Абел Тасман: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: az:Abel Tazman
м r2.7.1) (Робот Добавяне: sq:Abel Tasman
Ред 128: Ред 128:
[[sk:Abel Janszoon Tasman]]
[[sk:Abel Janszoon Tasman]]
[[sl:Abel Tasman]]
[[sl:Abel Tasman]]
[[sq:Abel Tasman]]
[[sr:Абел Тасман]]
[[sr:Абел Тасман]]
[[sv:Abel Tasman]]
[[sv:Abel Tasman]]

Версия от 23:24, 17 декември 2011

Абел Тасман
Abel Janszoon Tasman
изследовател

Роден
Починал
Активен периодот 1632 г. до 1659 г.
Семейство
Съпруганеизв.
неизв.
Абел Тасман в Общомедия

Абел Янсзон Тасман (Шаблон:Lang-nl) нидерландски мореплавател, пътешественик-изследовател и търговец.

Много добре познат от дългото си пътуване през 1642-1643 и 1644 в служба на Нидерландската източноиндийска компания. Пръв открива Земя Ван Димен (сега остров Тасмания), Нова Зеландия и Фиджи през 1643. Открива през 1644 северните и северозападни брегове на Австралия до залива Карпентария. Абел Тасман доказва, че Австралия е единен масив от суша.

Ранни години 1603-1633

Абел Тасман е роден в бедно семейство през 1603 в Лутегаст, Нидерландия - село в провинцията Гронинген. Точната дата на раждането му не е известна. През 1631 г. се жени за бедна жена, чието име не е известно, а през 1633 вече като изпитан моряк заминава за остров Ява. Там се среща с тогавашния генерал-губернатор на Нидерландската източноиндийска компания Антон Ван Димен и е приет на работа в компанията.

Плавания в Северния Пасифик

От 1629, официално от 1636 до 1645 Антон Ван Димен е генерал-губернатор на Нидерландска Източна Индия. Неговото управление се характеризира с широка военна и търговска експанзия – отвоюва от португалците Малака и Цейлон, овладява остров Тайван, основава холандска търговска база в Нагазаки, Япония, укрепва позициите на Холандия в Индия. За осъществяване на своите планове Ван Димен изпраща в различни посоки отлично организирани експедиции, начело с най-опитните и даровити моряци. Един от тези лоцмани е и Абел Тасман.

През 1639 Ван Димен организира експедиция с два кораба в северната част на Тихия океан. Начело е поставен опитния моряк Матис Кваст, а за щурман на втория кораб е назначен Тасман. Задачата не експедицията се състои в това, да се открие тайнствения остров, "открит" от испанците на изток от Япония. Експедицията на оправдава надеждите на генерал-губернатора, но затова пък изследва японските води и достига до Курилските о-ви. по време на плаването Тасман се проявява като блестящ кормчия и превъзходен командир. След много трудности корабите достигат до Формоза (сега Тайван) като 40 от 90-членния екипаж умират от скорбут. Тасман самостоятелно открива о-вите Бонин (27°00′ с. ш. 142°10′ и. д. / 27° с. ш. 142.166667° и. д.), а след това успява да върне единствения оцелял кораб в Ява.

След това следват други плавания до Япония през 1640 и до Палембанг в Южна Суматра - 1642 г., където сключва търговски договор със султана на града.

Първо тихоокеанско плаване 1642-1643

Маршрута на Тасман.

През януари 1642 получава задачата да открие Южната Земя (Антарктида), като тогава се смятало, че се намира някъде в южния Пасифик. За изпълнението на тази задача компанията отпуска на Тасман два кораба: "Heemskerck" – малък боен кораб и "Zeehaen" – бързоходен товарен кораб с екипаж общо около 100 човека.

На 14 август 1642 корабите отплават от Батавия и на 5 септември пристигат на остров Мавриций. В днешни дни може да ни се вижда странно, но Тасман достига първо до Мавриций. Причината за това е, че не винаги най-добрият маршрут е най-късият, посоката на вятъра по това време е от най-голямо значение. Тасман имал някакви познания относно преобладаващите ветрове затова избрира Мавриций като отправна точка, след което се насочва на юг, после на юг-югоизток, от 49° 04' ю.ш. – на изток.

Тасмания

На 24 ноември 1642 холандците откриват висок бряг стъпват на него. Името, което Тасман дава на земята е Земя Ван Димен на името на нидерландския генерал-губернатор в Индонезия, а всъщност открива остров Тасмания. На югоизточното и източното крайбрежие на острова са открити залива Щорм (29 ноември, 43°10′ ю. ш. 147°40′ и. д. / 43.166667° ю. ш. 147.666667° и. д.), полуостров Тасман (2 декември), оостров Мария (4 декември, 42°35′ ю. ш. 148°05′ и. д. / 42.583333° ю. ш. 148.083333° и. д.), остров Схаутен (42°18′ ю. ш. 148°20′ и. д. / 42.3° ю. ш. 148.333333° и. д.) и п-ов Фрейсине (42°05′ ю. ш. 148°20′ и. д. / 42.083333° ю. ш. 148.333333° и. д.) и на 5 декември достига до 41º 34` ю.ш., но източното крайбрежие на острова, от където взема курс на изток.

Нова Зеландия

Според някои проучвания, Тасман очаквал да продължи на север, но вятърът бил неблагоприятен и го отвежда на изток, като за една седмица от 5 до 13 декември пресича морето, което по-късно е кръстено на негово име – Тасманово море. На 13 декември става първият европеец, който стъпва на северозападния бряг на Южния остров на Нова Зеландия - нос Фаулуинд (41°45′ ю. ш. 171°28′ и. д. / 41.75° ю. ш. 171.466667° и. д.). От там продължава на североизток покрай брег, заобикаля нос Феръуел (най-северната точка на Южния остров), зад него на 18 декември 1642 открива залива Голдън Бей (40°40′ ю. ш. 172°52′ и. д. / 40.666667° ю. ш. 172.866667° и. д.), на югоизток от него – залива Тасман и навлиза в протока Кук, който разделя двата острова на Нова Зеландия.

Там, на южния бряг на протока се осъществява среща с местните жители – маорите, като отначало всичко върви добре, но по-късно става спречкване между холандците и туземците, като причината за нея най-вероятно са европейците и четирима моряци са убити. След инцидента корабите достигат северния бряг на протока (Тасман го счита за залив), завиват на запад, заобикалят югозападната част на Северния остров и се насочват на север. На 4 януари 1643 холандците откриват крайната северозападна точка на Северния остров на Нова Зеландия – нос Мария ван Димен (34°29′ ю. ш. 172°39′ и. д. / 34.483333° ю. ш. 172.65° и. д.), а на 5 януари – о-вите Три-Кингс (34°09′ ю. ш. 172°08′ и. д. / 34.15° ю. ш. 172.133333° и. д., на северозапад от Нова Зеландия) и от там флотилията продължава на североизток.

Завръщане

На 12 януари 1643 Тасман достига до архипелага Тонга, където пребивава до 1 февруари и холандците са сърдечно посрещнати от местното население. Там открива островите Ата (22°19′ ю. ш. 176°13′ з. д. / 22.316667° ю. ш. 176.216667° з. д.), Тонгатабу (на 21 януари, 257 км2, 21°10′ ю. ш. 175°10′ з. д. / 21.166667° ю. ш. 175.166667° з. д.), Еуа (21°23′ ю. ш. 174°56′ з. д. / 21.383333° ю. ш. 174.933333° з. д.) и Номука (24 януари, 20°15′ ю. ш. 174°48′ з. д. / 20.25° ю. ш. 174.8° з. д.). Тасман пребивава на островите единадесет дни, но, незнаейки езика на местните жители, не успява да се запознае обстоятелствено с тяхната стопанска дейност, обичаи и нрави. Той обръща внимание на високото им мореплавателно изкуство, великолепните им двойни канута и превъзходно обработените им земи.

От Тонга холандците се насочват на северозападд и от 5 до 8 февруари откриват о-вите Фиджи, в т.ч. островите Ватоа (19°49′ ю. ш. 178°15′ з. д. / 19.816667° ю. ш. 178.25° з. д.), Вануа-Леву (5500 км2, 16°35′ ю. ш. 179°11′ з. д. / 16.583333° ю. ш. 179.183333° з. д.), Тавеуни (16°51′ ю. ш. 179°58′ з. д. / 16.85° ю. ш. 179.966667° з. д.) и Вити-Леву (10.5 хил. км2, 17°48′ ю. ш. 178°00′ и. д. / 17.8° ю. ш. 178° и. д.).

На 22 март вторично открива атола Онтонг-Джава (5°20′ ю. ш. 159°25′ и. д. / 5.333333° ю. ш. 159.416667° и. д.). Продължава на северозапад, на 1 април открива остров Нова Британия, а на 18 април – остров Каркар (4°38′ ю. ш. 145°58′ и. д. / 4.633333° ю. ш. 145.966667° и. д.). След това проследява около 1000 км от северното крайбрежие на Нова Гвинея и се завръща в Батавия на 15 юни 1643.

Известният историк и географ Джордж Бейкър справедливо назовава това плаване блестяща неудача. И действително, ако в навигационно отношение маршрутът е изключително удачен, то в чисто географски смисъл е пълен провал. Плаването на Тасман не допринася за уточняването на конфигурациите на такива огромниви масиви суща като Австралия, Нова Гвинея и Тасмания. Те остават вътре в огромния кръг описан от него, като само се докосва до бреговете на някои от тези земи.

Плаване към северните брегова на Австралия 1644

Веднага след завръщането си по заповед на Антон Ван Димен Тасман започва да подготвя нова експедиция, този път на юг към Австралия. За тази цел в началото на 1644 са оборудвани три кораба с екипаж от 110 човека. Резултатите от това плаване надминават всякакви очаквания. Тасман преминава покрай откритите от Вилем Янсзон през 1606 и Ян Карстенс през 1623 източни брегове на залива Карпентария. След това открива и проследява цялото южно и западно крайбрежие на залива Карпентария, като открива редица малки острови, в т.ч. остров Грут Айлънд (2326 км2, 13°58′ ю. ш. 136°35′ и. д. / 13.966667° ю. ш. 136.583333° и. д.) и северното крайбрежие на п-ов Арнхемлънд, където открива залива Ван Димен (11°50′ ю. ш. 131°50′ и. д. / 11.833333° ю. ш. 131.833333° и. д.) и протока Дъндас, свързващ го с океана. Заобикаля от север островите Мелвил и Батърст и плава покрай северозападното крайбрежие на Австралия до 21º ю.ш., от където на 4 август 1644 се завръща в Батавия.

По този начин Тасман изтрива от картата големите "бели петна" в района залива Карпентария и северозападното крайбрежие на Австралия, като открива повече от 5500 км от бреговата линия на континента. Западната част на континента приема след неговото плаване контури, които виждаме и на съвременните карти. Резултатите от двете експедиции на Тасман жестоко разочароват Нидерландската Източно-индийска компания. Той не намира нито злато, нито подправки – открива главно пустинни брегове и земи.

Последни години 1644-1659

През април 1645 Антон Ван Димен, всесилния генерал-губернато и негов покровител умира и Тасман остава без работа и изпада в немилост. Взема участие в няколко малки експедиции до Суматра и Тайланд, след това през 1651 правата му са възстановени, но изоставя службата си в компанията и за своя сметка и риск извършва търговски операции по островите на Малайския архипелаг. Умира п рез 1659 г.

Памет

Езерото Тасман на Южния остров в Нова Зеландия

Едва 300 години след неговата смърт му се отдава заслужената чест и кръщават на негово име остров, море между Австралия и Нова Зеландия, земя в северните части на Австралия, залив край бреговете на Нова Зеландия, езеро на Южния остров на Нова Зеландия, полуостров на остров Тасмания и о-ви в Канада.

Източници