Лили Иванова

Лили Иванова
Родена	Лиляна Иванова Петрова 24 април 1939 г. (1939-04-24) Кубрат, България
Стил	поп, естрада
Активност	от 1961 г.
Свързани изпълнители	Асен Гаргов, Васил Найденов, Драгомир Драганов
Уебсайт	lili.bg Страница в IMDb
Лили Иванова в Общомедия

Лили Иванова е българска естрадна певица. Смятана е за "Примата на българската естрада".

Биография

Детство и училищни години

Лили Иванова е родена на 24 април 1939 г. в гр. Кубрат. Тя е кръстена на починалата си по-голяма сестра Лиляна. В кръщелното свидетелство е записана като Лиляна Иванова Петрова.

Родители на Лили Иванова са Мария Петрова Дамянова и Иван Петров Дамянов (р. 1904 г.). Майка ѝ е от с. Тетово до Кубрат. Баща ѝ е чиновник в полицията и кметството в периода преди 9 септември 1944 г., което става причина впоследствие да бъде арестуван за повече от 3 месеца. По време на Втората световна война започва да се занимава с отдаване на автомобили под наем, а след това става шофьор. Майка ѝ по принцип не е работила, но при финансови трудности е ставала сервитьорка. Семейството има четири деца, всички от които са момичета, две от тях умират от скарлатина.

Родът на Лили Иванова по бащина линия се нарича Чокоите. Прабаба ѝ и прадядо ѝ са заможни българи, отглеждащи и търгуващи с коне, които първоначално живеят на територията на днешна Румъния, в Северна Добруджа. Впоследствие се преместват в русенското село Нисово. Баба ѝ и дядо ѝ са Мария и Петър. След брака си те заживяват в Кубрат, като ги наричали "нисовлийте" - прозвище с които са наричали по-късно както родителите, така и самата Лили Иванова. Те имат 12 деца. Собственици са на кръчма. В тяхната къща живее по-късно и семейството на Лили Иванова. Баба ѝ и дядо ѝ по майчина линия са Марина и Петър.

Семейството на Лили Иванова обича музиката. Дядо ѝ и вуйчо ѝ по майчина линия свирят на цигулка много добре. Майка ѝ обича да пее популярни за времето си песни, макар и само вкъщи, а баща ѝ - руски песни.

Когато Лили е 7-8 годишна, родителите ѝ и още няколко роднини събират пари за да ѝ купят акордеон. Обаче, тъй като няма кой да я обучава, тя се опитва да се научи сама. В 4-5-ти клас тя проявява интерес към това да се научи да свири на пиано. Единственият пианист в Кубрат е другарят Чернев, който е на преклонна възраст. Лили тръгва на уроци при него, но успява да вземе само два урока, тъй като учителят ѝ умира. Малко по-късно тя започва да пее в училищния хор, където пеят всички деца. Въпреки хубавия си глас, тя счита това просто за част от обучението и не се замисля да се занимава с музика. Наред с това, още от първо отделение тя тренира художествена гимнастика, като дори печели златен медал на републиканското първенство в Русе през 1952 г. Световната музика, която има възможност да слуша, е предимно руска и италианска - тази, която се пуска по радиоточките или радиото.

През 1956 г. Лили Иванова започва да учи в Медицинския техникум във Варна за медицинска сестра - престижна за времето си професия, а и техникумът е недалеч от Кубрат. Първите данни за изяви пред публика на Лили Иванова, са от 1956-57 г., когато тя изпълнява популярни песни на организираните в техникума „вътрешни фестивали“, за което свиделства Жени Стоилова, класната ѝ ръководителка. Лили Иванова също така участва в малки непрофесионални състави, т.нар. „агитки“, които изпълняват руски песни пред моряци, в други училища и при различни тържества.

След завършване, разпределението ѝ за работа е за психиатричната болница в гр. Бяла, но с ходатайството на баща си, около 1959 г., младата медицинска сестра започва работа в болницата в Кубрат. Публиката е съставена предимно от ученици и съветски моряци. Междувременно през този период, Лили Иванова пее в т.нар. читалищна агитка, като си спечелва известност на местната певица.

Насочване към професионалното пеене

Лили Иванова твърди, че поредица от малки знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава сериозно с пеене. Единият е случайно дочут разговор между бъдещият ѝ съпруг и негов колега, че тя има талант и би могла да добие известност и пари от музика. Друг знак е окуражаващо предсказание на ръка от възрастна циганка. Трети знак е силното впечатление от изпълнението на песента "Камино" от певицата Ирина Чмихова. Текста на по-късно станалата една от най-популярните песни в репертоара на певицата, нейни приятели свалят от любителски магнитофонен запис, по този начин Лили Иванова разучава песента. Сред песните, които тя вече знае са и "Ганц Пари" и "Аривидерчи Рома" на Катерина Валенте. Изявява се и в ресторант в Русе, където получава „трета категория“ за певица (категоризацията е документ, удостоверяващ трудови умения). По това време тя е осъзнала, че има глас за сцена, което ѝ дава увереност да потърси професионално развитие в София. Родителите ѝ са против, но тя е решена да отстоява целта си.

През 1960 г., докато все още работи като медицинска сестра, Лили Иванова пътува два пъти до София за да опознае какви възможности за реализация би имала. За второто си посещение си взема два дни отпуск и посещава Бюро „Естрада“ с желание за изява, но не знае, че тази институция отговаря само за назначенията в ресторантите. От там ѝ предлагат да пее в ресторант „Сините камъни“ в Сливен, но тя отказва. Така и не се свързват с нея до следващия ден и поради липса на друго предложение, тя се прибира обратно в Кубрат. Впоследствие група пътуващи музиканти чуват за таланта ѝ и предлагат да се присъедини към тях. Те обикалят читалища и театри за да изнасят безплатни концерти пред работници. Длъжността ѝ е държавна, хонорарът ѝ е по 5 или 8 лв. на концерт. Певицата, обаче, не е удовлетворена от нивото и напуска групата и работата си в болницата.

Точно в този период Лили Иванова се запознава и омъжва за първия си съпруг Г. П. (в автобиографията си певицата отбелязва само инициалите му), които е бил разпределен в с. Завет, недалеч от Кубрат. Сватбата е в изключително тесен кръг - присъстват едва четирима души. Тъй като разпределението му изтича, техният съвместен живот започва в къщата на родителите му в Перник, но бракът им не просъществува дълго, поради битови трудности и неразбирателства със свекърва ѝ, която не одобрява певческата ѝ кариера. Това е времето, когато певицата на два пъти, през времетраенето на нейни турнета из страната, се сблъсква със сериозни здравословни проблеми, които налагат две операции, които не ѝ позволяват да има деца в бъдеще. По време на брака си и живота в Перник, тя по-често има възможност да пътува до София и да проучи за възможностите за по-нататъшно певческо развитие. Поради неуредиците в брака си, не след дълго тя решава да повече да не се връща в Перник, а по-късно (около 1964 г.) иска и развод.

Начало на кариерата в София

През 1961 г. певицата решава окончателно да се премести в София. Чрез Лидия Станчева, завеждаща сектор „Естрада“ на Концертна дирекция, урежда прослушване при пианиста на Ирина Чмихова Евгени Комаров. Той ѝ предлага да ѝ помогне в избора на репертоар и да започне уроци при него, но тя бързо ги прекратява, тъй като той ѝ преподава руски романси, в които тя не желае да се развива. През това време живее в хотел „Родопи“, тъй като не разполага с квартира. За да осигури престоя си в София, пари ѝ праща първия ѝ съпруг, а получава подкрепа и от Лидия Станчева.

От Концертна дирекция включват певицата в турне, наречено "Естрада за всички", в което участват фолклорни изпълнители с ръководител на оркестъра Стефан Демирев, трио „Устни хармоники - Олимпия“ и др. Обичайна практика от този период е Концертна дирекция е да ангажира изпълнителите в множество сборни участия, в които различни певци участват с по една или няколко песни в рамките на представления от типа на вариететна програма, в което се включват и фокусници и танцьори. През 1962 г. певицата е включена в концерт на Вили Казасян и неговия състав „Студио 5“, в концертна зала „България“. Основните ѝ участия през този период са като подгряваща певица в участията на оркестър „Мелодии“, в които утвърдените имена са Емил Димитров и Мария Косева. Те изпълняват в БИАД и из страната. Първото турне на певицата извън България е в Румъния, заедно с този състав. Тя обаче е силно огорчена от атмосферата, тъй като има някои личности напрежения, недооценяване и неприятности в групата, което води и до разделянето ѝ с тези музиканти.

Лили Иванова продължава работа с групата на Здравко Радоев и продължава обиколките из страната с певицата Грета Ганчева, фокусникът Орфи, имитаторът Христо Минчев (Пилето), народните певци Борис Машалов и Йонка Кипчева. Здравко Радоев, като син на композитор, вижда заложбите на певицата, напътства я професионално и я насочва да слуша песните на Кони Франсис, Рита Павоне, Ерико Модуньо, Ела Фицджералд, Далида, Шърли Бейси и др. По това време Лили Иванова има и интимна връзка с музиканта.

Около 1964 г. в зала Универсиада има концерт певицата Джейн Сверт с рок групата "Северните тигри". Лили Иванова пее в първата част на концерта, за първи път пред такава голяма публика. Изпълнява песента „Лунни лъчи“ на Йосиф Цанков, от репертоара на Мими Николова и една бърза румънска песен. Публиката я приема изключително радушно, което допринася за първи път по-сериозно да се заговори за изпълнителката и тя да добиe по-широка известност.

Първи записи. Първо международно отличие.

Успеха в зала Универсиада, дава възможност на Лили Иванова да започне работа със собствена група и нейната музика да стане по-централна част при участията. В репертоара ѝ вече влизат български песни, първата от които, написана специално за нея, е „Витоша“ по музика и текст на Емануил Манолов. Тя пее и „Морското момиче Варна“ на Димитър Вълчев. Също така изпълнява песни на италиански език, както и песни на Ела Фицджералд. През 1963 г. следва второ турне в Румъния. Ангажиментите са ѝ основно във вариетето на хотел „Амбасадор“ с оркестър, ръководен от Здравко Радоев. В Букурещ е забелязана от видни румънски музиканти, което ѝ осигурява покана да запише грамофонна плоча. Преговорите имат плодотворен завършек и звукозаписната компания „Electrecord“ издава първата плоча на певицата. Плочата е дългосвиреща, казва се „Lili Ivanova - Recital“, съдържа 8 песни, две от които на български език и е първата дългосвиреща плоча на български изпълнител. След издаването на записите, с цел популяризиране на албума, изпълнителката има изяви в театър „Танасе“ с голям оркестър, където преди това Леа Иванова с песента „Лалето“ вече е пожънала успех. Периодът, за който певицата остава в Румъния, е половин година. През това време тя е очарована от отношението на музиканти и публика към нея.

Следва покана от оркестър „Балкантон“ за концерт, който да бъде излъчен по сръбската телевизия. В Белград Лили и музикантите са посрещнати от български оркестър, начело с потомствения музикант, пианиста Иван Пеев. Между певицата и пианиста бързо пламва любов и започват връзка. След като Хачо Бояджиев става директор на Концертна дирекция, той нарежда на оркестъра да се върне в България за турне у нас, в което участва и Лили Иванова. Малко по късно, на 15 март 1965 г. двамата сключват брак (втори за изпълнителката). На тържеството присъстват само трима души, най-близки приятели. В биографията си от 2009 г. певицата нарича Иван Пеев "единствената (ми) любов". След сватбата си те заминават на турне в СССР.

В този перод е издадена наредба, която задължава певците да пеят на български език. Това поставя Лили Иванова в неблагоприятна ситуация, тъй като тя все още няма богат български репертоар. Решава да помоли най-изтъкнатия композитор - Йосиф Цанков да ѝ напише песен. Той композира "Събота вечер" (1963 г.), но тъй като Лили Иванова все още е неутвърдено име, композиторът за първи път лично отива в радиото да провери как се получава звукозаписът на неговата песен. Той харесва изпълнението и двамата се сприятеляват. След като Лили Иванова се връща от турнето си в Съветския съюз, песента вече е хит.

През 1966 г. в Братислава, Чехословакия Лили Иванова се явява на първия си международен конкурс. Песента, с която участва, е „Ададжио“ по музика на Ангел Заберски и аранжимент на съпруга ѝ. Фаворитът на журито е Карел Гот, и въпреки претенциите на чешката страна за първо място на техния изпълнител, българската певица има повече точки, което ѝ печели първата награда "Златният ключ". Конкурсът се предава на живо по телевизията, което ѝ носи признанието и уважението на международната публика. След конкурса, от унгарската телевизия се свързват с водещия на българската делегация с молба още на следващия ден Лили Иванова да пее по унгарската телевизия. Действително на другият ден изпълнителката е в Будапеща и представя и там песента си. Победителката на следващата сутрин се връща в България за да пее на провеждащия се през това време конкурс „Златният Орфей“ в Слънчев бряг. Там обаче е забранено да се съобщава и коментира за спечелената награда, което огорчава изпълнителката.

Кариера до края на 80-те години

Периодът от края на 60-те години до края на 80-те е най-плодотворният в кариерата на Лили Иванова - тя издава над 18 дългосвирещи плочи и десетки сингли, има постоянни участия по концерти и конкурси, пътува много, най-вече в страните от социалистическия лагер, снима се в телевизионни програми.

В началото на 70-те години, Лили Иванова прави редица концерти в Турция, заедно с нейният колега Борис Годжунов и оркестъра на Иван Пеев. Те имат редица изпълнения в Истанбул и страната. Поради успеха им, турски импресария тогава ги канят и за бъдещи техни участия. Почти през цялото им пътуване, техни спътници са популярните в родината си певци Фисюн Онал (Füsun Önal), Танжу Окан (Tanju Okan), Аджа Пекан (Ajda Pekkan), с която се познава от съвместно участие в Барселона и актьорът Йостюрк Серенгил (Öztürk Serengil). Групата е под постоянния интерес на пресата, която често публикува репортажи за тях.

Третият съпруг на Лили Иванова е Янчо Таков, син на партийния функционер от управлението на Тодор Живков Пеко Таков. Кумове са им Людмила Живкова и съпругът ѝ Иван Славков. Бракът не просъществува дълго. След развода, (около 1975 г.), на изпълнителката са създадени проблеми с намирането на участия.

В средата на 80-те години на 20 век, театралният режисьор Фолкмар Нойман кани Лили Иванова за изяви в берлинския "Фридрихщадпалас". Тъй като в репертоара ѝ липсват подходящи песни, за кратък период от време тя подготвя англоезични песни, както и песни от българския ѝ репертоар, но преработени на немски език. Певицата постоянно пътува между двете държави, и в периода 1986-1991 г. разчита основно на ангажименти в Германия. Там тя се изявява на много места, включително и в шоу-програми, като "Шареното котле" и в нощни клубове. След настъпването на икономически трудности в Германия и намаляването на ангажиментите, изпълнителката се връща окончателно в България.

От началото на 90-те години до днес

След демократичните промени в България, Концертна дирекция спира да съществува, поради което вече няма кой да осигурява ангажименти на изпълнителите, както е било дотогава. Лили Иванова продължава да работи предимно по частни участия и партита, с група от няколко музиканти. С нея взема участие Чочо Владовски, с когото тя работи 4 години. След кризата от 1996 г., тя не може повече да си позволи група и за известно време използва само сингбек при участията си.

В средата на 90-те години, изпълнителката започва отново да прави самостоятелни концерти. Първоначално в малки зали, защото сама се налага да ги ангажира и заплаща, с апаратура под наем и без оркестър. Постепенно концертите ѝ стават все по търсени и големи, поради което тя си позволява да се издържа основно от тях.

Разпадането на Концертна дирекция и липсата на работеща уредба относно правата за изпълненията и звукозаписите за 50 годишната ѝ кариера лишават певицата от всякакви приходи от авторски права. Това обстоятелство и фактът, че музиката ѝ се разпространява също и по нерегламентиран (пиратски) начин, кара Лили Иванова, да се чувства ограбена. В тази връзка през 2007 г. тя публично заявява, че разпространението на произведения на изкуството в Интернет е нередно и трябва да се наказва със затвор.Пенсията на изпълнителката е около 100 лв. и на нея ѝ се налага да се издържа с пеене. През месец юли 2009 г. от компанията „KVZ Music“ е договорена легалната дистрибуция на музиката на Лили Иванова в интернет, което позволява нейни песни да се закупят през световноизвестни специализирани сайтове за този тип търговия.

Първият брой на списание Плейбой на български език, който излиза през април 2002 г., публикува еротична фотосесия на Лили Иванова, като снимките са направени от екипа на Васил Къркеланов. През 2007 и 2008 г. Лили Иванова прави големи концерти в зала 1 на НДК, които са записани и излъчени от bTV. На 9 януари 2009 г. певицата изнася концерт в зала „Олимпия“ в Париж. На 2 май 2009 г. по bTV започва излъчването документалната поредица „Опасно близо - Лили Иванова“. Автор и режисьор на продукцията е Милена Будинова, която в продължение на около една година снима 10 едночасови епизода, които проследяват настоящата работа на певицата и разглеждат моменти от творческият път певицата. През месец април 2009 г. на българският пазар излиза автобиографичната книга „Истината“ на Лили Иванова под редакцията на Мартин Карбовски.

На 6 юли 2009 г. Лили Иванова получава почетно офицерско звание полковник от медицинските служби на Българската армия и е наградена с хладно оръжие. След смъртта на Майкъл Джексън, интервюирана, докато се намира на връх Перперикон, Лили Иванова казва: "Всеки творец като него, който вече не е между нас, е загуба за целия свят. Всеки малко или много променя света със своята музика, със своето изкуство, със своите успехи. Такъв беше и Майкъл Джексън".

Репертоар

В репертоара на Лили Иванова, освен песни на български език, присъстват и песни на руски, английски, немски, френски, турски, испански, италиански, румънски език и иврит.

Лили Иванова осъщестява многобройни концертни турнета в чужбина — на първо място в СССР (през 90-те в Русия). Гастролирала е с успех в Германия, Куба, Япония, Турция, Чехия, Югославия, Унгария, Полша, Гърция, Португалия и др., осъществила е няколко турнета сред българската емигрантска общност в САЩ и Канада. През 80-те работи активно в ГДР, където изпълнява специално написани за нея песни от Арнолд Фрич и Петер Паулик (концертни турнета, шоу-програми във Фридрихщадпалас и другаде, участия в много телевизионни предавания). След 90-те години на 20 век, освен с традиционните концерти пред многобройна публика, певицата се изявява и на по-малки прояви - в клубове и пиано барове, участия в частни партита и промоции, фирмени тържества и др. За годините на своята кариера, Лили Иванова е направила над 11 хиляди концерта или средно над 220 концерта годишно за последния половин век. Няма точна статистика за броя на продадените копия от албуми. Според едно издание на предаването "Всяка неделя" от началото на 80те, само в България техният тираж надхвърля 10 милиона. За продажбите в бившия Съветски съюз и останалите страни, в които Лили Иванова е издавала албуми, може само да се гадае. "Когато станах директор на "Балкантон", при капацитет 3 милиона и 600 хиляди плочи, големите, тези "черни тави", както им викат, за Лили Иванова тиражът за Съветския съюз беше над един милион. В България правеше едни тиражи от 250-300 хиляди, а за Съветския съюз под милион не падаше" - Александър Йосифов, директор на "Балкантон" от 1968 до 1986 г / През този период Лили Иванова издава 18 дългосвирещи, 34 малки и 3 сборни плочи/. Списание " L'Europeo" посочва, че продадените копия от албуми в Съветския съюз, надхвърлят 10 милиона, а според публикация в немско магазинно издание от началото на 21 век и една от неофициалните биографии на певицата / "Тайните на Лили Иванова" изд. "Интермедия" ООД, София 2009 /, общият тираж на продадените копия надхвърля 100 милиона.

Репертоарът на Лили Иванова в началото на кариерата ѝ през 60-те години е силно повлиян от популярните тогава италиански и френски шлагери, в началото певицата подражава на Рита Павоне, а в един от албумите ѝ от средата на 60-те години има дори няколко кавъра на песни на „Бийтълс“. Славата на Лили Иванова идва сравнително късно в сравнение с много от колегите ѝ. Постепенно певицата изгражда свой собствен стил, за който най-характерното е подчертаната лиричност и мелодичност на музиката и стойностният текст.

Певицата работи с много изявени текстописци, пее песни по стихове на български класици — Иван Вазов, Христо Ботев, Пейо Яворов, Кирил Христов, Христо Ясенов, Веселин Ханчев, Блага Димитрова,Павел Матев,Любомир Левчев, но може би най-значима е съвместната ѝ работа с поета Дамян Дамянов. Основната тема в текстовете на песните ѝ е любовта. От края на 60-те години до средата на 80-те почти няма година, в която песен, изпълнена от Лили Иванова, да не е ставала „шлагер“, както е модерната дума по онова време. От средата на 80-те Лили Иванова се насочва и към песни, чиито текстове са подчертано автобиографични, а музиката по-малко комерсиална, но въпреки това средно на 2-3 години веднъж нейна песен отново оглавява класациите. В средата на 90-те певицата прави изненадваща промяна на имиджа си и посяга към музикални стилове като мелъди рок, соул, ритъмендблус, балканско етно, джаз. Тази промяна проличава най-ярко в албумите„Частен Случай“/1999 г./ и последвалият го етнопроект „Ветрове“ /2000 г./ Оттогава насам певицата е издала няколко албума, в които новите песни вече значително намаляват, за сметка на стари хитове, записани в нови аранжименти. От началото на 2006 г. Лили Иванова работи с малък бенд, състоящ се от Огнян Енев — пиано, саксофон, Бисер Иванов — китара, Орлин Цветанов — цигулка.

В различните периоди на своята кариера Лили Иванова сътрудничи с оркестрите на Здравко Радоев (в началото на 60-те), „6+1“ с ръководител Иван Пеев (от 1966 г.); „Маковете“ с ръководител Митко Щерев (70-те); оркестъра на Асен Гаргов от (1977). В дует с Асен Гаргов издава два албума, а в началото на 80-те оркестърът за кратко време се представя под името „София“. Сред композиторите, с които Лили Иванова осъществява тясно творческо сътрудничество, са Ангел Заберски (1965-1968); Тончо Русев (1969-1974); Митко Щерев (1974-1977); Найден Андреев (началото на 80-те).През 80-те звездата изпълнява песни на много от по-младите композитори, между които Тодор Филков, Асен Гаргов, Рафи Жамаркоцян, Любомир Дамянов, Александър Кипров. В началото на 90-те тази тенденция е продължена, като трябва да се отбележи сътрудничеството с Чочо Владовски, с когото създава съвместно студио, изпълнява няколко дуета и записва албума „Хазарт“, а с Иван Лечев — „Частен случай“.

Популярността на Лили Иванова се разраства след средата на 60-те години благодарение и на навлизащата тогава в дома на българина телевизия. Лили Иванова и Емил Димитров са най-често сниманите от телевизията български певци. През 1965 г. певицата се снима с малка роля в игралния филм „Неспокоен дом“ (реж. Рангел Вълчанов), в който като кабаретна певица изпълнява модната тогава италианска песен „Сърце“.

Българската телевизия е осъществила няколко филма за Лили Иванова, като първият е „Аз съм Лили“ (реж. Хачо Бояджиев, 1974 г.). През 1975 г. е издадена първата биографична книга за певицата - „Нашата Лили“. През 2006 и 2009 г., без одобрението на Лили Иванова, са публикувани две нейни неофициални биографии - "Просто Лили" и "Лили. Един живот, една съдба..." Лили Иванова публично протестира срещу двете издания - завежда дело срещу автора на първата книга, а по-късно, когато излиза втората, свиква пресконференция, на която заявява, че написаната книга е недостоверна и не отразява истината за нейния живот.

Последният до момента албум на Лили Иванова излиза през ноември 2008. Едновременно с него певицата издава и двойно DVD.

Дискография

Лили Иванова има 35 издадени дългосвирещи албума. Синглите, излезли в България, са 29. Има издадени малки плочи и албуми в Румъния, Турция, Германия, Испания и др. страни. Лили Иванова е популярна в Русия и плочите ѝ се продават добре в Съветския съюз.

Отличия

Лили Иванова в кариерата си печели множество отличия и награди. Точният им брой и вид не е известно да е систематизиран и публикуван.

Външни препратки

• Официален уебсайт на Лили Иванова
• Фен-сайт за Лили Иванова
• Официален профил на Лили Иванова в MySpace
• „Нашата Лили“ (1975); Ивайла Вълкова, Марин Бончев