Бяла черква

Тази статия е за града. За манастира вижте Бяла черква (манастир).

---

Бяла черква
Бяла черква 43.205068, 25.310578 Бяла черква
Общи данни
Население	2585 души (15 март 2024 г.) 67,1 души/km²
Землище	38,538 km²
Надм. височина	104 m
Пощ. код	5220
Тел. код	06134
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	07716
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Павликени Емануил Манолов (БСП за България; 2011)
Кметство    – кмет	Бяла черква Георги Терзиев (БСП)
Бяла черква в Общомедия

Бяла черква е град в Северна България. Той се намира в Област Велико Търново, Община Павликени и е в близост до градовете Павликени и Сухиндол. Името на селището до 1879 година е Горни турчета. След Освобождението селото е преименувано от населението на Бяла черкова. През 1966 година името е променено на Бяла черква. По повод 100-годишнината от избухване на Априлското въстание в Бяла черква, през 1976г селището е обявено за град.

География

Гр. Бяла Черква се намира в Централна Северна България, в западната средна част на Великотърновска област, на територията на Община Павликени (5км). Бяла черква е второто по големина населено място на територията на общината. Градът е с над 2000 жители. В близост до него тече река Росица.

Релеф: разположен е на територии от средната част на Дунавската хълмиста равнина — в долината на р. Росица.

Климат: Бяла черква попада в област с умереноконтинентален климат. Най-характерните белези са горещо лято, студена зима, голяма годишна амплитуда, близка до най-голямата за страната. Безмразовият период е около 200 дни, а средната скорост на преобладаващите северозападни и западни ветрове е около 2 метра в секунда. От 10 до 15 процента от годишните валежи са от сняг, с често образуване на снежна покривка. Има типичен континентален характер с ясно изразено влияние на студените северни и северозападни въздушни маси. Лятото е горещо, зимата студена. Често явление са късните пролетни мразове.

Почви: черноземи, подходящи за отглеждане на селскостопански култури.

Води: Бяла черква е разположен на брега на р. Росица.

Растителност: естествена горска и горско-храстова растителност. Основните дървесни видове са благун и цер, на по-влажните места се срещат липа и ясен, а на по-сухите — габър, глог, люляк и др. От крайречната растителност доминират върби, тополи и ракита (папур).

История

Землището на Бяла черква пази следи от древността, когато тук се заселват тракийски племена, привлечени от плодородната и красива земя.

Следващите обитатели на района – римляни, славяни, прабългари и османски турци, оставят в наследство крепости, селища, манастири, антични пещи за строителна керамика, пътища, монети, оброчни плочки, накити и оръдия на труда. Оттук минавал римският път от Никополис ад Иструм (с. Никюп) за Мелта (Ловеч) и Сердика.

Първото селище - Белинска Бяла черква - възниква на отвъдния бряг на река Росица, в местността Селище. Според преданието неговите жители участвали в Първото търновско въстание през 1598 г., след което турците опожарили селището.

Днешна Бяла черква е създадена на мястото на селцето Мурад бей (наричано още Горни турчета), основано през XV век от турски колонисти с цел стопанско съживяване на владението, подарено на Гази Фируз бей. През XVI и XVII век тук се заселват християни от изчезналото средновековно селище Белинска Бяла черква, както и от близките села. Българите стават преобладаваща част от населението. Името Бяла черква е възстановено след Освобождението през 1878 г.

Бяла черква е един от символите на Възраждането в България. През този период в селото настъпва подем, свързан с борбата за църковна независимост и национално освобождение.

През 1832 г. белочерковци построяват първата църква - “Свети Димитър“, в която са вградени колони от античния Никополис ад Иструм, а през 1866 е издигната нова църква, която съществува и днес. Идеите на времето достигат тук и чрез един препис на Паисиевата "История славянобългарска". Началото на училищното дело е поставено през 1835 г. с откриването на първото килийно училище. През 1858 е построена нова училищна сграда, а през 1874 е открито и първото в околността класно училище. През 1869 г. Бачо Киро създава в Бяла черква първото селско читалище в България “Селска любов “, а на следващата година — и първата пътуваща театрална трупа.

Белочерковци активно се включват в националноосвободителните борби. През 1872 г. тук е основан революционен комитет с председател Бачо Киро и започва усилена подготовка за въстание. През бунтовния април (по стар стил) на 1876 година 103 въстаници начело с Бачо Киро тръгват към сборния пункт в с. Мусина, където се сформира чета под ръководството на Поп Харитон, Петър Пармаков, Христо Караминков и Бачо Киро. Четата (повече от 200 души) е разбита след деветдневни героични сражения с турците в Дряновски манастир. 75 млади мъже от Бяла черква оставят костите си сред руините на манастира. Бачо Киро успява да се спаси и да се завърне в Бяла черква, където се укрива в продължение на няколко дни. Предаден от свой съселянин, той е заловен и изправен пред турски съд в Търново. Обесен е на 28 май 1876 г. През същата година 3 белочерковци се сражават в редиците на Ботевата чета.

На 24 юни (стар стил) 1877 г. Бяла черква посреща свободата. Започва икономически и културен подем. В чест на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976 година Бяла черква е призната за град.

Политика

През 1895 г. учителят Никола Бакев полага основите на БСДП, а през 1897 г. Цанко Церковски учредява Младежко просветително дружество, което поставя началото на организирано земеделско движение у нас.

В Бяла черква е роден, живял и творил поетът на "селската неволя" Цанко Бакалов Церковски — съосновател на БЗНС през 1891. Бяла черква е родно място и на народният трибун и министър на външните работи при управлението на Александър Стамболийски — Райко Даскалов.

Обществени институции

На територията на града са създадени:

• Сдружение “Бяла черква — история и бъдеще”
• Съвет по туризъм
• Клуб на пенсионера
• Дружество – филиал на Асоциацията на власите в България и др.
• Ловно рибарска дружина " СОКОЛ"
• Футболен клуб „Удар“ (по-рано „Бачо Киро“) - през сезон 2009/2010 участва в "А" ОФГ на Велико Търново

Забележителности

Камбанарията към черквата "Св. Димитър" в Бяла черква е един от първите паметници в България в чест на Освобождението, построен през 1878 г. На 6 юли (24 юни стар стил) 1877 г. предният отряд на ген. Гурко влиза в Бяла черква. Руските войски са тържествено посрещнати от населението и приветствани с вълнуващо слово от Ирина Бачо-Кирова. С дарени от руските офицери средства, тя поставя началото на фонд за построяване на паметника. Камбанарията е висока 25 метра. През 1929 г. на върха ѝ е монтиран часовник, доставен със средства от даскал Йоаким Василев. Този часовник и днес отмерва времето.

Читалища

Читалище “Бачо Киро-1869" - основано е през 1869 г. е първото селско читалище в България.

Музеи

В селището днес функционират пет музея:

• Градски исторически музей — той е наследник на първата музейна сбирка от читалището. Представени са експозиции на антични монети, предмети, документи и снимки дарени от родолюбиви българи. Първата музейна експозиция е уредена в сградата на читалището през 1966 година. През май 1976 година експозицията е подредена в нова сграда.
• Къща-музей "Цанко Церковски" - открита е през 1956 година. Експозицията е подредена в родната къща на поета Цанко Церковски. Експонатите са изложени в осем зали. Пред къщата-музей е подредена градина, в която е отредено място за експонати, преставящи основния поминък в селището — лозарство и земеделие.
• Къща-музей "Райко Даскалов" - открита e като действащ музей през октомври 1984 година. Експозицията е разположена в четири зали на втория етаж в къщата на Р.Даскалов и представя оригинални вещи, снимки и документи, свързани с живота и дейността на д-р Райко Даскалов.
• Природонаучен музей "Към природата с любов" - създаден е през 1985 г. В него е подредена богата експозиция, дарение от Светлина Трифонова.
• Етнографски музей — създаден е през 2004 г. в реставрираната сграда на старото читалище през 2004 година. Той е част от проект по програма "Живо наследство" на Фондация "Работилница за граждански инициативи". Експозицията съдържа над 2000 оръдия на труда, облекло, съдове, накити. Показва бита на населението от региона.

Редовни събития

• Трифон Зарезан — провежда се ежегодно на 14 февруари
• Заговезни — отбелязва се всяка година на църковния празник Сирни заговезни. Провежда се традиционен Парад на маските с награди.
• 11 май — официален празник на града
• Димитровден-храмов празник на църквата “Св. Димитър”. Чества се на 26 октомври.

Личности

Родени в Бяла Черква

• Бачо Киро (1835-1876), учител, революционер, книжовник, историк, читалищен деец и фолклорист
• Райко Даскалов (1886-1923), политик
• Цанко Церковски (1869-1926), писател
• Александър Бурмов ( 1911-1965 ), историк, пръв ректор на Великотърновския университет

Литература

• Драганова, Тодорка. Бяла черква. С., 1984.
• Илчев, Иван. Междено време. С., Колибри, 2005, 336 с. [вкл. Дневник на Илия от Бяла Черква, воден от 1 януари до 31 декември 1900 г.].
• Теодосиев, Николай. Родословие на Бяла черква (1720-1920). С., Абагар, 2008.
• Чорбаджиев, Николай. Бяла Черква и Михалци - заедно в борбата за свобода. - Родознание. Genealogia, 2011, № 3-4,

Външни препратки

- сайт за Бяла черква Шаблон:Мъниче селища в България