Фьодор Литке: Разлика между версии
м r2.6.5) (Робот Добавяне: be:Фёдар Пятровіч Літке |
Редакция без резюме |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
Роден в Петербург в семейство на митничар. Роден сирак (майка му умира при раждането му), има още четири братя и сестри. Баща му се жени за втори път, но той не се спогажда с мащехата си. Още на 6 години е даден в пансион, който напуска след смъртта на баща си през 1808, поради отказа на мащехата да му плаща издръжката. До 15-годишна възраст живее при вуйчо си, като се самообразова, чете много книги и жаждата за знания става отличителна черта на характера му. |
Роден в Петербург в семейство на митничар. Роден сирак (майка му умира при раждането му), има още четири братя и сестри. Баща му се жени за втори път, но той не се спогажда с мащехата си. Още на 6 години е даден в пансион, който напуска след смъртта на баща си през 1808, поради отказа на мащехата да му плаща издръжката. До 15-годишна възраст живее при вуйчо си, като се самообразова, чете много книги и жаждата за знания става отличителна черта на характера му. |
||
През 1810 една от сестрите му се омъжва за капитан 2-ри ранг Иван Сулменев, станал впоследствие адмирал, което събитие определя по нататъшната съдба на [[Фьодор Литке]]. През 1812 Сулменев ходотайства пред военно-морския министър и младия тогава Литке е зачислен като доброволец в Балтийския флот. Следват няколко години усилено изучаване на математика и навигация и участия в морски сражения с французите, като за битката при [[Данциг]] [[Фьодор Литке]] е награден с Георгиевски кръст и произведен в първи офицерски чин |
През 1810 една от сестрите му се омъжва за капитан 2-ри ранг Иван Сулменев, станал впоследствие адмирал, което събитие определя по нататъшната съдба на [[Фьодор Литке]]. През 1812 Сулменев ходотайства пред военно-морския министър и младия тогава Литке е зачислен като доброволец в Балтийския флот. Следват няколко години усилено изучаване на математика и навигация и участия в морски сражения с французите, като за битката при [[Данциг]] [[Фьодор Литке]] е награден с Георгиевски кръст и произведен в първи офицерски чин – мичман. |
||
=== Морска служба === |
=== Морска служба === |
||
==== Участие в околосветска експедиция 1817-1818 ==== |
==== Участие в околосветска експедиция 1817-1818 ==== |
||
През 1816, пак чрез ходотайството на Сулменев Литке е включен в състава на околосветската експедиция на [[Василий Головнин]] 1817-1819, като по неговите думи "аз се върнах истински моряк", образно показват школата която завъшва и която спомага за следващите му изследвания и плавания. На кораба Литке заема длъжността началник на хидрографската група, като непрекъснато продължава да се самообразова |
През 1816, пак чрез ходотайството на Сулменев Литке е включен в състава на околосветската експедиция на [[Василий Головнин]] 1817-1819, като по неговите думи "аз се върнах истински моряк", образно показват школата която завъшва и която спомага за следващите му изследвания и плавания. На кораба Литке заема длъжността началник на хидрографската група, като непрекъснато продължава да се самообразова – научава английски език, прави преводи, астрономически наблюдения и изчисления. |
||
==== Експедиции до Нова Земя 1821-1824 ==== |
==== Експедиции до Нова Земя 1821-1824 ==== |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
От 1826 до 26 август 1829 на кораба „Сенявин“ извършва околосветско плаване. |
От 1826 до 26 август 1829 на кораба „Сенявин“ извършва околосветско плаване. |
||
През януари 1828 в [[Каролински острови|Каролинските о-ви]] изследва о-вите [[Сенявин (острови)|Сенявин]] и открива остров [[Понпей]] (14 януари, Понапе, вторично, {{coord|6|52|N|158|14|E|}}, най-големия в групата) и атолите [[Пакин]] ({{coord|7|04|N|157|48|E|}}), [[Ант]] (вторично, {{coord|6|47|N|157|58|E|}}), [[Еаурипик]] ({{coord|6|40|N|143|04|E|}}) и [[Нгатик]] (24 януари, третично, {{coord|5|49|N|157|17|E|}}), а през март и април – остров [[Сатавал]] (вторично, {{coord|7|23|N|147|02|E|}}) и атолите [[Олимарао]] ({{coord|7|41|N|145|52|E|}}), [[Елато]] (вторично, {{coord|7|30|N|146|10|E|}}) и [[Ифалик]] (3 април, вторично, {{coord|7|15|N|144|27|E|}}). Изследва и множество други острови и атоли в [[Каролински острови|Каролинските]] и [[Мариански острови|Марианските о-ви]] и о-вите [[Бонин (острови)|Бонин]]. |
|||
През лятото на 1828 астрономически определя по важните пунктове по източното крайбрежие на [[Камчатка]]. Изследва южните брегове на п-ов [[Чукотка]] от [[Мечигменски залив|Мечигменския залив]] (172º 30` з.д.) на изток до залива [[Кръст (залив)|Кръст]] (179º 10` з.д., включително) на запад. Открива и картира протока [[Сенявин (проток)|Сенявин]] ({{coord|64|50|N|172|35|W|}}, отделящ островите [[Аракамчечен]] и [[Итигран]] от континента. След завръщането си от околосветското плаване описва изследванията и откритията си в книгата: ''"Путешествие вокруг света... на военном шлюпе „Сенявин“ в 1826-1829 годах"'' (ч. 1-3, с атласом, 1834-36, 2-е сокращ. Изд., 1948). |
През лятото на 1828 астрономически определя по важните пунктове по източното крайбрежие на [[Камчатка]]. Изследва южните брегове на п-ов [[Чукотка]] от [[Мечигменски залив|Мечигменския залив]] (172º 30` з.д.) на изток до залива [[Кръст (залив)|Кръст]] (179º 10` з.д., включително) на запад. Открива и картира протока [[Сенявин (проток)|Сенявин]] ({{coord|64|50|N|172|35|W|}}, отделящ островите [[Аракамчечен]] и [[Итигран]] от континента. След завръщането си от околосветското плаване описва изследванията и откритията си в книгата: ''"Путешествие вокруг света... на военном шлюпе „Сенявин“ в 1826-1829 годах"'' (ч. 1-3, с атласом, 1834-36, 2-е сокращ. Изд., 1948). |
||
Ред 31: | Ред 31: | ||
На 1 февруари 1832 е назначен за флигел-адютант, а в края на годината възпитател на петгодишния велик княз Константин Николаевич, който неговия баща, император [[Николай І]], е назначил на служба във флота. На тази длъжност Литке прекарал 16 години, до 1848. |
На 1 февруари 1832 е назначен за флигел-адютант, а в края на годината възпитател на петгодишния велик княз Константин Николаевич, който неговия баща, император [[Николай І]], е назначил на служба във флота. На тази длъжност Литке прекарал 16 години, до 1848. |
||
През 1845 Литке, заедно с други видни за времето си учени и мореплаватели е основател на Имперското Руско географско дружество, като първи негов президент става великия княз Константин Николаевич, а Литке |
През 1845 Литке, заедно с други видни за времето си учени и мореплаватели е основател на Имперското Руско географско дружество, като първи негов президент става великия княз Константин Николаевич, а Литке – вице-президент (1845-1865). |
||
През 1835 Литке става контраадмирал, през 1843 - вицеадмирал, а през 1850 е назначен за главен командир на ревелското пристанище и военен губернатор на [[Ревел]] (сега [[Талин]] - столица на [[Естония]]). |
През 1835 Литке става контраадмирал, през 1843 - вицеадмирал, а през 1850 е назначен за главен командир на ревелското пристанище и военен губернатор на [[Ревел]] (сега [[Талин]] - столица на [[Естония]]). |
Версия от 16:40, 21 декември 2011
Фьодор Петрович Литке (на руски Фёдор Петрович Литке) (17(28) септември 1797 - 8(20) октомври 1882) граф (1866), руски мореплавател, географ, изследовател на Арктика, адмирал (1855).
Биография
Ранни години
Роден в Петербург в семейство на митничар. Роден сирак (майка му умира при раждането му), има още четири братя и сестри. Баща му се жени за втори път, но той не се спогажда с мащехата си. Още на 6 години е даден в пансион, който напуска след смъртта на баща си през 1808, поради отказа на мащехата да му плаща издръжката. До 15-годишна възраст живее при вуйчо си, като се самообразова, чете много книги и жаждата за знания става отличителна черта на характера му.
През 1810 една от сестрите му се омъжва за капитан 2-ри ранг Иван Сулменев, станал впоследствие адмирал, което събитие определя по нататъшната съдба на Фьодор Литке. През 1812 Сулменев ходотайства пред военно-морския министър и младия тогава Литке е зачислен като доброволец в Балтийския флот. Следват няколко години усилено изучаване на математика и навигация и участия в морски сражения с французите, като за битката при Данциг Фьодор Литке е награден с Георгиевски кръст и произведен в първи офицерски чин – мичман.
Морска служба
Участие в околосветска експедиция 1817-1818
През 1816, пак чрез ходотайството на Сулменев Литке е включен в състава на околосветската експедиция на Василий Головнин 1817-1819, като по неговите думи "аз се върнах истински моряк", образно показват школата която завъшва и която спомага за следващите му изследвания и плавания. На кораба Литке заема длъжността началник на хидрографската група, като непрекъснато продължава да се самообразова – научава английски език, прави преводи, астрономически наблюдения и изчисления.
Експедиции до Нова Земя 1821-1824
От 1821 до 1824 по настояване на Василий Головнин провежда четири експедиции в Баренцево море и Бяло море като изследва и картира западното крайбрежие на Нова Земя, от протока Карски Врата (70º 25` с.ш.) до нос Насау (76º 18` с.ш.), в т.ч. заливите Молер (72º 08` с.ш.), Кръстов (74º 10` с.ш.), Южен Сулменев (74º 20` с.ш.) и Северен Сулменев (74º 30` с.ш.) и о-вите Панкратев (76º08`с.ш.). След завръщането си от Нова Земя капитан-лейтенант Литке е командирован в Адмиралтейския департамент, където написва и отпечатва първия си труд „Четырёхкратное путешествие в Северный Ледовитый океан на военном бриге „Новая Земля“ в 1821-1824 годах“ (1828, 2 изд. 1948), който му донася известност и признание в научния свят.
Второ околосветско плаване 1826-1829
От 1826 до 26 август 1829 на кораба „Сенявин“ извършва околосветско плаване.
През януари 1828 в Каролинските о-ви изследва о-вите Сенявин и открива остров Понпей (14 януари, Понапе, вторично, , най-големия в групата) и атолите Пакин ( ), Ант (вторично, ), Еаурипик ( ) и Нгатик (24 януари, третично, ), а през март и април – остров Сатавал (вторично, ) и атолите Олимарао ( ), Елато (вторично, ) и Ифалик (3 април, вторично, ). Изследва и множество други острови и атоли в Каролинските и Марианските о-ви и о-вите Бонин.
През лятото на 1828 астрономически определя по важните пунктове по източното крайбрежие на Камчатка. Изследва южните брегове на п-ов Чукотка от Мечигменския залив (172º 30` з.д.) на изток до залива Кръст (179º 10` з.д., включително) на запад. Открива и картира протока Сенявин ( , отделящ островите Аракамчечен и Итигран от континента. След завръщането си от околосветското плаване описва изследванията и откритията си в книгата: "Путешествие вокруг света... на военном шлюпе „Сенявин“ в 1826-1829 годах" (ч. 1-3, с атласом, 1834-36, 2-е сокращ. Изд., 1948).
Следващи години
Веднага след завръщането си от околосветското си плаване Литке е произведен в капитан 1-ри ранг (като е прескочен капитан 2-ри ранг). През 1829 е избран за член-кореспондент на Петербургската Академия на науките и получава място като преподавател в катедрата по навигация. Едновременно с това подготвя и издава втората си книга посветена на околосветското му плаване.
През 1830 е командир на учебна ескадра в Атлантическия океан, включваща три кораба фрегатите "Анна" и "Принц Орански" и брига "Аякс".
През 1832 е награден с орден "Свети Владимир" 3-та степен, ръководи доставката на провизии и оборудване от Данциг по река Висла за действащата руска армия в Полша. На 1 февруари 1832 е назначен за флигел-адютант, а в края на годината възпитател на петгодишния велик княз Константин Николаевич, който неговия баща, император Николай І, е назначил на служба във флота. На тази длъжност Литке прекарал 16 години, до 1848.
През 1845 Литке, заедно с други видни за времето си учени и мореплаватели е основател на Имперското Руско географско дружество, като първи негов президент става великия княз Константин Николаевич, а Литке – вице-президент (1845-1865).
През 1835 Литке става контраадмирал, през 1843 - вицеадмирал, а през 1850 е назначен за главен командир на ревелското пристанище и военен губернатор на Ревел (сега Талин - столица на Естония).
По време на Кримската война 1853-1856 Литке организира отбраната на Финския залив от превъзхождащите сили на англо-френската ескадра, за което получава чин пълен адмирал и е назначен за член на Държавния съвет.
От 1864 до смъртта си на 8 октомври 1882 е президент на Руската Академия на науките, като спомога за разшряване на главната физическа обсерватория, метеорологичната и магнитна обсерватория в Павловск, увеличава броя на премиите за научни и литературни произведения, подобрява състоянието на музеите, колекциите и други учебни пособия..
През 1866 "за дълговремена служба, изпълнения на особено важни поръчения и научни трудове, добили европейска известнот" му е присвоена титлата граф.
Памет
Неговото име носят две селища в Русия; два залива, два носа, връх и полуостров на Нова Земя; залив, два носа, остров и проток в Берингово море; връх в архипелага Шпицберген; нос на остров Сахалин; остров в Тихия океан; остров в архипелага Земя на Франц Йосиф; остров в Карско море; нос на остров Врангел; връх в Антарктида; улици в Донецк (Украйна) и Кронщад.
Източници
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 260-263. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
- Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
- Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970 г., стр. 305. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
- Русские открытия в Тихом океане и Северной Америке в XVIII-XIX веках, М., 1975 г.
- Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966 г., стр. 234-237. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279845/
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Федор Петрович Литке“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |