Евдокия Петева-Филова: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Epaunov72 (беседа | приноси)
1073 редакции
Редакция без резюме
Ред 12: Ред 12:




'''Евдокия Василева Петева–Филова''' (1901-1980) е български учен-етнограф и съпруга на проф. [[Богдан Филов]]. Тя е дъщеря на полк. [[Васил Петев]] <ref>http://forum.boinaslava.net/showthread.php?6579-%CD%E5%EE%F1%FA%F9%E5%F1%F2%E2%E5%ED%E8%F2%E5-%E3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8&p=198429#post198429/</ref>, военен наставник на [[Борис ІІІ|княз Борис Търновски]] и бивш началник на [[Военна академия „Георги Раковски“|Военното на Н.В. Училище]], и на [[Неда Папазова (Папазоглу)]]<ref>http://stanimer.blogspot.com/2008/02/blog-post_06.html/</ref> от Казанлък.
Д-р '''Евдокия Василева Петева–Филова''' (1901-1980) е български учен-етнограф и съпруга на професор д-р [[Богдан Филов]]. Тя е дъщеря на полк. [[Васил Петев]] <ref>http://forum.boinaslava.net/showthread.php?6579-%CD%E5%EE%F1%FA%F9%E5%F1%F2%E2%E5%ED%E8%F2%E5-%E3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8&p=198429#post198429/</ref>, военен наставник на [[Борис ІІІ|княз Борис Търновски]] и бивш началник на [[Военна академия „Георги Раковски“|Военното на Н.В. Училище]], и на [[Неда Папазова (Папазоглу)]]<ref>http://stanimer.blogspot.com/2008/02/blog-post_06.html/</ref> от Казанлък.


Евдокия завършва с отличие Първа девическа гимназия в София, а през 1918-1922 г. следва в [[Мюнхен]] и [[Вюрцбург]], където завършва с докторат по [[изкуствознание|история на изкуството]] и [[философия]]. Първоначално работи като учителка в Трета образцова девическа гимназия, а през 1925 година е назначена за уредник в Народния Етнографски музей. Автор е на десетина труда и няколко монографии по българско народно изкуство и занаяти. Изследва българските шевици и народни носии, организира български етнографски изложби в чужбина (в [[Прага]], 1938 г.) <ref> http://www.build.bg/bg/gallery/simeonnedkov/bg_museology_g3r3.htm/</ref>. Още твърде млада, тя успешно пробва перото си и в областта на критиката на модерното изкуство в България, изявява се в пресата със статии и рецензии за творчеството на български художници. През 1932 г. е избрана за [[дописен член]] на Българския археологически институт. Дълги години дарява заплатата си от Етнографския музей за благотворителни цели.
Евдокия завършва с отличие Първа девическа гимназия в София, а през 1918-1922 г. следва в [[Мюнхен]] и [[Вюрцбург]], където завършва с докторат по [[изкуствознание|история на изкуството]] и [[философия]]. Първоначално работи като учителка в Трета образцова девическа гимназия, а през 1925 година е назначена за уредник в Народния Етнографски музей. Автор е на десетина труда и няколко монографии по българско народно изкуство и занаяти. Изследва българските шевици и народни носии, организира български етнографски изложби в чужбина (в [[Прага]], 1938 г.) <ref> http://www.build.bg/bg/gallery/simeonnedkov/bg_museology_g3r3.htm/</ref>. Още твърде млада, тя успешно пробва перото си и в областта на критиката на модерното изкуство в България, изявява се в пресата със статии и рецензии за творчеството на български художници. През 1932 г. е избрана за [[дописен член]] на Българския археологически институт. Дълги години дарява заплатата си от Етнографския музей за благотворителни цели.
Ред 43: Ред 43:
* Евдокия Петева-Филова, ''Едно пътуване през България в 1764 г.''. – списание "Родина", № 3, 1940, 58-66.
* Евдокия Петева-Филова, ''Едно пътуване през България в 1764 г.''. – списание "Родина", № 3, 1940, 58-66.
* Евдокия Петева-Филова, ''Огнища''. – Известия на Нар. Етнографски музей ХІV, С., 1943, 178-192.
* Евдокия Петева-Филова, ''Огнища''. – Известия на Нар. Етнографски музей ХІV, С., 1943, 178-192.
* Евдокия Петева-Филова, ''Дневник: Май 1939 - 15 август 1944 г.'' София: "Христо Ботев", 1992 (под редакцията на Илчо Димитров), 219 с.
* Евдокия Петева-Филова, ''Дневник: Май 1939 - 15 август 1944 г.'' София: "Христо Ботев", 1992 (с предговор от [[Илчо Димитров]]), 219 стр.
* Евдокия Петева-Филова, ''Никола Образописов''. София: изд. на БАН, 1994, 103 стр.
* Евдокия Петева-Филова, ''Никола Образописов''. София: изд. на БАН, 1994, 103 стр.


Версия от 17:56, 30 ноември 2011

Вижте пояснителната страница за други личности с името Филов(а).
Евдокия Петева–Филова
български учен-етнограф, критик на изкуството
Родена
Евдокия Василева Петева
Починала
Учила въвВюрцбургски университет
ПсевдонимКита
Семейство
БащаВасил Петев
СъпругБогдан Филов


Д-р Евдокия Василева Петева–Филова (1901-1980) е български учен-етнограф и съпруга на професор д-р Богдан Филов. Тя е дъщеря на полк. Васил Петев [1], военен наставник на княз Борис Търновски и бивш началник на Военното на Н.В. Училище, и на Неда Папазова (Папазоглу)[2] от Казанлък.

Евдокия завършва с отличие Първа девическа гимназия в София, а през 1918-1922 г. следва в Мюнхен и Вюрцбург, където завършва с докторат по история на изкуството и философия. Първоначално работи като учителка в Трета образцова девическа гимназия, а през 1925 година е назначена за уредник в Народния Етнографски музей. Автор е на десетина труда и няколко монографии по българско народно изкуство и занаяти. Изследва българските шевици и народни носии, организира български етнографски изложби в чужбина (в Прага, 1938 г.) [3]. Още твърде млада, тя успешно пробва перото си и в областта на критиката на модерното изкуство в България, изявява се в пресата със статии и рецензии за творчеството на български художници. През 1932 г. е избрана за дописен член на Българския археологически институт. Дълги години дарява заплатата си от Етнографския музей за благотворителни цели.

Като съпруга на премиер-министъра и регента Богдан Филов през 1940-44 г. е близка на Двореца и особено - на Царица Йоанна.

След Деветосептемврийския преврат и ареста на Б. Филов, имуществото им е конфискувано от властта, а Евдокия Филова е уволнена от Етнографския музей, преследвана и набързо „изселена“ от София - първо в Дулово, Русе и Ловеч. През 1957 година се установява в Самоков, където живее дълги години и до смъртта си. Понеже комунистическия режим й забранява да работи официално, тя се издържа с преподаване на уроци по немски и френски. Никога не ѝ е разрешено да се завърне обратно в София, въпреки непрестанните ѝ жалби, а семейното им жилище на ул. "Кракра" се оказва обитавано от червени партизани. В Самоков в течение на десетина години търси и издирва оригинални документи, архиви и картини на възрожденския художник и иконописец Никола Образописов. Книгата ѝ за творчеството и личността на Образописов е публикувана посмъртно от БАН през 1994 година.

Семейство

Евдокия има две сестри - Стефания (Фана) и Мария, и брат Ботьо Петев.

На 30 януари 1932 г. Евдокия Петева се омъжва в тесен семеен кръг в Боянската църква за професор Богдан Филов. Двамата нямат деца родени от брака им (макар Евдокия да е забременявала няколко пъти).

Близките ѝ я наричали „Кита“. Единствените й наследници са сестра й Фана (Стефания Хантова, починала) и племенницата - Светла Хантова.

Библиография

  • Евдокия Петева, Български народни металически накити. – Известия на Нар. Етнографски музей, том VІ, София, 1926, 59-80.
  • Евдокия Петева, Български народни накити. – Известия на Нар. Етнографски музей в София, том VІІ, София, 1927, 60-106.
  • Евдокия Петева, Български народни шевици. Албум, част втора, 15 стр. и 30 цв. табл. (в съавторство със Ст. Л. Костов), С., 1928.
  • Еudoxie Peteva, Arte. - in: Bulgaria d'oggi. Enciclopedia italiana di scienze, lettere ed arti, vol. VIII. Milano: Istituto Giovanni Treccani, 1929, pp. 66-102 (con C. Tagliavini e E. Damiani).
  • Евдокия Петева, Животински и човешки фигури в българската текстилна орнаментика. – Известия на Етнографския музей VІІІ-ІХ, С., 1930, 114-134.
  • Евдокия Петева, Шевични паралели. – Известия на Нар. Етнографски музей Х-ХІ, С., 1932, 103-129.
  • Евдокия Петева-Филова, Емфеници. – Известия на Българското географско дружество І, С., 1933, 271-276.
  • Евдокия Петева-Филова, Селски бит и изкуство в Софийско. [=Материали за историята на София, VІІІ], (в съавторство със Ст. Л. Костов), С., 1935, VІІІ+208 с. и 34 табл.
  • Евдокия Петева-Филова, Керамични форми и орнаменти в България. – Известия на Нар. Етнографски музей ХІІ, С., 1936, 45-61.
  • Е. Peteva, L'art populaire en Bulgarie. – Revue international des études balkaniques IV, Belgrade, 1936, 575-579.
  • Евдокия Петева-Филова, Металически съдове. – Известия на Нар. Етнографски музей ХІІІ, С., 1939, 130-181.
  • Евдокия Петева-Филова, Иван Милев, 1897-1927. София: "Казанлъшка долина", 1940, 130 стр.
  • Евдокия Петева-Филова, Едно пътуване през България в 1764 г.. – списание "Родина", № 3, 1940, 58-66.
  • Евдокия Петева-Филова, Огнища. – Известия на Нар. Етнографски музей ХІV, С., 1943, 178-192.
  • Евдокия Петева-Филова, Дневник: Май 1939 - 15 август 1944 г. София: "Христо Ботев", 1992 (с предговор от Илчо Димитров), 219 стр.
  • Евдокия Петева-Филова, Никола Образописов. София: изд. на БАН, 1994, 103 стр.

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ http://forum.boinaslava.net/showthread.php?6579-%CD%E5%EE%F1%FA%F9%E5%F1%F2%E2%E5%ED%E8%F2%E5-%E3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8&p=198429#post198429/
  2. ↑ http://stanimer.blogspot.com/2008/02/blog-post_06.html/
  3. ↑ http://www.build.bg/bg/gallery/simeonnedkov/bg_museology_g3r3.htm/

Симеон Недков, Музейното дело в България между двете световни войни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Евдокия_Петева-Филова&oldid=4415408“.