Татарски език

Татарски език татарча, tatarça, تاتارچ
Страна	Русия , Украйна, Турция, Китай, Финландия
Регион	Поволжие
Говорещи	8 000 000
Писменост	Кирилица
Систематизация по Ethnologue
Алтайски Тюркски Западнотюркски Уралски тюркски Татарски
Официално положение
Официален в	Татарстан
Регулатор	---
Кодове
ISO 639-1	tt
ISO 639-2	tat
ISO 639-3	TAT
Уикипедия на Татарски език
Татарски език в Общомедия

Татарският език (Татар теле) е тюркски език говорен от около 8 000 000 души в Русия, Сибир, Китай, Турция, Полша, Украйна, Финландия, Естония и Централна Азия. Това е официалният език на Татарстан и е вторият най-разпространен език в Руската федерация след руския.

История

Татарският език се е формирал заедно с диференцирането на народността, носител на езика - татарите, в районите на Поволжието и Урал. В татарския език може да се открие определено влияние на съседните угро-финските езици (марийски, удмуртски) най-вече във фонетиката, макар че не е ясно дали влиянието не е било двупосочно, а в речниковия състав от арабски, персийски и руски език.

Татарският език се класифицира като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско *[j] в африката [dʒ]. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирско-татарските диалекти (хакаски език, шорски език). Промяната *[j] > [dʒ] е последователно прокарана в думи като: җиде „седем“, җыр „песен“, җелек „костен мозък“, җуй- „лишавам се“ и др., които са по-близки до къпчакските форми, но отсъства от думи като: ян- „горя“, йомырка „яйце“, егет „юнак, джигит“, които са по-близки до огузките форми.

Татарският език се различава съществено във фонетично отношение от съседния му чувашки език.

Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от Кул Гали (загинал по времето на монголското завоевание на Волжка България през 1236 г.). Езикът на поемата съчетава елементи от староогузкия и къпчакски език. През периода на Казанското ханство се различава старотатарският език, за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: дүшәмбе, сишәмбе, чәршәмбе, пәнҗешәмбе, җомга, шимбә, якшәмбе; думи от всекидневието като: рәхмәт „благодарност“, мәхәббәт „любов“, канун „закон“, бакча „градина“, шәhәр „град“, хак „цена“, базар „пазар“, ходай „господ“, зират „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от Иван Грозни в татарския започват да поникват русизми като: закон, поез „влак“, чәйнәк „чайник“, бүрәнә „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици.

Граматика

Татарският е аглутинативен език както всички тюркски езици.

Двуезичен надпис на татарски и руски в Казанското метро.

Татарска азбука

Преди създаването на СССР татарският език използва арабска азбука. По времето на Сталин е въведен следният вариант на кирилицата.

А а	Ә ә	Б б	В в	Г г	Д д	Е е	Ё ё
Ж ж	Җ җ	З з	И и	Й й	К к	Л л	М м
Н н	Ң ң	О о	Ө ө	П п	Р р	С с	Т т
У у	Ү ү	Ф ф	Х х	Һ һ	Ц ц	Ч ч	Ш ш
Щ щ	Ъ ъ	Ы ы	Ь ь	Э э	Ю ю	Я я

Днес се правят опити за въвеждане на латинска азбука.