Джузепе Верди

Джузепе Верди Giuseppe Verdi
италиански композитор
Роден	10 октомври 1813 Ронколе, Френска империя
Починал	27 януари 1901 Милано, Италия
Погребан	Милано, Италия
Активен период	от 1830 г.
Награди	Меджидие (орден) Pour le Mérite Орден „Свети Станислав“
Семейство
Деца	2
Подпис
Уебсайт	www.verdi.san.beniculturali.it Страница в IMDb
Джузепе Верди в Общомедия

Джузепе Фортунино Франческо Верди (Шаблон:Lang-it) е италиански композитор от периода на Романтизма, автор главно на опери.

Един от най-влиятелните композитори на 19 век, негови творби и днес се изпълняват често от оперните театри по целия свят. Излизайки извън рамките на жанра, някои теми от тях, като „La donna è mobile“ от „Риголето“, „Va, pensiero“ от „Набуко“, „Libiamo ne' lieti calici“ от „Травиата“ или триумфалният марш от „Аида“, са се превърнали в траен елемент на популярната култура.

Въпреки че композициите на Верди понякога са критикувани заради тяхната ограничена хроматичност, както и за мелодраматичния им уклон, шедьоврите на Верди преобладават в обичайния оперен репертоар век и половина след своето създаване.

Биография

Ранни години

Джузепе Верди е роден на 10 октомври 1813 година в село Ронколе край град Бусето в областта Парма, по това време част от френския департамент Таро. На 12-годишна възраст започва да учи в Бусето, където често посещава голямата библиотека на местното йезуитско училище. Още от малък е музикален и свири на орган в местната църква. В Бусето той получава и първите си уроци по композиция. През 1830 година прави първото си изпълнение пред публика в дома на местния търговец Антонио Баредзи.

През 1833 година с финансовата помощ на Баредзи, Верди заминава за Милано, за да продължи образованието си. Там той взима частни уроци по контрапункт и посещава оперни представления и концерти, главно с германска музика. Той посещава салона на Клара Мафеи, където го окуражават да се посвети на театралната композиция.

След завръщането си в Бусето Джузепе Верди получава общинска служба като музикант. Баредзи го кани да дава уроци по музика на дъщеря му Маргерита и малко по-късно, на 4 май 1836 година, двамата се женят. Семейството има две деца, Вирджиния Мария Луиджа (1837-1838) и Ичилио Романо (1838-1839), които умират малки, последвани на 18 юни 1840 година от майка си. Верди, който по това време пише първите си опери, е потресен от преждевременната им смърт.

Първоначален успех

Първата опера на Джузепе Верди, „Оберто, граф ди сан Бонифачо“, е представена на 17 ноември 1839 година в миланския театър Ла Скала. Тя постига известен успех, след което импресариото на театъра Бартоломео Мерели сключва с Верди договор за още две опери. Докато пише първата от тях, „Мнимият Станислав или крал за един ден“, умира съпругата му, а нейното представяне през септември 1840 година претърпява провал. Верди понася тежко тези лични и професионални неуспехи и дори се зарича да се откаже от композирането, но Мерели го убеждава да напише и втората опера, за която са се договорили.

Верди проявява взискателност към всички страни на оперното изкуство - либретото, изпълнителите, режисурата, дори декорите и сценичните костюми. Именно увелкателното либрето, което е съсредоточено върху идеята за нацията и нейната свобода, го привлича да напише следващата си опера. Поставена през март 1842 година, „Набуко“ става първият голям успех на Верди, донесъл му широка известност. Нейните мелодии излезли извън операта и били изпълнявани на всякакви места. Операта била изтълкувана като призив за формиране на италианска държава, обединяваща земите на тогавшните няколко дребни кралства. Верди става национален любимец, символ на патриотичен интелектуалец. През следващото десетилетие, което по-късно той нарича „каторжнически години“, Верди пише още 14 опери. С „Ернани“, базирана на известната едноименна пиеса на Виктор Юго, той се прочува и извън границите на Италия и през 1847 година той поставя първата си опера в Париж - „Йерусалим“. Постановката следва френската традиция, включваща продължителни балетни сцени, и „Йерусалим“ става първата опера на Верди в жанра гран опера. По това време Верди пише и операта „Макбет“, определяна често като неговата най-оригинална опера. За пръв път той прави опит за опера без любовен сюжет, нарушавайки едно от основните правила на италианската опера от 19 век.

Между 1847 и 1849 година живее в Париж, където се запознава с втората си съпруга - певицата Джузепина Стрепони.

Среден период

От 1851 г. започва нов период в творчеството на Верди. Първите три опери от този период, "Риголето" (либрето Пиаве), "Трубадур" (либрето Салваторе Камарано) и "Травиата" (либрето Пиаве), са посветени на по-общочовешки сюжети и доказват умението на Верди да изгражда и развива до съвършенство оперната форма. Други опери на Верди са "Симоне Боканегра", "Сицилиански вечерни","Бал с маски", "Силата на съдбата", "Дон Карлос". По това време Верди написва и едно друго голямо и също така вечно произведение - "Реквием", посветен на поета Алесандро Мандзони.

Последни години

В последния си творчески период написва само три музикално-сценични творби - "Аида", "Отело", "Фалстаф". Тези опери се считат за връх на неговото изкуство. Верди написва малко произведения извън оперите. През 1873 г. изнася струнен квартет. Написва и две църковни песни по текст на Данте.

Джузепе Верди умира на 27 януари 1901 г. в Милано.

Опери

Година	Заглавие	Оригинално заглавие	Либретист	Литературна основа
1839	Оберто, граф ди сан Бонифачо	Oberto, Conte di San Bonifacio	Темистокъл Солера
1840	Мнимият Станислав или крал за един ден	Un giorno di regno, ossia il finto Stanislao	Феличе Романи	„Le faux Stanislas“ от Александър Дювал
1842	Набуко	Nabucodonosor	Темистокъл Солера	„Nabuchodonosor“ от Огюст Анисе-Буржоа и Франсис Корню
1843	Ломбардци	I Lombardi alla prima crociata	Темистокъл Солера	„I Lombardi alla prima crociata“ от Томазо Гроси
1844	Ернани	Ernani	Франческо Мария Пиаве	„Hernani“ от Виктор Юго
1844	Двамата Фоскари	I due Foscari	Франческо Мария Пиаве	„The Two Foscari“ от Джордж Байрон
1845	Жана д'Арк	Giovanna d'Arco	Темистокъл Солера
1845	Алзира	Alzira	Салвадоре Камарано	„Alzire, ou les Américains“ от Волтер
1846	Атила	Attila	Темистокъл Солера	„Attila, König der Hunnen“ от Захариас Вернер
1847	Макбет	Macbeth	Франческо Мария Пиаве	„Macbeth“ от Уилям Шекспир
1847	Разбойници	I masnadieri	Андреа Мафеи	„Die Räuber“ от Фридрих Шилер
1847	Йерусалим	Jérusalem	Алфонс Роайе	Преработка на операта „Ломбардци“
1848	Корсарят	Il corsaro	Франческо Мария Пиаве	„The Corsair“ от Джордж Байрон
1849	Битката при Леняно	La battaglia di Legnano	Салвадоре Камарано	„La Bataille de Toulouse“ от Жозеф Мери
1849	Луиза Милер	Luisa Miller	Салвадоре Камарано	„Kabale und Liebe“ от Фридрих Шилер
1850	Стифелио	Stiffelio	Франческо Мария Пиаве	„Le pasteur, ou L'évangile et le foyer“ от Емил Сувестр и Йожен Буржоа
1851	Риголето	Rigoletto	Франческо Мария Пиаве	„Le roi s'amuse“ от Виктор Юго
1853	Трубадур	Il trovatore	Салвадоре Камарано	„El Trovador“ от Антонио Гарсия Гутиерес
1853	Травиата	La traviata	Франческо Мария Пиаве	„La Dame aux camélias“ от Александър Дюма-син
1855	Сицилианска вечерня	Les vêpres siciliennes	Шарл Дюверие и Йожен Скриб
1857	Симон Боканегра	Simon Boccanegra	Франческо Мария Пиаве	„Simón Bocanegra“ от Антонио Гарсия Гутиерес
1857	Аролдо	Aroldo	Франческо Мария Пиаве	Преработка на операта „Стифелио“
1859	Бал с маски	Un ballo in maschera	Антонио Сома	„Gustave III“ от Йожен Скриб
1862	Силата на съдбата	La forza del destino	Франческо Мария Пиаве	„Don Álvaro, o La fuerza del sino“ от Анхел де Сааведра и „Wallensteins Lager“ от Фридрих Шилер
1867	Дон Карлос	Don Carlos	Камий дю Локъл и Жозеф Мери	„Don Carlos, Infant von Spanien“ от Фридрих Шилер
1871	Аида	Aida	Антонио Гисланцони
1887	Отело	Otello	Ариго Бойто	„Othello“ от Уилям Шекспир
1893	Фалстаф	Falstaff	Ариго Бойто	„The Merry Wives of Windsor“ и „Henry IV“ от Уилям Шекспир

Външни препратки

виж Нова книга за операта в 2 тома от Огнян Стамболиев, София, 2002.

• Официален сайт