Ум: Разлика между версии
без повторен шаблон |
== Функции == по ен: |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Умът''' е сложно понятие, разглеждано по различни начини от много различни течения |
'''Умът''' е сложно понятие, разглеждано по различни начини от много различни течения — от [[Панпсихизъм|панпсихизма]] и [[Анимизъм|анимизма]] до традиционните и организирани [[Религия|религиозни]] системи, както и от светската и [[Материализъм|материалистична]] [[философия]]. Повечето то тях приемат, че основни характеристики на ума са способността за формиране на съзнателен опит и интелигентното мислене. Като характеристиките на ума се включват [[възприятие]], [[разум]], [[въображение]], [[памет]], [[емоция]], [[внимание]] и способност за комуникация. Съвременните теории отнасят към тях и множество несъзнателни процеси. |
||
Теориите за ума и неговото функциониране са многобройни. Най-ранните известни разсъждения по този въпрос са на [[Заратустра]], [[Сидхарта Гаутама]], [[Платон]], [[Аристотел]] и други [[Древногръцка философия|древногръцки]], [[Индийска философия|индийски]], [[Ислямска философия|ислямски]] и [[Средновековна европейска философия|средновековни европейски философи]]. Предмодерните разбирания за ума, като това за [[Неоплатонизъм|неоплатоническия]] ''[[нус]]'', го разглеждат като аспект на [[душа]]та |
Теориите за ума и неговото функциониране са многобройни. Най-ранните известни разсъждения по този въпрос са на [[Заратустра]], [[Сидхарта Гаутама]], [[Платон]], [[Аристотел]] и други [[Древногръцка философия|древногръцки]], [[Индийска философия|индийски]], [[Ислямска философия|ислямски]] и [[Средновековна европейска философия|средновековни европейски философи]]. Предмодерните разбирания за ума, като това за [[Неоплатонизъм|неоплатоническия]] ''[[нус]]'', го разглеждат като аспект на [[душа]]та — едновременно [[Божественост|божествен]] и [[Безсмъртие|безсмъртен]], свързващ човешкото мислене със самия неизменен принцип на реда на [[космос]]а. |
||
Спорен е въпросът кои са атрибутите, съставящи ума. Някои психолози смятат, че само „висшите“ интелектуални функции, най-вече разума и паметта, могат да се смятат за съставни части на ума. От тази гледна точка емоциите, като [[любов]], [[омраза]], [[страх]], [[радост]], имат по-примитивен или субективен характер и трябва да се разглеждат като различни от ума сам по себе си. Други автори смятат, че различните рационални и емоционални състояния не могат да бъдат разграничени по такъв начин, че те имат обща природа и произход и следователно всички те трябва да се разглеждат заедно като част от това, което наричаме ум. |
Спорен е въпросът кои са атрибутите, съставящи ума. Някои психолози смятат, че само „висшите“ интелектуални функции, най-вече разума и паметта, могат да се смятат за съставни части на ума. От тази гледна точка емоциите, като [[любов]], [[омраза]], [[страх]], [[радост]], имат по-примитивен или субективен характер и трябва да се разглеждат като различни от ума сам по себе си. Други автори смятат, че различните рационални и емоционални състояния не могат да бъдат разграничени по такъв начин, че те имат обща природа и произход и следователно всички те трябва да се разглеждат заедно като част от това, което наричаме ум. |
||
В разговорна употреба „ум“ често е синоним на способността за мислене |
В разговорна употреба „ум“ често е синоним на способността за мислене — частният разговор със самите нас, който водим „в главите си“. Така хората си „наумяват“ нещо или нещо им „идва наум“. Една от основните характеристики на ума в този смисъл е, че той е лично пространство, до което никой, освен неговия притежател няма достъп. |
||
== Функции == |
== Функции == |
||
В дейността на ума могат да бъдат разграничени няколко основни функции. [[Мислене]]то е умствена дейност, която дава възможност на хората да осмислят нещата от света и да ги представят и интерпретират по начини, които са смислени или съответстват на техните нужди, влечения, цели, планове, желания и т.н. Мисленето използва [[символ]]ично или [[Семантика|семантично]] представяне на [[Идея|идеи]] или данни, например при формирането на [[Понятие|понятия]], [[Решаване на задача|решаването на задачи]], аргументирането или [[Избор|вземането на решения]]. Свързани с мисленето понятия са [[обмисляне]], [[Познавателна способност|когнитивност]], идеиране, [[дискурс]] и [[въображение]]. |
|||
{{раздел-мъниче}} |
|||
Мисленето понякога се определя като „висша“ когнитивна функция, а анализът на мисловните процеси е предмет на [[когнитивна психология|когнитивната психология]]. То е и тясно свързано със способността на хората да изработват и използват [[инструмент]]и, да осъзнават [[Каузалност|причинно-следствените връзки]], да разпознават смислени модели, да схващат и разкриват уникални контексти на опита или дейността и да реагират на света по смислен начин. |
|||
[[Памет]]та е способността за запазване, съхранение и по-късно възстановяване на знание, информация или опит. Паметта е една от постоянните теми на философията, а в края на 19 век и началото на 20 век тя се изследването на паметта се превръща в една от темите на изследване в рамките на парадигмите на когнитивната психология. В края на 20 век тези изследвания залягат в основата на една нова научна област, [[когнитивна неврология|когнитивната неврология]], която свързва когнитивната психология с [[неврология]]та. Темата за паметта е разглеждана по особено усложнен начин в някои от класическите произведения на литературата на 20 век, например в романа на [[Марсел Пруст]] „[[По следите на изгубеното време]]“. |
|||
[[Въображение]]то е дейността, създаваща или предизвикваща в ума нови ситуации, образи, идеи или други [[Квалия|квалии]]. То представлява специфично субективна дейност, а не пряк или пасивен опит. Сред различните практически функции на въображението са способността за предвиждане на възможно бъдеще развитие, за виждане на нещата от чужда гледна точка и за промяна на начина на възприемане на нещата, включително като се вземат решения за извърване или за реакция срещу въобразеното. |
|||
[[Съзнание]]то при човека и другите бозайници е аспект на ума, обхващаш качества като [[субективност]], [[чувствителност]] и способността за възприемане на връзката между личността и окръжаващата я среда. То е предмет на изследване на [[философия на съзнанието|философията на съзнанието]], психологията, неврологията и [[когнитивна наука|когнитивната наука]]. Някои философи разделят съзнанието на феноменално съзнание, обхващащо самия субективен опит, и достъпно съзнание, отнасящо се за глобалното наличие на информация в обработващите системи на мозъка.<ref name="Bl">{{cite journal | last = Block | first = Ned | year = 1995 | month = | title = On a Confusion about a Function of Consciousness | journal = The Behavioral and Brain Sciences | volume = | issue = | pages = | id = | lang = en}}</ref> |
|||
== Философия == |
== Философия == |
||
Ред 30: | Ред 38: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
{{сродни проекти начало | общомедия = Category:Mind | уикицитат = Ум — Умствени способности | уикиречник = ум}} |
|||
<references /> |
<references /> |
||
{{commons|Category:Mind}} |
|||
{{уикицитат|Ум — Умствени способности}} |
|||
{{уикиречник|ум}} |
|||
{{Метафизика}} |
{{Метафизика}} |
||
{{превод от2|en|Mind|442178589}} |
|||
[[Категория:Философия]] |
[[Категория:Философия]] |
||
[[Категория:Когнитивна наука]] |
[[Категория:Когнитивна наука]] |
||
[[ar:عقل]] |
[[ar:عقل]] |
Версия от 09:52, 28 декември 2011
Умът е сложно понятие, разглеждано по различни начини от много различни течения — от панпсихизма и анимизма до традиционните и организирани религиозни системи, както и от светската и материалистична философия. Повечето то тях приемат, че основни характеристики на ума са способността за формиране на съзнателен опит и интелигентното мислене. Като характеристиките на ума се включват възприятие, разум, въображение, памет, емоция, внимание и способност за комуникация. Съвременните теории отнасят към тях и множество несъзнателни процеси.
Теориите за ума и неговото функциониране са многобройни. Най-ранните известни разсъждения по този въпрос са на Заратустра, Сидхарта Гаутама, Платон, Аристотел и други древногръцки, индийски, ислямски и средновековни европейски философи. Предмодерните разбирания за ума, като това за неоплатоническия нус, го разглеждат като аспект на душата — едновременно божествен и безсмъртен, свързващ човешкото мислене със самия неизменен принцип на реда на космоса.
Спорен е въпросът кои са атрибутите, съставящи ума. Някои психолози смятат, че само „висшите“ интелектуални функции, най-вече разума и паметта, могат да се смятат за съставни части на ума. От тази гледна точка емоциите, като любов, омраза, страх, радост, имат по-примитивен или субективен характер и трябва да се разглеждат като различни от ума сам по себе си. Други автори смятат, че различните рационални и емоционални състояния не могат да бъдат разграничени по такъв начин, че те имат обща природа и произход и следователно всички те трябва да се разглеждат заедно като част от това, което наричаме ум.
В разговорна употреба „ум“ често е синоним на способността за мислене — частният разговор със самите нас, който водим „в главите си“. Така хората си „наумяват“ нещо или нещо им „идва наум“. Една от основните характеристики на ума в този смисъл е, че той е лично пространство, до което никой, освен неговия притежател няма достъп.
Функции
В дейността на ума могат да бъдат разграничени няколко основни функции. Мисленето е умствена дейност, която дава възможност на хората да осмислят нещата от света и да ги представят и интерпретират по начини, които са смислени или съответстват на техните нужди, влечения, цели, планове, желания и т.н. Мисленето използва символично или семантично представяне на идеи или данни, например при формирането на понятия, решаването на задачи, аргументирането или вземането на решения. Свързани с мисленето понятия са обмисляне, когнитивност, идеиране, дискурс и въображение.
Мисленето понякога се определя като „висша“ когнитивна функция, а анализът на мисловните процеси е предмет на когнитивната психология. То е и тясно свързано със способността на хората да изработват и използват инструменти, да осъзнават причинно-следствените връзки, да разпознават смислени модели, да схващат и разкриват уникални контексти на опита или дейността и да реагират на света по смислен начин.
Паметта е способността за запазване, съхранение и по-късно възстановяване на знание, информация или опит. Паметта е една от постоянните теми на философията, а в края на 19 век и началото на 20 век тя се изследването на паметта се превръща в една от темите на изследване в рамките на парадигмите на когнитивната психология. В края на 20 век тези изследвания залягат в основата на една нова научна област, когнитивната неврология, която свързва когнитивната психология с неврологията. Темата за паметта е разглеждана по особено усложнен начин в някои от класическите произведения на литературата на 20 век, например в романа на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време“.
Въображението е дейността, създаваща или предизвикваща в ума нови ситуации, образи, идеи или други квалии. То представлява специфично субективна дейност, а не пряк или пасивен опит. Сред различните практически функции на въображението са способността за предвиждане на възможно бъдеще развитие, за виждане на нещата от чужда гледна точка и за промяна на начина на възприемане на нещата, включително като се вземат решения за извърване или за реакция срещу въобразеното.
Съзнанието при човека и другите бозайници е аспект на ума, обхващаш качества като субективност, чувствителност и способността за възприемане на връзката между личността и окръжаващата я среда. То е предмет на изследване на философията на съзнанието, психологията, неврологията и когнитивната наука. Някои философи разделят съзнанието на феноменално съзнание, обхващащо самия субективен опит, и достъпно съзнание, отнасящо се за глобалното наличие на информация в обработващите системи на мозъка.[1]
Философия
Психология
Физиология
Умствено здраве
Вижте също
- Разум - способност за логическо и абстрактно мислене.
- Интелект - способност за разсъждаване, анализ и синтез на информацията.
- Съзнание - способност за възпроизвеждане на действителността.
- Когнитивна наука - наука за познанието.
- Енергия (психология) - концепция на принципна активност, захранваща операциите на ума.