Художествено произведение

Художественo произведениe (понякога наричано и с пълното си име Художествено произведение на изкуството) е повествователно или информативно произведение на изкуството, което описва, частично или изцяло, обекти или събития, които не са действителни, а въображаеми, измислени от автора. Такива са произведенията на художествената литература, както и голяма част от тези на театъра и киното. Художествените произведения се различават от документалните, като биографиите или историческите текстове, които се занимават с реални (или поне приемани за реални) събития, описания и наблюдения.

Художествена литература

Художествената литература е дял на литературата, вид изкуство, чиято основна тема са въображаеми, измислени обекти и събития и чието единствено средство са думите и конструкциите на езика. Сред най-разпространените жанрове на художествената литература са поезията и прозата - романите, приказките, разказите. Художествената литература се различава от научнопопулярната и научната литература с някои често използвани литературни похвати. Например, олицетворението приписва човешки качества на животни, растения и предмети. Други характерни похвати са метафората и хиперболата.

Проза

Прозата е такъв литературен текст, в който отделният, независим от речта ритъм на езика не се намесва в езиковата тъкан и не влияе на съдържанието. Известни са обаче известен брой ограничаващи ефекти: някои автори умишлено придават на произведенията си елементи на стихотворение или фрагменти от рима в романа. Все още има спорове за точната граница между проза и поезия. Все пак се счита, че при прозата няма нужда от използване на строфи, рими, алитерация и други подобни творчески похвати. Прозата се използва в приказки, разкази и енциклопедии, а също и белетристиката.

Романът е най-популярната форма на съвременната проза, която обхваща един значителен период от време от живота на един или повече персонажи и описва този период в достатъчно подробности. В Европа, ранните романи не са считани за сериозна литература, създаването им изглежда съвсем не трудно. По-късно обаче става ясно, че може да осигури естетическо удоволствие, без участието на поетични техники. В допълнение, липсата на строгата рамка на поезията позволява на авторите да се съсредоточат върху по-дълбокото съдържание на работата и да работят по-добре с детайлите. Тази свобода също позволява на авторите да експериментират с различни стилове.

Поезия

Поезията е форма на литературно изкуство, литературно произведение, което има ритмична структура, непроизтичаща от естествения ритъм на езика. Стихотворенията имат естетична и емоционална функция, а в някои отношения и стимулират интелектуални качества в допълнение към чисто познавателното му съдържание. Поезията може да бъде писана самостоятелно, като отделни стихотворения, или в съчетание с други изкуства, както в поетичната драма, песните или поезията в проза.

В поезията често се използват форми и конвенции за придаване на различно значение на думите или за да се предизвика емоционална реакция. Средства като асонанс, алитерация, ономатопея и ритъм служат за постигане на музикален или заклинателен ефект. Използването на двусмислици, символизъм, ирония и други елементи на поетичния стил често оставят поезията отворена за различни интерпретации. По сходен начин метафората, сравнението и метонимията създават връзки между иначе различни образи. Сходства във формата на отделните стихове се създават чрез римата и ритъма.

Елементи

Сюжет

Въведение

Това е началният елемент от сюжета на драматическа или епическа литературна творба, с който читателят се запознава с времето, мястото и обстановката, в която се развива действието. Той също така научава първите сведения за някои от главните действащи лица и отношенията между тях, и се подготвя за сюжетната завръзка.

Завръзка

Завръзката е много важна част от композицията на сюжета в едно епическо или драматическо литературно произведение, с която се поставя началото на действието. Завръзката е повратният момент, когато определено събитие, действие или решение за действие дава тласък на по-нататъшното развитие и усложняване на конфликта. Така породилата се сюжетна верига от противоречия и противодействия между част от героите води до достигане на кулминацията на творбата и логическата развръзка.

В класическата драма като завръзка се определя моментът, в който след силна вътрешна борба главният герой прави избор, взема решение и предприема стъпки към осъществяването му. По-мащабните епически творби могат да съдържат различни преплитащи се сюжетни линии, поради което могат да съдържат няколко завръзки.

Кулминация

Кулминацията е връхната точка на напрежението в едно сюжетно литературно произведение, най-силният момент в конфликта, в който антагонистичните персонажи влизат в сблъсък един с друг и една от страните, нанасяйки решителен удар, предопределя развръзката в произведението.

Кулминацията е логическа последица от развитието на характерите на героите, но понякога не е лесно предвидима, макар и предчувствана. Тя зависи от всичко, направено до този момент.

Различните жанрове имат различни особености на кулминацията. В драматичните произведения и кратките епически форми действието обикновено е съсредоточено около един конфликт, от който произтича една кулминация. В по-мащабните епически произведения, в които са разгърнати повече на брой сюжетни линии, може да има няколко кулминации, но една от тях винаги се явява водеща и изпъква пред останалите.

Развръзка

Развръзката е друг основен и решаващ елемент от сюжета, който е заключителен епизод или сцена, настъпващ след кулминационния момент и предхождащ епилога. Обикновено развръзката съвпада с края на сюжетното развитие и е логически резултат от конфликта и противоречията между антагонистичните персонажи. Развръзката е важна за сюжета, защото по художествен път доказва основната идея на произведението.

Развръзката понякога настъпва рязко и внезапно, докато има случаи когато настъпва по-бавно и последователно. Случва се и сюжетът да направи изненадващ обрат и тогава развръзката обикновено има хумористичен оттенък. На изненадата в развръзката често разчитат и творбите от криминалния жанр. Възможно е да има и няколко различни развръзки, които могат и да не съвпадат по време.

Естественото развитие на сюжета предполага развръзката да се намира в заключителната част на творбата, но понякога писателите прилагат обратния похват, като я разполагат композиционно в самото начало с цел да събудят читателския интерес или да обяснят мотивите си за написване на творбата. В тези случаи развръзката отново е логическо следствие от развиващата се сюжетна линия, но с тази структура и употребата на ретроспекция се целят и допълнителни внушения у читателите.

Епилог

Епилогът е най-последната част в сюжета на дадено литературно произведение, която разкрива съдбите на героите след развръзката в творбата. В епилога могат да се доизяснят някои техни взаимоотношения и мотиви, да се хвърли светлина върху интригата и причините за конфликта, описан в произведението, или се използва от автора за отправяне на определени послания към читателите. Композиционно, тази част от творбата се смята за несъществена, освен ако не е обхваната и органично свързана с художествения замисъл на автора.

В старогръцката драма именно в епилога авторът разкрива замисъла си, представя своето тълкувание на представените събития, защитава актьорската игра. В съвременната литература се среща сравнително рядко.