Голосеменни

Голосеменните са нетаксономична група семенни растения, включваща отделите Цикасови (Cycadophyta), Гинкови (Ginkgophyta), Иглолистни (Pinophyta) и Гнетови (Gnetophyta). В някои класификации голосеменните са самостоятелен отдел, а четирите отдела се разглеждат като таксони с по-нисък ранг.

За разлика от споровите растения, голосеменните образуват семена. Отличават се от покритосеменните по това, че семепъпката се залага открито, а не е скрита в плодник.

Голосеменните растения са дървета и храсти, които образуват шишарки. Шишарките са силно скъсени видоизменени клонки. Те се състоят от централна ос и видоизменени листа (люспи), спирално наредени около нея. Шишарките са еднополови - женски и мъжки, които при едни видове се развиват върху едно и също растение, а при други - върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най - широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки - женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод.