Кушница: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м източник ?
Ред 12: Ред 12:
В северното подножие на планината са разположени [[Провища]] (Палеокоми), [[Радолиово]] (Родоливос), [[Кормища]] (Кормиста), [[Никищан]] (Никсиани), а в южното [[Правища]] (Елевтеруполи), [[Мущени]] (Мустени) и [[Подгоряни]] (Подохори).
В северното подножие на планината са разположени [[Провища]] (Палеокоми), [[Радолиово]] (Родоливос), [[Кормища]] (Кормиста), [[Никищан]] (Никсиани), а в южното [[Правища]] (Елевтеруполи), [[Мущени]] (Мустени) и [[Подгоряни]] (Подохори).


В северните склонове на планината се намира [[Кушнишки манастир|Кушнишкият манастир „Света Богородица Икосифиниса“]].
В Кушиница има два големи манастира. В северните склонове на планината се намира [[Кушнишки манастир|Кушнишкият манастир „Света Богородица Икосифиниса“]]. В източните склонове, при останките на старото село Дряново е разположен манастирът [[Богородица Пангеотиса]] (Кушничка).


==Кушница в историята==
==Кушница в историята==

Версия от 21:32, 13 декември 2011

Кушница снимана от Филипи.

Кушница или Кушиница (на гръцки: Παγγαίο, Пангео, катаревуса и старогръцки: Παγγαίον, Пангеон, старо Κουσίνιτζα, Кусинидза[1]) е планина в северната част на Гърция. Гръцкото име Пангео, предавано на български като Пангей е възроденото антично име на Кушница. Турското име на планината е Пърнар даг.

География

Планините Кушница и Люти рид между Кавалския залив на изток, Драмското поле на север, Серското поле на северозапад, Богданската планина на запад и Орфанския залив на югозапад.
Изглед към Кушница.

Планината е разположена в източната част на Егейска Македония, има продълговата форма с посока североизток-югозапад и по нея минава границата между дем Кушница (Пангео) на област Източна Македония и Тракия от юг и дем Амфиполи на област Централна Македония от север. Най-високият ѝ връх е Козница, на гръцки Дионисос или Мати (Μάτι), в превод око, висок 1 956 метра[2], следван от Пилаф тепе (Πιλάφ-Τεπέ), наричан на гръцки понякога и Авго (Αυγό), в превод яйце (1870 метра)[3]. Други източници твърдят, че Пилаф тепе е Мати и той е най-високият връх.[източник?] Планината е дълга между 10-15 километра и широка между 5 и 10 километра. Тя е изградена от мрамори, кристалинни шисти, пясъчници, чакъли и много малко гранити.[4]

На север река Драматица (Ангитис) отделя Кушница от планината Змийница (Меникио) и Серското поле, а от юг река Лъджа (Мармара или Ксиропотамос) я отделя от планината Люти рид (Символо), която е на беломорския бряг.

Селища и забележителности

В северното подножие на планината са разположени Провища (Палеокоми), Радолиово (Родоливос), Кормища (Кормиста), Никищан (Никсиани), а в южното Правища (Елевтеруполи), Мущени (Мустени) и Подгоряни (Подохори).

В Кушиница има два големи манастира. В северните склонове на планината се намира Кушнишкият манастир „Света Богородица Икосифиниса“. В източните склонове, при останките на старото село Дряново е разположен манастирът Богородица Пангеотиса (Кушничка).

Кушница в историята

Пангей се споменава още от Херодот[5] като планина, в която има златни и сребърни рудници, владение на тракийските племена сатри, пиери и одоманти, а също от Есхил в Перси[6] и от Еврипид в Рез, който пише, че тракийският цар Рез е владетел на „златния Пангей“ с безбройни рудници.[7] Със своите златни и сребърни залежи Пангей е възлов икономически регион в Древна Тракия, желан обект за доминация от страна на траки, македонци и гърци.[8] Французинът Пиер Белон споменава за съществуването на железни рудници в 1553 година в планината Пангей.[9]

Външни препратки

Открийте още информация за Кушница в нашите сродни проекти:

Общомедия (изображения и звук)

Бележки

  1. Η ιστορία του Παγγαίου
  2. Όρος Παγγαίο
  3. Η ιστορία του Παγγαίου
  4. Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)", София, 1953, стр.15
  5. Inquiries by Herodotus Book
  6. Эсхил. „Персы“. 494.
  7. Еврипид. „Рес“. 254-387.
  8. „Кратка енциклопедия Тракийска древност“, „Аргес“, София, 1993
  9. Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)". София, 1953, стр.21-22.