Сричка

Сричка e съчетание от последователни звуци в речта, което се произнася на един дъх. Обикновено сричките се разглеждат като фонологични градивни елементи на думите, като всяка дума се състои от една или повече срички. Например, думата „вода“ е съставена от две срички - „во“ и „да“. Сричките играят важна роля за ритъма на езика, неговата прозодия, поетичната му метрика и разположението на ударенията.

Сричките се състоят от сричково ядро и незадължителни начална и крайна част. Докато началната и крайната част на сричката обикновено са съгласни, сричковото ядро най-често е гласен звук, макар че в някои езици то може да бъде и сричкообразуващ съгласен звук. Например, в книжовния сръбски език, както и в някои диалекти на българския, съгласните звуци „р“ и „л“ са сричкообразуващи, като в думите „црн“ и „влк“.

Структура

Схема на структурата на сричката:

• σ : сричка
• ι : инициал
• φ : финал
• μ : медиал
• ρ : рима
• ω : начало
• ν : ядро
• τ : тон
• κ : кода
• C* : незадължителен съгласен звук
• H* : незадължителен полугласен звук
• V⁺ : задължителен гласен или сонантен съгласен звук
• T? : тон в някои тонални езици

Макар че не всички фонолози са съгласни, че сричката има вътрешна структура, а някои дори оспорват използването на сричката като теоретична концепция, обикновено в рамките на сричката се разграничават няколко основни компонента - начало, ядро и кода, като ядрото и кодата образуват рима, контрастираща с началото. В някои тонални езици тонът не е надсегментен, а се разглежда също като част от римата. В китайската фонология е прието между началото и ядрото да се въвежда допълнителен елемент, медиал, който понякога се обединява с римата по името финал.

Ядро

Примери

Дума	Ядро
кит [kit]	[i]
дъб [dəb]	[ə]
брат [brat]	[a]
псе [psɛ]	[ɛ]
слон [sɫɔn]	[ɔ]
ум [um]	[u]

По принцип всяка сричка трябва да съдържа ядро, като в най-ограничения си вид сричките могат да се състоят само от ядро, като в думите „и“ или „а“. Сричковото ядро обикновено е гласен звук, като може да бъде монофтонг, дифтонг или трифтонг.

В по-редки случаи ядрото на сричката е сричкообразуващ съгласен звук, почти винаги сонорен съгласен звук, като [l], [r], [m], [n] или [ŋ]. Такива срички се срещат в много славянски езици, като в известната чешка и словашка скоропоговорка „Strč prst skrz krk“ (изговор, буквално „Мушни си пръста през гърлото“). В книжовния български език сричкообразуващи съгласни няма, но те са запазени в някои диалекти, както и в македонската литературна норма.

В някои езици сричкообразуващи могат да бъдат и проходни съгласни. Така в някои диалекти на мандарин сричките „съ“, „шъ“ и „жъ“ се произнасят съответно [sź̩], [ʂʐ̩́] и [ʐʐ̩́].

Някои езици, като нуксалк допускат дори сричкообразуващи преградни и беззвучни проходни съгласни, но езиковедите разглеждат тези случаи по различни начини, като според някои такива срички изобщо нямат ядро, а други смятат самата концепция за сричка за неприложима към тези езици, определяйки ги като безсричкови.

Начало

Примери

Дума	Начало
кит [kit]	[k]
дъб [dəb]	[d]
брат [brat]	[br]
псе [psɛ]	[ps]
слон [sɫɔn]	[sɫ]
ум [um]	няма

Повечето срички имат начало, съгласен звук, предхождащ ядрото. В някои езици, като класическия арабски, началото може да се състои от само един съгласен звук, докато при други се допускат и няколко съгласни. При тях понякога има специални правила, ограничаващи съчетанията от начални съгласни. Например, в английския се допускат начални съчетания като „пр-“, „пл-“, „тр-“ и „ск-“, но не и „тл-“ и „кс-“, докато в гръцкия „тл-“ и „кс-“ са допустими начални съчетания.

В някои езици сричките задължително имат начало — в тях са невъзможни срички без начало, като в българската дума „ум“. Повечето такива езици допускат сричките да започват с глотална пауза, звук, който присъства в сричките без начало и в други езици, без обаче да се възприема като самостоятелна фонема. Например, в немския думите, започващи с гласен звук, се произнасят с начална глотална пауза без тя да бъде фонема. В други езици, като испанския, такава глотална пауза напълно отсъства.

Кода

Примери

Дума	Кода
кит [kit]	[t]
дъб [dəb]	[b]
брат [brat]	[t]
псе [psɛ]	няма
слон [sɫɔn]	[n]
ум [um]	[m]

Съгласните, разположени след ядрото на сричката, се наричат кода. Сричките без кода се наричат отворени, а тези с кода - затворени срички. Почти всички езици допускат отворените срички, а в някои, като хавайския, дори напълно отсъстват затворени срички.

Според някои езиковеди, в отделни езици, като английския, дадени съгласни могат да служат едновременно за кода на една сричка и за начало на следващата сричка в думата, като например в думата „bellow“, разделяна на сричките „bel“ и „low“. Това явление се нарича амбисилабичност.

Рима

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Инициал, медиал и финал

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Сегментен тон

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Позиция

Позицията на сричките на една дума, за последните три срички се употребяват латинските названия:

• последната сричка на една дума се нарича Ultima (лат. ultima, „последен“)
• предпоследната Penultima (лат. paenultima) и
• предпредпоследната Antepenultima (лат. antepaenultima).

На гръцки:

• ако главният акцент лежи на последната сричка, думата се нарича една Oxytonon
• лежи ли на предпоследната сричка, се казва един Paroxytonon и
• пада ли на предпредпоследната сричка, тогава думата е един Proparoxytonon.

Тези три понятия са от тяхна страна „proparoxytonal“, изговарящо сe с главно ударение на „y“.

Надсегментни фонеми

Някои фонеми не могат да бъдат разглеждани като елемент на сричката, а се отнасят към нея като цяло. Такива са ударението, а в някои тонални езици — и тонът.

Понякога дължината на сричката също може да се разглежда като надсегментен елемент. Например, в някои германски езици дългите гласни мога да бъдат съпътствани само от къси съгласни и обратното. В същото време във финския и японския сричките могат да се състоят от дълги и къси фонеми, като удвояването на съгласните и дължината на гласните са независими.

Външни препратки

• Шаблон:Икона en Какво е сричка?