Цифрова телевизия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 6: Ред 6:
Цифровата телевизия поддържа различни типове стандарти и формати на картината. Излъчването може да се осъществява както в традиционните за аналоговата телевизия стандарти [[PAL]], [[SECAM]], [[NTSC]], така и в High-definition ([[HDTV]]) формат - ''телевизия с висока [[разделителна способност]]''. При HDTV предимно се използва формат на картината 16:9, за разлика от традиционния 4:3.
Цифровата телевизия поддържа различни типове стандарти и формати на картината. Излъчването може да се осъществява както в традиционните за аналоговата телевизия стандарти [[PAL]], [[SECAM]], [[NTSC]], така и в High-definition ([[HDTV]]) формат - ''телевизия с висока [[разделителна способност]]''. При HDTV предимно се използва формат на картината 16:9, за разлика от традиционния 4:3.


Според начина на разпространение на сигнала, цифровата телевизия, също като аналоговата, може да бъде ефирна наземна (приемане с обикновена [[антена]]), кабелна и сателитна телевизия. Повечето страни в Европа, Азия и Африка са приели стандарта Digital Video Broadcasting ([[DVB]]) за разпространение на цифрова телевизия, който се подразделя на:
Според начина на разпространение на сигнала, цифровата телевизия, също като аналоговата, може да бъде ефирна наземна (приемане с обикновена [[антена]]), кабелна и сателитна телевизия.

=== Стандарти ===
[[Файл:Digital broadcast standards.svg|thumb|400px|Стандарти за цифрова телевизия по света]]
Международните стандарти за цифрова телевизия се приемат от [[Международна организация по стандартизация|Международната организация по стандартизация]] ([[ISO]] — International Organization for Standartization), обединяваща националните комитети по стандартизация на над 100 страни от цял свят. В тази организация се формират групи по отделните отрасли на [[техника]]та. Една из групите, занимаваща се със стандартите за цифрова телевизия, е групата [[MPEG]] (Motion Picture Expert Group).<ref name="first">{{икона ru}} ''Смирнов А. В.'' Основы цифрового телевидения. — М.: Горячая линия-Телеком, 2001. С. 224. ISBN 5-93517-059-0</ref>

Друга организация, играеща значителна роля в стандартизацията, е Международният съюз по далекосъобщения ([[ITU]] — International Communication Union). Организацията дава препоръки, които впоследствие могат да бъдат преобразувани в международни или в национални стандарти от националните органи по стандартизация.

В момента съществуват следните основни стандарти:
* [[DVB]] — европейски стандарт за цифрова телевизия.
* [[ATSC]] — американски стандарт за цифрова телевизия.
* [[ISDB]] — японски стандарт за цифрова телевизия.

Повечето страни в Европа, Азия и Африка са приели стандарта Digital Video Broadcasting ([[DVB]]) за разпространение на цифрова телевизия, който се подразделя на:
* [[DVB-S]] - цифрова [[сателитна телевизия]]
* [[DVB-S]] - цифрова [[сателитна телевизия]]
* [[DVB-T]] - цифрова [[ефирна наземна телевизия]]
* [[DVB-T]] - цифрова [[ефирна наземна телевизия]]

Версия от 15:08, 6 януари 2012

Цифровата телевизия (или дигитална телевизия) е технология за приемане и предаване на движещ се образ и звук на разстояние (телевизия) с използване на цифров сигнал, за разлика от аналоговата телевизия, която се излъчва чрез аналогов сигнал. Този тип телевизия позволява излъчването на повече телевизионни програми в определена честотна лента, а също и предоставя допълнителни услуги като субтитри, разписание на телевизионна програма(EPG), допълнителни аудио-канали, програми по заявка и платени канали.

Съвременните телевизори се произвеждат с вградени устройства за цифрова телевизия, но за приема с обикновен телевизор е необходим цифров декодер.

Формати и стандарти

Цифровата телевизия поддържа различни типове стандарти и формати на картината. Излъчването може да се осъществява както в традиционните за аналоговата телевизия стандарти PAL, SECAM, NTSC, така и в High-definition (HDTV) формат - телевизия с висока разделителна способност. При HDTV предимно се използва формат на картината 16:9, за разлика от традиционния 4:3.

Според начина на разпространение на сигнала, цифровата телевизия, също като аналоговата, може да бъде ефирна наземна (приемане с обикновена антена), кабелна и сателитна телевизия.

Стандарти

Стандарти за цифрова телевизия по света

Международните стандарти за цифрова телевизия се приемат от Международната организация по стандартизация (ISO — International Organization for Standartization), обединяваща националните комитети по стандартизация на над 100 страни от цял свят. В тази организация се формират групи по отделните отрасли на техниката. Една из групите, занимаваща се със стандартите за цифрова телевизия, е групата MPEG (Motion Picture Expert Group).[1]

Друга организация, играеща значителна роля в стандартизацията, е Международният съюз по далекосъобщения (ITU — International Communication Union). Организацията дава препоръки, които впоследствие могат да бъдат преобразувани в международни или в национални стандарти от националните органи по стандартизация.

В момента съществуват следните основни стандарти:

  • DVB — европейски стандарт за цифрова телевизия.
  • ATSC — американски стандарт за цифрова телевизия.
  • ISDB — японски стандарт за цифрова телевизия.

Повечето страни в Европа, Азия и Африка са приели стандарта Digital Video Broadcasting (DVB) за разпространение на цифрова телевизия, който се подразделя на:

Цифрова телевизия в България

В България двата най-големи оператора на кабелна телевизия - Близу и Нет1, както и някои регионални оператори вече предлагат пакети с цифрови телевизионни програми. Българските компании, предлагащи индивидуални системи за приемане на телевизионни програми - Булсатком и TotalTV излъчват изцяло цифров телевизионен сигнал. Някои от гореизброените оператори предлагат и програми с HDTV качество.

Ефирна цифрова телевизия се излъчва експериментално в София от 2004 г. от компанията БТК, чрез нейното подразделение Национално управление "Радио и телевизионни системи"(НУРТС) . През 2009 и 2010 г. лиценз за излъчване на ефирна цифрова телевизия получават компаниите Тауърком и Хану Про[2]. Към април 2011 г. пакетът програми включва БНТ 1, bTV и TV7[3].

Преходът от аналогова към цифрова ефирна телевизия (цифровизация) в България, както и в другите страни от Европейския съюз, трябва да бъде осъществен до 31 декември 2012 г. С решение 835 от 22 Ноември 2010 г.[4] на Министерски съвет се създава работна група за въвеждането на цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване (DVB-T), на която е възложено да изготви план за прехода с крайна дата не по-късно от 1 Януари 2015 г.

Бележки

Вижте още

Външни препратки