Стрез: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Maleshkov (беседа | приноси)
→‎Източници: без самореклами, т.е. неизползвани източници
Maleshkov (беседа | приноси)
м Премахната редакция 4428431 на Maleshkov (б.) използван бил
Ред 40: Ред 40:
*"История на българската държава презъ средните векове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187—1280)" - Васил Н. Златарски, Издателство "Наука и изкуство", София, 1972 г.
*"История на българската държава презъ средните векове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187—1280)" - Васил Н. Златарски, Издателство "Наука и изкуство", София, 1972 г.
*"Кой кой е в средновековна България". Андреев, Й. Лазаров, Ив. Павлов, Пл. София, 1995, стр. 353-356.
*"Кой кой е в средновековна България". Андреев, Й. Лазаров, Ив. Павлов, Пл. София, 1995, стр. 353-356.
*"Забравени и неразбрани" - Пл.Павлов, 2010, изд. "Сиела", стр. 146-149.


==Извори==
==Извори==

Версия от 18:01, 6 декември 2011

Стрез
български севастократор
Роден
Починал
1214 г.
Семейство
РодАсеневци
Братя/сестриБорил
Файл:Strez.jpg
Владенията на севастократор Стрез и Балканите в нач. на 13 век.

Стрез е български благородник, севастократор в периода 1211 - 1214 г. Произхожда от династията на Асеневци. Племенник е на царете Иван Асен I, Теодор Петър и Калоян. Приема се, че е брат на цар Борил.

Самостоятелен владетел

Първите сведения за Стрез са във връзка със смъртта на цар Калоян през 1207 г. и възкачването на трона на Борил. Стрез бяга в Сърбия и търси политическо убежище в двора на крал Стефан Неман. Предполага се че, той се е страхувал да не бъде убит от Борил като евентуален конкурент за трона или наистина е бил такъв, но в борбата е надделял брат му. Сръбският крал го приема радушно. На искането на цар Борил да му бъде предаден беглецът, Неман отговаря отрицателно. Кралят възнамерява да използва конфликта между двамата за да завладее югозападните български земи. Той дава на Стрез свои войски с чиято помощ последният завладява част от Македония. Укрепил се в непристъпната твърдина Просек край река Вардар, където преди него е резидентирал Добромир Хриз, Стрез скъсва подчинените си отношенията с Неман и става самостоятелен владетел.

Земите му се простират от река Струма до Охрид, а според някои мнения обхващат и областите на Девол и Костур.

Заобиколен от множество силни врагове ( Българското царство, Сръбското кралство, Латинската империя ) Стрез търси съюз с епирският деспот Михаил I Комнин. Двамата предприемат нападения срещу Латинската империя и и причиняват множество щети, без да успеят да разширят владенията си за нейна сметка. Тези сведения са почерпени от писмо на император Анри до римския папа. От същото писмо става ясно, че Стрез преди това е дал клетва за вярност на латинският император. По - всяка вероятност клетвата е имала за цел да забави евентуално нападение от страна на Анри, докато Стрез се укрепи в земите си.

Български севастократор

Не е известно дали Борил се обръща пръв към Стрез или обратно но около 1211 г. двамата влизат в съюз. Стрез признава върховенството на царя а той му дава титлата севастократор. На практика Стрез запазва независимостта си. Същата година с военна подкрепа от страна на Борил, Стрез напада Солунското кралство но в Битолското поле претърпява поражение от латинските рицари.

През 1213 г. цар Борил сключва мир с император Анри. През 1214 г. двамата владетели създават антисръбска коалиция към която се присъединяват Стрез и Михаил Комнин. Войските на севастократора се насочват към сръбските земи. Тук в лагера му пристига сръбският архиепископ Сава, който се опитва да го убеди да се откаже от участие в антисръбският съюз. След неуспеха си, архиепископът бързо напуска стана, въпреки че е късна вечер, а и Стрез му гарантира безопасност. През нощта севастократорът е убит. Житиеписецът Теодосий намеква за намеса на свръхестествени сили, в следствие молитвите на Сава, но очевидно Стрез е станал жертва на политическо убийство. Професор Васил Златарски смята, че архиепископът е пряко замесен в смъртта на севастократора. Допуска се, че след гибелта на Стрез неговите владенията са завзети от Стефан Първовенчани, за което обаче отсъстват преки данни. Същото се отнася и за предпололожението, че тези български земи попадат под властта на епирския деспот Теодор Комнин. Както се вижда от документите, свързани с дейността на охридския архиепископ Димитър Хоматиан, бившите владения на Стрез са под епирска власт едва през 1219 г. Това най-вероятно означава, че след гибелта на севастократора неговите владения са останали под властта на цар Борил.

Личността на Стрез

В "Житие на архиепископ Сава " севастократор Стрез е обрисуван в най - мрачни краски - отблъскваща външност и жесток нрав. Тази пристрастна оценка е дадена от сръбският книжовник Теодосий (13 - 14 век) .

Професор Петър Мутафчиев твърди, че Стрез бил храбър и опитен войн, един от доверените военачалници на Калоян. Според него титлата си той получил от Калоян а не от Борил. Мутафчиев не подкрепя твърденията си с други сведения, освен признанието на Теодосий за "голямото мъжество" на Стрез.

В "Бориловия синодик" Стрез е споменат с официалната си титла - севастократор.

Източници

  • "Владетелите на Просек"- П.Мутафчиев, издателство на БАН, 1913 г.
  • "История на България.Том III - Втора българска държава" - Издателство на БАН, 1982 г.
  • "История на българската държава презъ средните векове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187—1280)" - Васил Н. Златарски, Издателство "Наука и изкуство", София, 1972 г.
  • "Кой кой е в средновековна България". Андреев, Й. Лазаров, Ив. Павлов, Пл. София, 1995, стр. 353-356.
  • "Забравени и неразбрани" - Пл.Павлов, 2010, изд. "Сиела", стр. 146-149.

Извори

  • „Житие на архиепископ Сава“ - Теодосий (сръбският книжовник, 13 - 14 век).