Джохар Дудаев: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: mk:Џохар Дудаев |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
На [[12 март]] [[1992]] г. Парламента на [[Чечня]] приема конституция на републиката, с която обявява независимостта на светската държава Чечня. [[Чеченските]] власти, почти не срещат организирана съпротива и превземат руското въоръжение на тяхна територия. На [[17 април]] 1993 г. Джохар Дудаев разпуска Министерския съвет на [[Чеченската република]], [[Парламента]], [[Конституционния съд]] и градското събрание на [[Грозни]] и въвежда на цялата територия на републиката пряко президентско управление и комендантски час. |
На [[12 март]] [[1992]] г. Парламента на [[Чечня]] приема конституция на републиката, с която обявява независимостта на светската държава Чечня. [[Чеченските]] власти, почти не срещат организирана съпротива и превземат руското въоръжение на тяхна територия. На [[17 април]] 1993 г. Джохар Дудаев разпуска Министерския съвет на [[Чеченската република]], [[Парламента]], [[Конституционния съд]] и градското събрание на [[Грозни]] и въвежда на цялата територия на републиката пряко президентско управление и комендантски час. |
||
През декември 1994 г. руският президент [[Борис Елцин]] подписва указ за въвеждане на руските войски в Чечня. От този момент върви издирване на чеченския президент Дудаев. Срещу него са правени 3 опита за покушение, които са неуспешни. На [[21 април]] [[1996]] година в хода на войната в Чечня, след предварително и старателно разработена операция, руските спецслужби прехващат сигнал от спътниковия телефон на Дудаев в района на село Гехи-Чу, на 30 километра от Грозни. Във въздуха предварително са вдигнати 2 [[бомбардировач]]а [[Су-24]] със самонасочващи се ракети. Дудаев загива от взривяването на ракета по време на телефонния разговор с руския депутат Константин Боровой<ref>[http://www.airwar.ru/history/locwar/chechnya/dudaev/dudaev.html Операция по устранению Дудаева]</ref>. |
През декември 1994 г. руският президент [[Борис Елцин]] подписва указ за въвеждане на руските войски в Чечня. От този момент върви издирване на чеченския президент Дудаев. Срещу него са правени 3 опита за покушение, които са неуспешни. На [[21 април]] [[1996]] година в хода на войната в Чечня, след предварително и старателно разработена операция, руските спецслужби прехващат сигнал от спътниковия телефон на Дудаев в района на село [[Гехи-Чу]], на 30 километра от [[Грозни]]. Във въздуха предварително са вдигнати 2 [[бомбардировач]]а [[Су-24]] със самонасочващи се ракети. Дудаев загива от взривяването на ракета по време на телефонния разговор с руския депутат [[Константин Боровой]]<ref>[http://www.airwar.ru/history/locwar/chechnya/dudaev/dudaev.html Операция по устранению Дудаева]</ref>. |
||
На името на Дудаев са наречени улици в градовете [[Лвов]], [[Варшава]], [[Рига]]. |
На името на Дудаев са наречени улици в градовете [[Лвов]], [[Варшава]], [[Рига]]. |
||
Версия от 20:31, 26 декември 2011
| Джохар Дудаев ДудагӀеран Мусан ЖовхӀар | |
| чеченски сепаратист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | ислям сунитски ислям |
| Партия | КПСС (1968 г. – 1991 г.) |
| Награди | Червено знаме Червена звезда |
| Семейство | |
| Деца | 3 |
| Подпис |  |
| Джохар Дудаев в Общомедия | |
Джохар Мусаевич Дудаев (15 февруари 1944 — 21 април 1996) е чеченски сепаратист, първият президент на самопровъзгласената Чеченска република Ичкерия. В миналото е генерал-майор от ВВС на СССР и единственият генерал в Съветската армия от чеченски произход.
Роден е на 15 февруари 1944 год. в с. Ялхори, Чечено-Ингушска АССР. През 1962 година постъпва на служба в Съветската армия. Достига до звание генерал-майор от ВВС. Взема участие в войната в Афганистан в периода 1979—1989 г. В годините 1987—1990 е командващ дивизия стратегически бомбардировачи в Естония.
През 1990 г. Зелимхан Яндарбиев убеждава Дудаев в необходимостта да се върне в Чечня и да възглави национално-революционното движение. През октомври 1991 година с решение на Върховния съвет на РСФСР Чечено-Ингушката република била разделена на 2 — Чечня и Ингушетия. Това решение води до катализация на националните процеси и многочислени въоръжени сблъсъци.
На 27 октомври 1991 г. е избран за президент на Чеченската република. С мълчаливото одобрение на президента започва гонение срещу руското население в републиката. На 1 ноември със своя първи указ провъзгласява независимостта на Чеченската република Ичкерия. На 7 ноември президента на Русия Борис Елцин издава указ за въвеждане на извънредно положение в Чечня. В отговор на това Дудаев въвежда военно положение. На 3 март в Рига Джохар Дудаев заявява, че Чечня ще седне на масата за преговори, само в случай, че Москва признае нейната независимост.
На 12 март 1992 г. Парламента на Чечня приема конституция на републиката, с която обявява независимостта на светската държава Чечня. Чеченските власти, почти не срещат организирана съпротива и превземат руското въоръжение на тяхна територия. На 17 април 1993 г. Джохар Дудаев разпуска Министерския съвет на Чеченската република, Парламента, Конституционния съд и градското събрание на Грозни и въвежда на цялата територия на републиката пряко президентско управление и комендантски час.
През декември 1994 г. руският президент Борис Елцин подписва указ за въвеждане на руските войски в Чечня. От този момент върви издирване на чеченския президент Дудаев. Срещу него са правени 3 опита за покушение, които са неуспешни. На 21 април 1996 година в хода на войната в Чечня, след предварително и старателно разработена операция, руските спецслужби прехващат сигнал от спътниковия телефон на Дудаев в района на село Гехи-Чу, на 30 километра от Грозни. Във въздуха предварително са вдигнати 2 бомбардировача Су-24 със самонасочващи се ракети. Дудаев загива от взривяването на ракета по време на телефонния разговор с руския депутат Константин Боровой[1].
На името на Дудаев са наречени улици в градовете Лвов, Варшава, Рига.