Димитровден: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Milety (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
Димитровден е приет също като ден на строителя. .Празнуват всички архитекти,проектанти,строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството. [[Професионален празник]] и на [[ковач]]ите, [[техник|техниците]], [[инженер]]ите и [[металургия|металурзите]].
Димитровден е приет също като ден на строителя. .Празнуват всички архитекти,проектанти,строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството. [[Професионален празник]] и на [[ковач]]ите, [[техник|техниците]], [[инженер]]ите и [[металургия|металурзите]].


Димитровден се характеризира с обредно полазване гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезе, булезване или полязка. Изпълнява се също и на [[Игнажден]]. Вярва се, че ако първите полазници са момчета през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е дибър и имотен човек годината ще е здрава, плодовита и благополучна. На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца. Иманярите вярвар, че в ноща на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овешко, яхния с пиле - с петел ако именника е мъж и с кокошка ако в жена. Сервират се зеленчущи. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
Димитровден се характеризира с обредно полазване гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезе, булезване или полязка. Изпълнява се също и на [[Игнажден]]. Вярва се, че ако първите полазници са момчета през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е дибър и имотен човек годината ще е здрава, плодовита и благополучна. На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца. Иманярите вярвар, че в ноща на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овешко, яхния с пиле - с петел ако именника е мъж и с кокошка ако в жена. Сервират се зеленчущи. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква..


== Източници ==
http://www.imen-den.net/imenni-dni.php?mesec=10&den=26&fb_source=message
http://www.hera.bg/s.php?n=71&fb_source=message
[[Категория:Християнски празници]]
[[Категория:Християнски празници]]



Версия от 13:55, 2 декември 2011

Българската православна църква чества Димитровден на 26 октомври. Почита се паметта на Свети Димитър. Той е роден през 3 век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкуп възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит. Като упавител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. За покровирелството на светията си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци. На този ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита.

Според народните представи от Димитровден започва зимата, народна поговорка гласи: "Георги носи лято, Димитър - зима". Според легендата Св.Димитър е покровител на зимата и студа и е по - голям брат на Св.Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки - "Дойде ли Димитър идва и снегът" . Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най - големите Задушници. Българско народно предание представя Св.Димитър като брат близнак на Св.Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял.След време Думитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски - за Св.Георги лятото, а за Св.Димитър зимата. На Димитровден се прибират ралата на съхо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, т.нар. Миши дни. Димитровден е ден на строителя.

Датата 26 октомври е приета и за ден на Сливен, Видин, и Айтос.

Димитровден е приет също като ден на строителя. .Празнуват всички архитекти,проектанти,строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.

Димитровден се характеризира с обредно полазване гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезе, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момчета през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е дибър и имотен човек годината ще е здрава, плодовита и благополучна. На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца. Иманярите вярвар, че в ноща на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овешко, яхния с пиле - с петел ако именника е мъж и с кокошка ако в жена. Сервират се зеленчущи. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква..

Източници

http://www.imen-den.net/imenni-dni.php?mesec=10&den=26&fb_source=message http://www.hera.bg/s.php?n=71&fb_source=message