Мигел де Унамуно

Мигел де Унамуно Miguel de Unamuno y Jugo
испански философ
Роден	29 септември 1864 г. Билбао
Починал	31 декември 1936 г. Саламанка
Погребан	Испания
Религия	християнство
Учил в	Мадридски университет Комплутенсе
Шаблон:Инфовложка философ
Литература
Псевдоним	Exóristo, Miguel de Unamuno
Жанрове	поезия, драматургия
Течение	Поколение '98
Повлиян	Сьорен Киркегор, Артур Шопенхауер, Карл Маркс, Фердинанд Ласал, Михаил Бакунин, Августин Блажени, Блез Паскал, Марк Аврелий, Жан-Жак Русо
Семейство
Деца	9
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Мигел де Унамуно в Общомедия

Мигел де Унамуно и Хуго (Шаблон:Lang-es) (1864-1936) е известен испански философ и писател. Роден в Билбао през 1864 г. Преподавател и ректор на университета в Саламанка. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Почива през 1936 г. в резултат на пълна духовна изолация и домашен арест.

Философски възгледи

Философията му е повлияна от рационализма и позитивизма, като редица философи — Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше и Блез Паскал, оставят следи върху творчеството на Мигел де Унамуно. Като цяло философските концепции са близки до екзистенциализма. Унамуно застава на страната на философията на живота и отстоява проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Мисълта му често е фрагментарна, тонът - емоционален. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. Основното според него е да вярваме, но и същевременно да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни основания. Той казва: „Да вярваш значи да искаш да вярваш и да вярваш в Бог е преди всичко и над всичко да искаш да има Бог“, а също: „Аз не се подчинявам на разума и се бунтувам срещу него и си налагам да сътворя с помощта на вярата си моя Бог-обезсмъртител и и да отклоня с волята си пътя на небесните тела“ („Трагичното чувство за живота“). Въпреки тези заявления Унамуно е агностик, защото според него ние никога няма да бъдем сигурни в съществуването на Бог, а и това не е необходимо, защото Бог е такъв, какъвто го иска човекът.

Съчинения

Автор на "Трагичното чувство за живота у хората и у народите" (1913), "Агонията на християнството" (1930), "Животът на Дон Кихот и Санчо", "Моята религия" и др. Източници на философията му са Спиноза, Паскал, У. Джеймс.

Издания

• Мигел де Унамуно. Любов и педагогика. С., Панорама, 2011.

Външни препратки

• Венцеслав Константинов: „Сервантес през погледа на Мигел де Унамуно“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)