Кушница: Разлика между версии
м източник ? |
|||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
В северното подножие на планината са разположени [[Провища]] (Палеокоми), [[Радолиово]] (Родоливос), [[Кормища]] (Кормиста), [[Никищан]] (Никсиани), а в южното [[Правища]] (Елевтеруполи), [[Мущени]] (Мустени) и [[Подгоряни]] (Подохори). |
В северното подножие на планината са разположени [[Провища]] (Палеокоми), [[Радолиово]] (Родоливос), [[Кормища]] (Кормиста), [[Никищан]] (Никсиани), а в южното [[Правища]] (Елевтеруполи), [[Мущени]] (Мустени) и [[Подгоряни]] (Подохори). |
||
В северните склонове на планината се намира [[Кушнишки манастир|Кушнишкият манастир „Света Богородица Икосифиниса“]]. |
В Кушиница има два големи манастира. В северните склонове на планината се намира [[Кушнишки манастир|Кушнишкият манастир „Света Богородица Икосифиниса“]]. В източните склонове, при останките на старото село Дряново е разположен манастирът [[Богородица Пангеотиса]] (Кушничка). |
||
==Кушница в историята== |
==Кушница в историята== |
||
Версия от 21:32, 13 декември 2011
Кушница или Кушиница (на гръцки: Παγγαίο, Пангео, катаревуса и старогръцки: Παγγαίον, Пангеон, старо Κουσίνιτζα, Кусинидза[1]) е планина в северната част на Гърция. Гръцкото име Пангео, предавано на български като Пангей е възроденото антично име на Кушница. Турското име на планината е Пърнар даг.
География
Планината е разположена в източната част на Егейска Македония, има продълговата форма с посока североизток-югозапад и по нея минава границата между дем Кушница (Пангео) на област Източна Македония и Тракия от юг и дем Амфиполи на област Централна Македония от север. Най-високият ѝ връх е Козница, на гръцки Дионисос или Мати (Μάτι), в превод око, висок 1 956 метра[2], следван от Пилаф тепе (Πιλάφ-Τεπέ), наричан на гръцки понякога и Авго (Αυγό), в превод яйце (1870 метра)[3]. Други източници твърдят, че Пилаф тепе е Мати и той е най-високият връх.[източник?] Планината е дълга между 10-15 километра и широка между 5 и 10 километра. Тя е изградена от мрамори, кристалинни шисти, пясъчници, чакъли и много малко гранити.[4]
На север река Драматица (Ангитис) отделя Кушница от планината Змийница (Меникио) и Серското поле, а от юг река Лъджа (Мармара или Ксиропотамос) я отделя от планината Люти рид (Символо), която е на беломорския бряг.
Селища и забележителности
В северното подножие на планината са разположени Провища (Палеокоми), Радолиово (Родоливос), Кормища (Кормиста), Никищан (Никсиани), а в южното Правища (Елевтеруполи), Мущени (Мустени) и Подгоряни (Подохори).
В Кушиница има два големи манастира. В северните склонове на планината се намира Кушнишкият манастир „Света Богородица Икосифиниса“. В източните склонове, при останките на старото село Дряново е разположен манастирът Богородица Пангеотиса (Кушничка).
Кушница в историята
Пангей се споменава още от Херодот[5] като планина, в която има златни и сребърни рудници, владение на тракийските племена сатри, пиери и одоманти, а също от Есхил в Перси[6] и от Еврипид в Рез, който пише, че тракийският цар Рез е владетел на „златния Пангей“ с безбройни рудници.[7] Със своите златни и сребърни залежи Пангей е възлов икономически регион в Древна Тракия, желан обект за доминация от страна на траки, македонци и гърци.[8] Французинът Пиер Белон споменава за съществуването на железни рудници в 1553 година в планината Пангей.[9]
Външни препратки
- Аероснимка на Кушница
- Великденска обиколка из гръцките планини Фалакро, Пангео и Ляля
- Галерия със снимки от Кушница
- Изгледи от Кушница
Бележки
- ↑ Η ιστορία του Παγγαίου
- ↑ Όρος Παγγαίο
- ↑ Η ιστορία του Παγγαίου
- ↑ Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)", София, 1953, стр.15
- ↑ Inquiries by Herodotus Book
- ↑ Эсхил. „Персы“. 494.
- ↑ Еврипид. „Рес“. 254-387.
- ↑ „Кратка енциклопедия Тракийска древност“, „Аргес“, София, 1993
- ↑ Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)". София, 1953, стр.21-22.
| |||||||
