Пол Рикьор: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ga:Paul Ricoeur
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.6.4) (Робот Добавяне: eu:Paul Ricoeur
Ред 51: Ред 51:
[[es:Paul Ricoeur]]
[[es:Paul Ricoeur]]
[[et:Paul Ricœur]]
[[et:Paul Ricœur]]
[[eu:Paul Ricoeur]]
[[fa:پل ریکور]]
[[fa:پل ریکور]]
[[fi:Paul Ricœur]]
[[fi:Paul Ricœur]]

Версия от 18:43, 31 декември 2011

Пол Рикьор
Paul Ricœur
Френски философ
Paul Ricoeur.jpg

Роден
Починал
ПогребанФранция

РелигияПротестантство
Учил вРенски университет[1]
Парижки хуманитарен факултет[2]
Парижки университет
Работил вПарижки хуманитарен факултет
Университет „Париж-Нантер“ (1964 – 1970)
Лувенски католически университет
Чикагски университет (1970 – 1985)
НаградиНагради Балзан (1999)
Награда Оскар Пфистер (2000)
Семейство

Уебсайтwww.ricoeursociety.org
Пол Рикьор в Общомедия

Пол Рикьор (Шаблон:Lang-fr) – френски философ, един от водещите представители (заедно с Хайдегер и Гадамер) на философската херменевтика като клон на философията, развил се като дял на феноменологията.

Творчеството на Пол Рикьор започва след войната под знака на „Философията на волята“ (1950) и социалната етика („История и истина“, 1964). Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична хеременевтика („За интерпретацията, есе за Фройд“, 1966, и „Конфликтът на интерпретациите“, 1969), а после до една поетика на времето и действието („Живата метафора“, 1975, „Време и разказ“, 1983-1985, „От текста към действието“, 1986), която скъсва със структуралисткото ограничение на езиковата дейност.

„Самият себе си като някой друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция („Прочити 1“, „Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да изследва нефилософските извори на философията, най-вече в библейските текстове („Прочити“ 3, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). През 2000 г. той публикува „Паметта, историята, забравата“, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. „Пътят на разпознаването“, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка.

Библиография

Трудове

  • Пол Рикьор, Пътят на разпознаването, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
  • Пол Рикьор, Паметта, историята, забравата, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
  • Пол Рикьор, Самият себе си като някой друг, ЕА, Плевен, 2004, прев. Тодорка Минева
  • Пол Рикьор, Конфликтът на интерпретациите, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Иванка Райнова
  • Пол Рикьор, От текста към действието, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Жана Дамянова
  • Пол Рикьор, Живата метафора, изд. Лик, 1994
  • Пол Рикьор, История и истина, изд. Аргес, София, 1993

Статии

  • Пол Рикьор, История и реторика, сп. Страница, 2000, брой 4, с. 49-59

За Рикьор

Статии

  • Боян Знеполски, Посоки на съвременната социална философия: Рикьор и Хабермас, сп. “Социологически проблеми”, 3-4 1999
  • Боян Знеполски, Пол Рикьор и френската философия в сборника “Езикът на желанията, изд. Дружество “Гражданин”, София, 1997

Сборници

  • сб. “Юрген Хабермас и Пол Рикьор: диалог един след друг”, изд. Дом на науките за човека, София, 2000;
  • сб. “Пол Рикьор. Философията пред предизвикателствата на промените”, София, изд. Дом на науките за човека и обществото, 1998

Външни препратки