Сричка

Образуване на сричка

Сричка (Шаблон:Lang-la, Шаблон:Lang-gr) e съчетание от букви, обикновено съдържащо гласна, което се произнася на един дъх. Точната дефиниция за сричка варира взависимост от езика. Най-често всяка гласна определя една сричка, но в някои езици определени съгласни също могат да образуват срички - например в сръбската дума црн (черен) съгласната р образува сричка.

Сричка в Българския език

В книжовния български език сричкообразуваща е гласната. Във всяка дума всяка гласна образува една сричка (сама или с някои от заобикалящите я съгласни). Има едносрични думи (лак), двусрични (ек - ран), трисрични (ко - ро - на) и т. н.

Съществуват открити и закрити срички, както и ударени и неударени.

Структура на сричката

Сричката ((σ) има вътрешна структура. Структурата на сричката се дели от сегментите на: Silbenkopf (Onset, ω) и Silbenreim (ρ). Раймът се дели в западната фонология на сонанти: Silbenkern (Nukleus, ν) и Silbenschwanz (Koda, κ). В далечноизточната фонология главата се снализира на Initiallaut (ι) и Mediallaut (μ) или се употребява комплексния Finallaut (φ), който носи тона (τ) с височина и продължение.

Позиция на сричката

Позицията на сричките на една дума за последните три срички се употребяват латинските названия:

• последната сричка на една дума се нарича Ultima (лат. ultima, „последен“)
• предпоследната Pänultima (лат. paenultima) i
• предпредпоследната Antepänultima (лат. antepaenultima).

На гръцки:

• ако главният акцент лежи на последната сричка, думата се нарича една Oxytonon
• лежи ли на предпоследната сричка, се казва един Paroxytonon и
• пада ли на предпредпоследната сричка, тогава думата е един Proparoxytonon.

Тези три понятия са от тяхна страна „proparoxytonal“, изговарящо сe с главно ударение на „y“.

Източници

• Johannes Bergerhausen, Siri Poarangan: decodeunicode: Die Schriftzeichen der Welt Hermann Schmidt, Mainz, 2011, ISBN 978-3-87439-813-8
• Duden. Die Grammatik. 7., völlig neu erarbeitete und erweiterte Auflage. Dudenverlag: Mannheim/ Leipzig/ Wien/ Zürich 2005. ISBN 3-411-04047-5. Kapitel Die Silbe S. 37ff.
• Otto von Essen: Allgemeine und Angewandte Phonetik. 5., neubearb. u. erw. Auflage. Akademie Verlag, Berlin 1979. Kapitel Die Silbe S. 128-139.
• Helmut Glück (Hrsg.), unter Mitarbeit von Friederike Schmöe: Metzler Lexikon Sprache. Dritte, neubearbeitete Auflage. Metzler, Stuttgart/ Weimar 2005. ISBN 978-3-476-02056-7
• Joseph H. Greenberg: Some generalizations concerning initial and final consonant clusters. 1978.
• Joseph H. Greenberg (Hrsg): Universals of human language. 1978, S. 243-279.
• T. Alan Hall: Phonologie. Eine Einführung. de Gruyter, Berlin/New York 2000. ISBN 3-11-015641-5. Kapitel Silbenphonologie S. 205-270.
• Judith Meinschaefer: Silbe und Sonorität in Sprache und Gehirn. (pdf) 1998, S. 26-76.
• Thomas Herbert Stolz: Komplexe Nuklei. (pdf) (114 kB)

Външни препратки

• Шаблон:Икона en Какво е сричка?

Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.