Право на Европейския съюз: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
TXiKiBoT (беседа | приноси)
м r2.7.2) (Робот Добавяне: eu:Europar Batasuneko Zuzenbidea
м r2.7.1) (Робот Добавяне: no:Europarett
Ред 59: Ред 59:
[[mk:Правото на Европската унија]]
[[mk:Правото на Европската унија]]
[[nl:Recht van de Europese Unie]]
[[nl:Recht van de Europese Unie]]
[[no:Europarett]]
[[pl:Prawo wspólnotowe]]
[[pl:Prawo wspólnotowe]]
[[pt:Direito da União Europeia]]
[[pt:Direito da União Europeia]]

Версия от 16:24, 3 януари 2012

Правото на ЕС не бива да се бърка или смесва с Европейското право
Флагът на ПАСЕ

Правото на Европейския съюз е уникална автономна система имаща наддържавен характер за страните-членки.

Системата на правото на ЕС се състои от йерархично организирани правни норми, непосредствено приложими във всяка държава-членка.

Източници на правото на ЕС

Източниците на правото в ЕС се разделят най-общо на две групи според начина на създаването им :

  • първично (оригинерно) право и
  • вторично (производно) право.

Първично право на ЕС

Първичното право на ЕО и ЕС обхваща Учредителните договори на трите общности, както и договорите и актовете за изменение и допълнение на учредителните договори (тук се включват и договорите за присъединяване на нови държави-членки). Първичните източници на правото на ЕС са с основополагащо значение – според Съда на ЕО учредителните договори са “конституционна харта” на Общностите. Към тях се отнасят:

  • Парижкият договор за създаване на ЕОВС от 18 април 1951 г., влязъл в сила на 25 юли 1952 г. със срок на действие 50 години, които изтичат през 2002 г.;
  • Договорът за създаване на ЕИО и Договорът за създаване на ЕОАЕЕвратом, (наричани Римски договори), подписани на 25 март 1957 г. и влезли в сила на 1 януари 1958 г. И двата договора са безсрочни;
  • Договорът за създаване на ЕС (наричан Договорът от Маастрихт), подписан на 7 февруари 1992 г., в сила от 1 ноември 1993 г.;
  • Лисабонският договор, подписан на 13 декември 2007 г. и в сила от 1 декември 2009 г., който изменя Римските и Маастрихтския договори, без да ги заменя, след провала на опита за приемане на Европейска конституция.

Вторично право на ЕС

Вторичното право на ЕО и ЕС обхваща приетите:

  • Регламенти съдържащи норми с общ характер. Те са с задължителен характер в своята цялост. Регламентите се прилагат пряко, т.е. не е необходимо да се транспонират в националното законодателство. С влизането си в сила, те стават действащо право върху цялата територия на ЕС;
  • Директивите обвързват всяка държава-членка само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, т.е. те са целеви актове. Националният законодател избира с какви средства и под каква форма да постигне искания от директивата резултат. Директивата не е акт с пряко приложение и за да породи действие във вътрешния правов ред на държава-членка е необходимо директивата да бъде транспонирана в националното законодателство;
  • Решенията са актове който имат конкретен адресат - юридическо лице, държава-членка или неин орган. Решението обвързва само адресата си и е задължително в своята цялост. Решението има директен и непосредствен ефект, пораждащ права и задължения направо за всички субекти в държавата-членка;
  • Препоръки и становища, които са формално без правна сила, те нямат обвързващ адресатите си ефект. Те се приемат от Общностните институции по въпроси, по които последните не са овластени да приемат обвързващ акт, или когато същите преценят, че такъв не е нужен. Според Съда на Европейската общност (СЕО) препоръките не са напълно лишени от правно действие. СЕО изрично установява задължение за националния съд да се съобразява с препоръките на Общностните институции при тълкуването и прилагането на националното право (виж и тълкуване на правото).

Други актове на ЕС

Приема се, че т.нар. първични и вторични актове не изчерпват всички видове правни актове, приемани от органите на ЕС. Съществуват и т.нар. „атипични актове“ – вътрешни регламенти (вътрешни директиви, вътрешни препоръки и вътрешни становища) с действие само в отношенията между институциите на ЕС, както и непредвидени в договорите видове актове – резолюции, позиции, заключения, декларации, съобщения и други, които нерядко се използват от Съвета или Комисията.

Общата политика по външните работи и сигурността на ЕС се осъществява чрез общи стратегии, действия и позиции, както и чрез решения в изпълнение на определени от ЕС общи насоки. Тези актове се приемат съответно от Съвета (общите стратегии) или от Съвета на министрите (общите действия и позиции). Полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси се осъществява чрез общи позиции, рамкови и други решения и конвенции. Тези актове се приемат от Съвета на министрите с единодушие, по предложение на ЕК или по инициатива на държавите-членки.

Източници

Външни препратки