Майце си: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Според мнозина '''„Майце си“''' е първото [[стихотворение]] на [[Христо Ботев]] (1848–76). То е [[елегия]] и е публикувано за първи път в III брой (от [[15 април]] [[1867]] г.) на редактирания от [[Петко Славейков]] вестник „[[Гайда (вестник)|Гайда]]“. По него време Ботев е на 19 години и живее в родния [[Калофер]]. По късно се появява отново във вестник „Свобода" (1870)г. и в „Песни и стихотворения". |
Според мнозина '''„Майце си“''' е първото [[стихотворение]] на [[Христо Ботев]] (1848–76). То е [[елегия]] и е публикувано за първи път в III брой (от [[15 април]] [[1867]] г.) на редактирания от [[Петко Славейков]] вестник „[[Гайда (вестник)|Гайда]]“. По него време Ботев е на 19 години и живее в родния [[Калофер]]. По късно се появява отново във вестник „Свобода" (1870)г. и в „Песни и стихотворения". |
||
== МАЙЦЕ СИ == |
|||
Ти ли си, мале, тъй жално пела, |
|||
<br /> |
|||
ти ли си мене три годин клела,<br /> |
|||
та скитник ходя злочестен ази<br /> |
|||
и срещам това, що душа мрази?<br /> |
|||
<br /> |
|||
Бащино ли съм пропил имане,<br /> |
|||
тебе ли покрих с дълбоки рани,<br /> |
|||
та мойта младост, мале, зелена<br /> |
|||
съхне и вехне люто язвена?!<br /> |
|||
<br /> |
|||
Весел ме гледат мили другари,<br /> |
|||
че с тях наедно и аз се смея,<br /> |
|||
но те не знаят, че аз веч тлея,<br /> |
|||
че мойта младост слана попари!<br /> |
|||
<br /> |
|||
Отде да знаят? Приятел нямам<br /> |
|||
да му разкрия що в душа тая;<br /> |
|||
кого аз любя и в какво вярвам -<br /> |
|||
мечти и мисли - от що страдая.<br /> |
|||
Освен теб, мале, никого нямам,<br /> |
|||
ти си за мене любов и вяра;<br /> |
|||
но тука вече не се надявам<br /> |
|||
тебе да любя: сърце догаря!<br /> |
|||
<br /> |
|||
Много аз, мале, много мечтаях<br /> |
|||
щастие, слава да видим двама,<br /> |
|||
сила усещах - що не желаях?<br /> |
|||
Но за вси желби приготви яма!<br /> |
|||
<br /> |
|||
Една сал клета, една остана:<br /> |
|||
в прегръдки твои мили да падна,<br /> |
|||
та туй сърце младо, таз душа страдна<br /> |
|||
да се оплачат тебе горкана...<br /> |
|||
<br /> |
|||
Баща и сестра и братя мили<br /> |
|||
аз да прегърна искам без злоба,<br /> |
|||
пък тогаз нека измръзнат жили,<br /> |
|||
пък тогаз нека изгния в гроба!<br /> |
|||
Версия от 19:35, 8 януари 2012
Според мнозина „Майце си“ е първото стихотворение на Христо Ботев (1848–76). То е елегия и е публикувано за първи път в III брой (от 15 април 1867 г.) на редактирания от Петко Славейков вестник „Гайда“. По него време Ботев е на 19 години и живее в родния Калофер. По късно се появява отново във вестник „Свобода" (1870)г. и в „Песни и стихотворения".
МАЙЦЕ СИ
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах - що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...
Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
