Смърт на фашизма, свобода на народа!: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
|||
Ред 4: | Ред 4: | ||
==Югославия== |
==Югославия== |
||
Счита се, че лозунгът за първи път се използва във „Вестник хърватске йединствене национално-ослободилачке фронте“, орган на хърватските комунисти, на 21 август 1941 година.<ref>[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:vB-sWMJomwoJ:www.historiografija.hr/hz/1955/HZ_8_5_PLENSA.pdf+HZ_8_5_plensa&hl=bs&gl=ba&pid=bl&srcid=ADGEESiJ79dJBQ1kMPK6nAByDS72K2ipUpbT6H0bF2I6JC09ycufv_nsR3adZC6mtDm22CCC53NYhHEe2qbVwwfBIN_87sFiKdl-g03iNLoL_3gfCNuUerP0CNDwXlr4JgCe32sFhhAP&sig=AHIEtbS88tyWjIuxOubg97-h-VN-jFjAtw&pli=1 вестник Vjesnik]</ref>{{неблагонадежден}} |
|||
Хърватският комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 година, преди да умре, вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.<ref>Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963.</ref> |
Хърватският комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 година, преди да умре, вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.<ref>Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963.</ref> |
||
===България=== |
===България=== |
||
В пълната му форма, лозунгът е използван от първите партизански групи. Установен е в апелите на на организацията на [[БРП]] в Плевенско към 17 юли 1942 г.<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13</ref> и Позив на Отечествения фронт в Плевен към 25 октомври 1942 г.<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 28; документ № 9, Позив на Отечествения фронт в Плевен</ref> През пролетта на 1943 г. е сред позивите на Народна бойна дружина „Чавдар“ в Ловешко. <ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3</ref> По време на есенно-зимната правителствена офанзива срещу Съпротивителното движение проведена от правителството на [[Добри Божилов]], с лозунга завършва Окръжно № 1 на ЦК на БРП от м. октомври 1943 г.<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.</ref>. Лозунгът не е използван в основните програмни документи на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]<ref>Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17</ref>. |
{{факт|В пълната му форма, лозунгът е използван от първите партизански групи.}} Установен е в апелите на на организацията на [[БРП]] в Плевенско към 17 юли 1942 г.<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13</ref> и Позив на Отечествения фронт в Плевен към 25 октомври 1942 г.<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 28; документ № 9, Позив на Отечествения фронт в Плевен</ref> През пролетта на 1943 г. е сред позивите на Народна бойна дружина „Чавдар“ в Ловешко. <ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3</ref> По време на есенно-зимната правителствена офанзива срещу Съпротивителното движение проведена от правителството на [[Добри Божилов]], с лозунга завършва Окръжно № 1 на ЦК на БРП от м. октомври 1943 г.<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.</ref>. Лозунгът не е използван в основните програмни документи на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]<ref>Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17</ref>. |
||
По-късно е използван при изграждането на паметници свързани с боеве от времето на съпротивителното движение и загинали партизани, българска възпоменателна значка и паметен югославски медал.<ref>http://sammler.ru/index.php?act=Gallery&cat=522</ref> |
По-късно е използван при изграждането на паметници свързани с боеве от времето на съпротивителното движение и загинали партизани, българска възпоменателна значка и паметен югославски медал.<ref>http://sammler.ru/index.php?act=Gallery&cat=522</ref> |
Версия от 20:48, 7 януари 2012
Смърт на фашизма, свобода на народа! (на сръбски Смрт фашизму, слобода народу, на хърватски Smrt fašizmu, sloboda narodu!, Шаблон:Lang-sl, Шаблон:Lang-mk) е популярен лозунг на българските и югославски партизани по време на Съпротивителното движение през Втората световна война.[1]
Югославия
Хърватският комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 година, преди да умре, вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.[2]
България
В пълната му форма, лозунгът е използван от първите партизански групи.[източник?] Установен е в апелите на на организацията на БРП в Плевенско към 17 юли 1942 г.[3] и Позив на Отечествения фронт в Плевен към 25 октомври 1942 г.[4] През пролетта на 1943 г. е сред позивите на Народна бойна дружина „Чавдар“ в Ловешко. [5] По време на есенно-зимната правителствена офанзива срещу Съпротивителното движение проведена от правителството на Добри Божилов, с лозунга завършва Окръжно № 1 на ЦК на БРП от м. октомври 1943 г.[6]. Лозунгът не е използван в основните програмни документи на Отечествения фронт[7].
По-късно е използван при изграждането на паметници свързани с боеве от времето на съпротивителното движение и загинали партизани, българска възпоменателна значка и паметен югославски медал.[8]
След рухването на Берлинската стена в България все още сред радикалните комунистически среди се среща употребата на фразата.[9][10][11]
Вижте също
Галерия
-
Херцеговинския сърбин Степан Филипович преди обесването му за взривяване на влакова композиция (сн. Валево, 22 май 1942 г.)
-
Значка „Смърт на фашизма, свобода на народа!“, 1946 година
-
Паметникът на Дончо Бояджиев в с. Мъглиж
-
Паметник в памет на битката на Втора софийска народоосвободителна бригада при с. Батулия
-
Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", август 1944 г., стр. 1
-
Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", август 1944 г. с лозунг "Смърт на фашизма, свобода на народа!", стр. 2
Бележки
- ↑ Хърватският фюрер Анте Павелич и тайният Холокост на усташите
- ↑ Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963.
- ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13
- ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 28; документ № 9, Позив на Отечествения фронт в Плевен
- ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3
- ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.
- ↑ Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17
- ↑ http://sammler.ru/index.php?act=Gallery&cat=522
- ↑ [1] Сайт на КПБ
- ↑ [2] Сайт на КПБ
- ↑ [3] Сайт на КПБ