Бенковски (Софийска област)

Вижте пояснителната страница за други значения на Бенковски.

---

Бенковски
Бенковски 42.647184, 24.008712 Бенковски
Общи данни
Население	113 души (15 март 2024 г.) 7,1 души/km²
Землище	16 014 km²
Надм. височина	563 m
Пощ. код	2096
Тел. код	07182
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	03842
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община    – кмет	Мирково Цветанка Йотина (КОД; 2007)
Бенковски в Общомедия

Бенковски е село в Западна България. То се намира в Община Мирково, Софийска област.

География

Селото се намира в подножието на Средна гора, на територията на Златишко-пирдопската долина, между Стара планина на север и Средна гора на юг и седловините Козница и Гълъбец на изток и запад. Разположено е на около три километра от подбалканския път, първата отбивка в дясно след разклона за с. Мирково - общински център, в посока Петрич и Смолско. Самото село е в закътана котловина, под връх Локмата (832 м.).

Лято в с.Бенковски

Климатът е мек и здравословен. Мъглите са рядко явление, а снежната покривка е минимална. Дори през най-студения месец - януари, средната месечна температура в района е положителна.

В близост се срещат различни видове дивеч: зайци, сърни, лисици и други. По пътя за Смолско има рибарник. В околностите се поддържат насаждения от маслодайна роза и други етерични култури - спецефичният климат благоприятства растежа на много билки. Отглеждат се картофи, лозя.

В околните гористи местности и по поляните има много ядивни гъби - от челадинки през май, до сърнели чак до първите слани.

История

По турско време селото се е наричало Келаво Камарци. Името Бенковски е дадено след Освобождението, през 1897 година, но местните жители наричат селото си Бенково. Повечето от сегашните жители на селото се преселници от Македония.

Селището се намира в земи, за които се смята, че са обитавани повече от 6000 години. Наблизо е минавал древният път, свързващ Улпия Сердика и Улпия Траяна, като по него е имало 3 римски крепости - част от системата на прохода Траянови врата. В землището на селото са ставали боеве през Руско-турската освободителна война, при които са загинали русите генерал Философов и генерал Каталей, както и много офицери и войници. Гробът на генералите се намира на 300 метра от селото.

В много от къщите на селото от години не е стъпвал човешки крак. Тенденция е обаче закупуването на къщи от жители на София и тяхното реновиране. Много от възрастните жители, които години са живели и работили в големите градове се завръщат и съживяват селото. Последните два факта могат да доведат до развитието на транспорта, пътната инфраструктура и водоснабдяването в района.

Религии

Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“

Повечето жители са православни християни. Храмовият празник е на 8 септември. В ромската махала има застъпници на Църква на адвентистите от седмия ден.

Обществени институции

• Кметство, читалня.

Кметството на селото

• Има частно кафе и магазин на Мирковската кооперация, които се зареждат редовно с хранителни и основни промишлени продукти. Когато не работи магазинът, работи кафето - почти винаги има къде да се пазарува или да се обсъди местната политика.
• Имало е основно училище, чиято сграда и досега е доста запазена. За съжаление няма достатъчно деца, за да се възроди този център на просвещение.

Културни и природни забележителности

Паметникът на падналите през войните

• Паметник на падналите през войните жители на селото.
• Църква „Рождество на Пресвета Богородица“, построена през 2002 година, изписвана по православния канон от художника Йордан Шентов.
• Неразработено от археолозите неолитно селище.
• Останки от римски крепости.
• Паракслис, църква и навеси, оформящи вече комплекса "Свети Дух".

Редовни събития

• Веднъж в годината, на първата събота след църковния празник "Св.Дух", цялото село се събира на курбан за здраве, в манастира над селото,носещ същото име и с реставриран и зографисан параклис и новопостроен голям навес с пейки и дълги маси. На този ден селото оживява, в него се връщат малки и големи, от близо и далеч. Към същия комплекс се изгражда по-голям православен храм, който е вече осветен.
• Отбелязват се традиционните празници като Сирни заговезни - с голяма клада за прескачане и прогонване на злите духове на зимата, Коледа - с жива музика на площада. Истинска радост е назначаването на свещеник в съседното село Смолско, който отец служи и в местната черква, от което жителите са истински доволни. Има църковно настоятелство, за храма се грижи госпожа от селото.

Други

• Селото има чудесно работещо улично осветление, както и канализация. Минават маршрутките от Петрич и Смолско в направление Пирдоп. Има автобуси до София, но общественият транспорт е проблем - хората от селото играят на "ша доди, няма да доди" за редовността на автобусите. Не би бил голям разход или проблем поддържането на маршрутка между селата и Мирково с оглед ползуване на редовния и евтин железопътен транспорт. Всеки ден има 5 влака в посока от и към София.
• В центъра на общината - с.Мирково - има основно училище и детска градина, както и много добре снабдявани и обслужвани магазинчета - хранителни стоки, текстил и козметика, железария и строителни материали. В с.Мирково може да ползувате и услугите на банкомат/ако работи/, аптека и здравна служба, ресторант, кафенета, хотел.
• Започнат бе основен ремонт на пътя от Долни Богров до Челопеч, но в момента не се работи. Надяваме се на значително подобрение на връзките.
• Проблем е и водоснабдяването през август - важи постулатът "Във вода газим, жадни ходим!". За съжаление селото бе използувано като брой жители, за да може общината да кандидатства па Европейски програми за водоснабдяване /респ.Развитие на селските райони/, но засега жителите ще чакат - справка общинската управа.

Файл:Ivanrilski.jpg

Иван Рилски, пресъздаден от Йордан Шентов

Малко момченце пред стара автентична порта

Кухня

• В дворните градини се отглеждат зеленчуци, картофи - това и предполага здравословната и вкусна кухня - салати, печени ястия, не много месо, винаги ароматни подправки. За съжаление намаленият брой добитък променя значително традиционните ястия в региона. Местните жители са изобретателни и правят нетрадиционни консерви - например вместо кисели краставички - кисели тиквички, мариновани гъби. Баниците и другите ястия с лапад, както и модерното замразяване на бланшираните му листа са вече традиция.

Прави се ракия - както навсякъде в България - многото сливи и лозници дават изобилен плод.

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България наи красивото село