Джеймс II (Англия): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавка от абдикация; форматиране: 7x интервали, А|АБ, число+г. (ползвайки Advisor.js)
Ред 32: Ред 32:
[[Религия]]та и [[политика]]та се преплитат в обществения живот на Джеймс. През 1673 г. той открито се противопоставя на решението на [[Парламент]]а, католиците да бъдат отстранени от административни постове. Джеймс напуска поста [[Лорд-Адмирал]]. През 1679 г. [[Виги]]те в Парламента се опитват да изключат Джеймс от реда на наследяване на [[корона]]та, но опитът се проваля след като брат му [[Чарлз II]] разпуска Парламента.
[[Религия]]та и [[политика]]та се преплитат в обществения живот на Джеймс. През 1673 г. той открито се противопоставя на решението на [[Парламент]]а, католиците да бъдат отстранени от административни постове. Джеймс напуска поста [[Лорд-Адмирал]]. През 1679 г. [[Виги]]те в Парламента се опитват да изключат Джеймс от реда на наследяване на [[корона]]та, но опитът се проваля след като брат му [[Чарлз II]] разпуска Парламента.


В първите месеци от царуването си Джеймс потушава [[въстание]] на протестантите под ръководството на Херцог Монмът, извънбрачен син на Чарлз I. Протестантите са победени, а Джеймс не проявява толерантност: Монмът е пленен и обезглавен, Джеймс назначава специален [[съдия]], който да ръководи процеса срещу въстаниците. Мнозина от въстаналите са [[заточение|заточени]], измъчвани или [[екзекуция|екзекутирани]]. Джеймс дава най-важните постове в администрацията на католици, въпреки че консерваторите го съветват да не прави това. Като резултат от това протестантите от двете партии се обръщат срещу него.
В първите месеци от царуването си Джеймс потушава [[въстание]] на протестантите под ръководството на Херцог Монмът, извънбрачен син на Чарлз I. Протестантите са победени, а Джеймс не проявява толерантност: Монмът е пленен и обезглавен, Джеймс назначава специален [[съдия]], който да ръководи процеса срещу въстаниците. Мнозина от въстаналите са [[заточение|заточени]], измъчвани или [[екзекуция|екзекутирани]]. Джеймс дава най-важните постове в администрацията на католици, въпреки че консерваторите го съветват да не прави това. Като резултат от това протестантите от двете партии се обръщат срещу него. Висшата [[аристокрация]] и едрите търговци се отчуждават от Джеймс.


== Славната революция ==
Висшата [[аристокрация]] и едрите търговци се отчуждават от Джеймс. Мария ди Модена му ражда син- католик: Джеймс Франсис Едуард. Членовете на Парламента, напълно отвратени от Джеймс, поканват най-голямата му дъщеря Мери и съпруга ѝ Вилхелм Оранжски да заемат трона.
{{Основна|Славната революция}}
Кризата, сполетяла крал Джеймс II, достига кулминация през 1688 г., когато Мария ди Модена му ражда син, Джеймс Франсис Едуард Стюарт на 10 юни ([[Юлиански календар]]). Дотогава тронът е щял да бъде наследен от дъщеря му [[Мария II Стюарт|Мери]], протестантка и съпруга на Уилям Орански. Сега става вероятна перспективата за католическа династия в кралствата. Вече разтревожени от католицизма на краля и близките му връзки с Франция, ключови лидери на [[тори]]те се обединяват с членове на опозиционните [[виги]] в Парламента и се заемат да решат кризата като поканят най-голямата му дъщеря Мери и Уилям Орански да заемат трона в Англия.


Когато избухва Революцията от 1688 г., Джеймс, спомняйки си за съдбата на [[Ричард II]], предпочита да напусне [[Лондон]], отколкото да бъде заточен. Той се опитва да избяга във Франция, като хвърля кралския печат в Темза, пленен е, но [[Уилям III]] осигурява безпрепятственото му заминаване за [[Франция]]. Тогава в Парламента възниква дискусия дали той е напуснал трона или е [[абдикация|абдикирал]]. Стига се до съгласие, че е абдикирал, въпреки протестите на самия Джеймс II. Общото събрание на Камарите на Лордовете и на Общините решава, че "крал Джеймс II се е опитал да суспендира конституцията на Кралството като е нарушил първичния договор между Краля и народа и по съвета на йезуити и други лоши хора е погазил основните закони и като е избягал от Кралството е абдикирал от управлението, и следователно тронът е вакантен."
Джеймс, спомняйки си за съдбата на [[Ричард II]], предпочита да напусне [[Лондон]], отколкото да бъде заточен. Той се опитва да избяга във Франция, като хвърля кралския печат в Темза, пленен е, но [[Уилям III]] осигурява безпрепятственото му заминаване за [[Франция]]. Тогава в Парламента възниква дискусия дали той е напуснал трона или е [[абдикация|абдикирал]]. Стига се до съгласие, че е абдикирал, въпреки протестите на самия Джеймс II. Общото събрание на Камарите на Лордовете и на Общините решава, че "крал Джеймс II се е опитал да суспендира конституцията на Кралството като е нарушил първичния договор между Краля и народа и по съвета на йезуити и други лоши хора е погазил основните закони и като е избягал от Кралството е абдикирал от управлението, и следователно тронът е вакантен."


Джеймс събира [[Ирландия|ирландска]] [[армия]], към която се включени и френски войници, предоставени му от [[Луи XIV]], но е победен от силите на [[Уилям III]] и остава във Франция до смъртта си.
Джеймс събира [[Ирландия|ирландска]] [[армия]], към която се включени и френски войници, предоставени му от [[Луи XIV]], но е победен от силите на [[Уилям III]] и остава във Франция до смъртта си.

Версия от 20:11, 2 януари 2012

Джеймс II
Джеймс VII
Крал на Англия, Ирландия и Шотландия
Портрет на крал Джеймс II
Управление6 февруари 1685 - 11 декември 1688
Коронация23 април 1685
НаследилЧарлз II
НаследникУилям III и Мери II
Лични данни
Роден
Починал
16 септември 1701 (на 67 години)
Погребан вСен Жермен ан Ле
Подпис
Семейство
ДинастияСтюарт
БащаЧарлз I
МайкаХенриета-Мария Бурбон-Френска
Джеймс II
Джеймс VII
в Общомедия

Джеймс II (Шаблон:Lang-en) е крал на Англия, управлявал между 1685 и 1688 г. Той е трети син на Чарлз I и Хенриета-Мария Бурбон-Френска. Става херцог на Нормандия на 31 декември 1660 г., а на 6 февруари 1685 г. е коронован като крал на Англия, Шотландия и Ирландия. Той е последният католически владетел на кралството.

Жени се два пъти: Ан Хайд му ражда 8 деца (Чарлз, Джеймс, Мери , Ан, друг Чарлз, Едгар, Анриет, Катрин), а от втория си брак с Мария ди Модена има 7 деца( Катрин, Изабела, Чарлз, Шартлот, Елизабет, Джеймс Едуард и Луиза). Деспотизмът му и недоверието сред хората към религиозната политика, която води, довеждат до свалянето му от власт през 1688 г. с така наречената „Славна революция“ (Glorious Revolution). Наследен е на трона не от католическия си син Джеймс Франсис Едуард, а от дъщеря си Мери II и съпруга ѝ Уилям III (и двамата протестанти). Прави неуспешен опит да се завърне на трона, след който изкарва остатъка от живота си във Франция.

Религията и политиката се преплитат в обществения живот на Джеймс. През 1673 г. той открито се противопоставя на решението на Парламента, католиците да бъдат отстранени от административни постове. Джеймс напуска поста Лорд-Адмирал. През 1679 г. Вигите в Парламента се опитват да изключат Джеймс от реда на наследяване на короната, но опитът се проваля след като брат му Чарлз II разпуска Парламента.

В първите месеци от царуването си Джеймс потушава въстание на протестантите под ръководството на Херцог Монмът, извънбрачен син на Чарлз I. Протестантите са победени, а Джеймс не проявява толерантност: Монмът е пленен и обезглавен, Джеймс назначава специален съдия, който да ръководи процеса срещу въстаниците. Мнозина от въстаналите са заточени, измъчвани или екзекутирани. Джеймс дава най-важните постове в администрацията на католици, въпреки че консерваторите го съветват да не прави това. Като резултат от това протестантите от двете партии се обръщат срещу него. Висшата аристокрация и едрите търговци се отчуждават от Джеймс.

Славната революция

Кризата, сполетяла крал Джеймс II, достига кулминация през 1688 г., когато Мария ди Модена му ражда син, Джеймс Франсис Едуард Стюарт на 10 юни (Юлиански календар). Дотогава тронът е щял да бъде наследен от дъщеря му Мери, протестантка и съпруга на Уилям Орански. Сега става вероятна перспективата за католическа династия в кралствата. Вече разтревожени от католицизма на краля и близките му връзки с Франция, ключови лидери на торите се обединяват с членове на опозиционните виги в Парламента и се заемат да решат кризата като поканят най-голямата му дъщеря Мери и Уилям Орански да заемат трона в Англия.

Джеймс, спомняйки си за съдбата на Ричард II, предпочита да напусне Лондон, отколкото да бъде заточен. Той се опитва да избяга във Франция, като хвърля кралския печат в Темза, пленен е, но Уилям III осигурява безпрепятственото му заминаване за Франция. Тогава в Парламента възниква дискусия дали той е напуснал трона или е абдикирал. Стига се до съгласие, че е абдикирал, въпреки протестите на самия Джеймс II. Общото събрание на Камарите на Лордовете и на Общините решава, че "крал Джеймс II се е опитал да суспендира конституцията на Кралството като е нарушил първичния договор между Краля и народа и по съвета на йезуити и други лоши хора е погазил основните закони и като е избягал от Кралството е абдикирал от управлението, и следователно тронът е вакантен."

Джеймс събира ирландска армия, към която се включени и френски войници, предоставени му от Луи XIV, но е победен от силите на Уилям III и остава във Франция до смъртта си.

Джеймс II умира от мозъчен кръвоизлив на 16 септември 1701 г. в замъкаСен Жермен ан Ле“ близо до Париж.

Източници

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA