мадара, 2, 1936, 155—272;
  • Проучвания върху старобълг. изкуство. — ГНАМ, 6, 1936, 323—381;
  • Византийската и старобългарската архитектура. — Родина, 1938/1939,№2,140—155;
  • Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония. — МПр, 1942, № 2, 1—25; № 4, 88—129;
  • Феликс Каниц като изследвач на българските и сръбски художествени паметници. — СпБАН, 63, 1942, 91—116;
  • Боянската църква и нейните стенописи. 1943, 58 с;
  • Старобългарска живопис. 1946, 196 с;
  • Новое болгарское искусство. 1946. София. (същата книга – и на френски език); 82 страници, 128 черно-бели репродукции;
  • Новата българска живопис. История на българското изкуство от епохата на Паисий до Освобождението и на българската живопис от Освобождението до наши дни. 1947, 90 с;
  • Разкопки и проучвания в Плиска. — РП, 3, 1948, 159—170;
  • Родословното дърво на царица Елена в Матейче. - ИБИД 22-24, 1948, 203-213;
  • Обща история на изкуството. Ч. 1.1950, 139 с; Ч.2, 1951, 110 с; Ч. 3. 1952, 127 с;
  • Античната гробница в Казанлък. - Изкуство, 1950, № 4,21-32;
  • Живопись античной гробницы в Казанлыке. - ВДИ (М.), 1954, № 2, 152-173;
  • Византийската архитектура. 1955, 180 с;
  • Връзките между българското и руското изкуство. 1955,180 с;
  • Изкуството на Бълг. възраждане. 1957, 460 с;
  • Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. 1959, 312 с;
  • Старобългарското изкуство. XI—XVIII в. 1966, 160 с;
  • Боянската църква. Архитектура и стенописи. 1972, 120 с.

За Никола Мавродинов

  • Паскалева, К. - Никола П. Мавродинов. Творческата дейност на български изкуствовед и археолог. — Изкуство, 1968, № 3, 36—40;
  • Член-кореспондент проф.Никола Мавродинов. - Ист.Преглед, № 3, 129-131.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Мавродинов&oldid=4414855“.