Смърт на фашизма, свобода на народа!: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 4: Ред 4:


==Югославия==
==Югославия==
Счита се, че лозунгът за първи път се използва във „Вестник хърватске йединствене национално-ослободилачке фронте“, орган на хърватските комунисти, на 21 август 1941 година.<ref>[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:vB-sWMJomwoJ:www.historiografija.hr/hz/1955/HZ_8_5_PLENSA.pdf+HZ_8_5_plensa&hl=bs&gl=ba&pid=bl&srcid=ADGEESiJ79dJBQ1kMPK6nAByDS72K2ipUpbT6H0bF2I6JC09ycufv_nsR3adZC6mtDm22CCC53NYhHEe2qbVwwfBIN_87sFiKdl-g03iNLoL_3gfCNuUerP0CNDwXlr4JgCe32sFhhAP&sig=AHIEtbS88tyWjIuxOubg97-h-VN-jFjAtw&pli=1 вестник Vjesnik]</ref>{{неблагонадежден}}
Хърватският комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 година, преди да умре, вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.<ref>Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963.</ref>
Хърватският комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 година, преди да умре, вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.<ref>Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963.</ref>


===България===
===България===
В пълната му форма, лозунгът е използван от първите партизански групи. Установен е в апелите на на организацията на [[БРП]] в Плевенско към 17 юли 1942 г.<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13</ref> и Позив на Отечествения фронт в Плевен към 25 октомври 1942 г.<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 28; документ № 9, Позив на Отечествения фронт в Плевен</ref> През пролетта на 1943 г. е сред позивите на Народна бойна дружина „Чавдар“ в Ловешко. <ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3</ref> По време на есенно-зимната правителствена офанзива срещу Съпротивителното движение проведена от правителството на [[Добри Божилов]], с лозунга завършва Окръжно № 1 на ЦК на БРП от м. октомври 1943 г.<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.</ref>. Лозунгът не е използван в основните програмни документи на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]<ref>Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17</ref>.
{{факт|В пълната му форма, лозунгът е използван от първите партизански групи.}} Установен е в апелите на на организацията на [[БРП]] в Плевенско към 17 юли 1942 г.<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13</ref> и Позив на Отечествения фронт в Плевен към 25 октомври 1942 г.<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 28; документ № 9, Позив на Отечествения фронт в Плевен</ref> През пролетта на 1943 г. е сред позивите на Народна бойна дружина „Чавдар“ в Ловешко. <ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3</ref> По време на есенно-зимната правителствена офанзива срещу Съпротивителното движение проведена от правителството на [[Добри Божилов]], с лозунга завършва Окръжно № 1 на ЦК на БРП от м. октомври 1943 г.<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.</ref>. Лозунгът не е използван в основните програмни документи на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]<ref>Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17</ref>.


По-късно е използван при изграждането на паметници свързани с боеве от времето на съпротивителното движение и загинали партизани, българска възпоменателна значка и паметен югославски медал.<ref>http://sammler.ru/index.php?act=Gallery&cat=522</ref>
По-късно е използван при изграждането на паметници свързани с боеве от времето на съпротивителното движение и загинали партизани, българска възпоменателна значка и паметен югославски медал.<ref>http://sammler.ru/index.php?act=Gallery&cat=522</ref>

Версия от 20:48, 7 януари 2012

Надписът на стена в Сплит, 1943 година

Смърт на фашизма, свобода на народа! (на сръбски Смрт фашизму, слобода народу, на хърватски Smrt fašizmu, sloboda narodu!, Шаблон:Lang-sl, Шаблон:Lang-mk) е популярен лозунг на българските и югославски партизани по време на Съпротивителното движение през Втората световна война.[1]

Югославия

Хърватският комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 година, преди да умре, вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.[2]

България

В пълната му форма, лозунгът е използван от първите партизански групи.[източник?] Установен е в апелите на на организацията на БРП в Плевенско към 17 юли 1942 г.[3] и Позив на Отечествения фронт в Плевен към 25 октомври 1942 г.[4] През пролетта на 1943 г. е сред позивите на Народна бойна дружина „Чавдар“ в Ловешко. [5] По време на есенно-зимната правителствена офанзива срещу Съпротивителното движение проведена от правителството на Добри Божилов, с лозунга завършва Окръжно № 1 на ЦК на БРП от м. октомври 1943 г.[6]. Лозунгът не е използван в основните програмни документи на Отечествения фронт[7].

По-късно е използван при изграждането на паметници свързани с боеве от времето на съпротивителното движение и загинали партизани, българска възпоменателна значка и паметен югославски медал.[8]

След рухването на Берлинската стена в България все още сред радикалните комунистически среди се среща употребата на фразата.[9][10][11]

Вижте също

Галерия

Бележки

  1. Хърватският фюрер Анте Павелич и тайният Холокост на усташите
  2. Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963.
  3. Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13
  4. Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 28; документ № 9, Позив на Отечествения фронт в Плевен
  5. Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3
  6. Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.
  7. Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17
  8. http://sammler.ru/index.php?act=Gallery&cat=522
  9. [1] Сайт на КПБ
  10. [2] Сайт на КПБ
  11. [3] Сайт на КПБ