Ижица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 19:39, 11 декември 2011

Кирилска буква Ѵ

Уникод (hex)
Главна: U+0474
Mалка: U+0475

Кирилска буква Ѷ

Уникод (hex)
Главна: U+0476
Mалка: U+0477

Ѵ, ѵ или Ѝжицата е буква от ранната кирилица. Тя се използва за изразяване на ипсилон (Υ, υ) в думи, произлизащи от гръцкия, като например сѵнодъ. Тъй като тя олицетворява същия звук [i] като буквата И, с времето започва да се смята за излишна.

Употребата на ижица в руския език през осемнадесети и деветнадесети век става все по-рядка. Към началото на XX^-ти век е останала едва една дума с относително застопорен правопис, включваща ижица: мѵро (миро̀) и съответните производни. В правописната реформа от 1918 г. буквата не се споменава, което води до нейното отмиране без официално оповестяване. Главната буква ижица традиционно присъства в руските книги вместо римската цифра V.

Ижицата все още се използва за предаването на старобългарски (църковнославянски) тесктове. Също като съвременния гръцки ипсилон, тя може да се произнася като и или в. Основното разграничително правило е следното: ижица с ударение е гласна и се чете като и; ижица без ударение е съгласна и се чете като в. Неударената ижица, изразяваща звука и, е белязана със специален разграничителен знак - т. нар. „кендима“ (от гръцкото κέντημα). Обликът на кендимата върху ижицата може да е разнообразен: в книгите от руски произход обикновено изглежда като двойно остро ударение.

Ѷ, ѷ или Ижицата с кендима съответства на гръцкия ипсилон с „диалѝтика“ (Ϋ, ϋ), но правописното значение е доста различно: гърците използват диалитиката, за да не се образуват ненужни дифтонги със съседните гласни, докато славянската ижица с кендима може да се срещне навсякъде, даже и в съседство да няма други гласни. Ижицата се използва до около 1860 г. и в румънската кирилица.

Кодиране	Регистър	Десетичен	Шестнадесетичен	Осмичен	Двоичен
Уникод за Ѵ	Голяма	1140	0474	002160	0000010001110100
Уникод за Ѵ	Малка	1141	0475	002161	0000010001110101
Уникод за Ѷ	Голяма	1142	0476	002162	0000010001110110
Уникод за Ѷ	Малка	1143	0477	002163	0000010001110111

Използвани източници

A Berdnikov and O Lapko, "Old Slavonic and Church Slavonic in TEX and Unicode", EuroTEX ’99 Proceedings, September 1999 (PDF)

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 |uuc=0474
 |ulc=0475}}
+{{Кутия кирилска буква
+|Начало=Кирилска буква Ѷ
+|Картинка=[[Файл:Cyrillic letter Izhitsa with double grave accent.svg|150px]]
+|uuc=0476
+|ulc=0477}}
 '''{{Unicode|Ѵ}}''', '''{{Unicode|ѵ}}''' или '''И&#768;жицата''' е [[буква]] от ранната [[кирилица]]. Тя се използва за изразяване на [[ипсилон]] (Υ, υ) в думи, произлизащи от [[гръцки език|гръцкия]], като например с{{unicode|ѵ}}нодъ. Тъй като тя олицетворява същия звук {{IPA|[i]}} като буквата '''[[И]]''', с времето започва да се смята за излишна.
-Употребата на ижица в [[руски език|руския]] език през осемнадесети и деветнадесети век става все по-рядка. Към началото на XX<sup>-ти</sup> век е останала едва една дума с относително застопорен правопис, включваща ижица: мѵро (миро&#768;) и съответните производни. В правописната реформа от 1918 г. буквата не се споменава, което води до нейното отмиране без официално оповестяване. Главната буква ижица традиционно присъства в руските книги вместо римската цифра V.
+Употребата на ижица в [[руски език|руския]] език през осемнадесети и деветнадесети век става все по-рядка. Към началото на XX<sup>-ти</sup> век е останала едва една дума с относително застопорен правопис, включваща ижица: мѵро (миро&#768;) и съответните производни. В правописната реформа от [[1918]] г. буквата не се споменава, което води до нейното отмиране без официално оповестяване. Главната буква ижица традиционно присъства в руските книги вместо римската цифра V.
-Ижицата все още се използва в [[старобългарски|старобългарския (църковнославянския) език]]. Също като съвременния гръцки ипсилон, тя може да се произнася като ''и'' или ''в''. Основното разграничително правило е следното: ижица с ударение е гласна и се чете като ''и''; ижица без ударение е съгласна и се чете като ''в''. Неударената ижица, изразяваща звука ''и'', е белязана със специален разграничителен знак - т. нар. „кендима“ (от гръцкото κέντημα). Обликът на кендимата върху ижицата може да е разнообразен: в книгите от руски произход обикновено изглежда като двойно остро ударение.
+Ижицата все още се използва за предаването на [[старобългарски|старобългарски (църковнославянски)]] тесктове. Също като съвременния гръцки ипсилон, тя може да се произнася като ''и'' или ''в''. Основното разграничително правило е следното: ижица с ударение е гласна и се чете като ''и''; ижица без ударение е съгласна и се чете като ''в''. Неударената ижица, изразяваща звука ''и'', е белязана със специален разграничителен знак - т. нар. „кендима“ (от гръцкото ''κέντημα''). Обликът на кендимата върху ижицата може да е разнообразен: в книгите от руски произход обикновено изглежда като двойно остро ударение.
-Ижицата с кендима съответства на гръцкия ипсилон с „диали&#768;тика“ (Ϋ, ϋ), но правописното значение е доста различно: гърците използват диалитиката, за да не се образуват ненужни дифтонги със съседните гласни, докато славянската ижица с кендима може да се срещне навсякъде, даже и в съседство да няма други гласни. Ижицата се използва до ок. 1860 г. и в [[румънска кирилица|румънската кирилица]].
+'''{{Unicode|Ѷ}}''', '''{{Unicode|ѷ}}''' или '''Ижицата с кендима''' съответства на гръцкия ипсилон с „диали&#768;тика“ (Ϋ, ϋ), но правописното значение е доста различно: гърците използват диалитиката, за да не се образуват ненужни дифтонги със съседните гласни, докато славянската ижица с кендима може да се срещне навсякъде, даже и в съседство да няма други гласни. Ижицата се използва до около [[1860]] г. и в [[румънска кирилица|румънската кирилица]].
 {| class="wikitable"