Гоцев връх: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
}}
}}


'''Гоцев връх''' ({{lang-el|Αλή Μποτούς, Али ботуш}}) е най-високият връх на планината [[Славянка]] (Алиботуш) - 2212 метра. До [[1951]] година той носи името '''Алиботуш'''. Новото му име е дадено в чест на големия български революционер [[Гоце Делчев]]. Гоцев връх се издига на главното планинско [[било]] на югозапад от [[Голям Царев връх]] и на изток от връх [[Шабран]]. На северозапад от Гоцев връх се намира голямо безоточно карстово понижение, известно като ''Сухото езеро''. Върхът е масивен, очертан от юг от висок скалист откос (Козята стена). Изграден главно от протерозойски [[мрамор|мрамори]]. Почвите са тънки [[кафяви горски почви|кафяви горски]]. Склоновете са обрасли с високопланинска тревна растителност. Срещат се много [[ендемит|ендемитни]] растителни видове. По билната му част минава държавната граница между [[България]] и [[Гърция]]. Основни изходни пунктове за изкачването на върха са хижите [[Славянка (хижа)|Славянка]] (Парилско) и [[Извора (хижа)|Извора]] (Петровско), бивши гранични застави. Гоцев връх е включен в инициативата на [[БТС]] "Покорител на 10-те планински първенци".<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.230.</ref>
'''Гоцев връх''' ({{lang-el|Αλή Μποτούς, Али ботуш}}) е най-високият връх на планината [[Славянка]] (Алиботуш) - 2212 метра. До [[1951]] година той носи името '''Алиботуш'''. Новото му име е дадено в чест на големия български революционер [[Гоце Делчев]]. Гоцев връх се издига на главното планинско [[било]] на югозапад от [[Голям Царев връх]] и на изток от връх [[Шабран]]. На северозапад от Гоцев връх се намира голямо безоточно карстово понижение, известно като ''Сухото езеро''. Върхът е масивен, очертан от юг от висок скалист откос (Козята стена). Изграден главно от протерозойски [[мрамор|мрамори]]. Почвите са тънки [[кафяви горски почви|кафяви горски]]. Склоновете са обрасли с високопланинска тревна растителност. Срещат се много [[ендемит|ендемитни]] растителни видове. По билната му част минава държавната граница между [[България]] и [[Гърция]]. Основни изходни пунктове за изкачването на върха са хижите [[Славянка (хижа)|Славянка]] (над село [[Парил]]) и [[Извора (хижа)|Извора]] (над село [[Петрово (Област Благоевград)|Петрово]]), бивши гранични застави. Гоцев връх е включен в инициативата на [[БТС]] "Покорител на 10-те планински първенци".<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.230.</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 08:49, 25 декември 2011

Гоцев връх /старо име Алиботуш/
Карта
Местоположение
Общи данни
Надм. височина2212 метра m

Гоцев връх (Шаблон:Lang-el) е най-високият връх на планината Славянка (Алиботуш) - 2212 метра. До 1951 година той носи името Алиботуш. Новото му име е дадено в чест на големия български революционер Гоце Делчев. Гоцев връх се издига на главното планинско било на югозапад от Голям Царев връх и на изток от връх Шабран. На северозапад от Гоцев връх се намира голямо безоточно карстово понижение, известно като Сухото езеро. Върхът е масивен, очертан от юг от висок скалист откос (Козята стена). Изграден главно от протерозойски мрамори. Почвите са тънки кафяви горски. Склоновете са обрасли с високопланинска тревна растителност. Срещат се много ендемитни растителни видове. По билната му част минава държавната граница между България и Гърция. Основни изходни пунктове за изкачването на върха са хижите Славянка (над село Парил) и Извора (над село Петрово), бивши гранични застави. Гоцев връх е включен в инициативата на БТС "Покорител на 10-те планински първенци".[1]

Бележки

  1. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.230.