Хуоси: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без ненужен интервал
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Хуосите''' ({{lang-de|Huosi}}) са могъщ древен баварски княжески род, произлизащ от Пфафенвинкел в Горна [[Бавария]].
'''Хуосите''' ({{lang-de|Huosi}}) е могъщ древен баварски княжески род, произлизащ от Пфафенвинкел в Горна [[Бавария]].


Те се споменават в ''Lex Baiuvariorum'' („Баварско право“), в списъка на старото Племенно [[Херцогство Бавария|баварско херцогство]] от [[635]] г., заедно с [[Троца]], [[Фагана]], [[Хахилига]], [[Аниона]] и владетелския род на [[Агилолфинги]]те. Вероятно от тях произлизат [[Арибони]]те.
Те се споменават в ''Lex Baiuvariorum'' („Баварско право“), в списъка на старото Племенно [[Херцогство Бавария|баварско херцогство]] от [[635]] г., заедно с [[Троца]], [[Фагана]], [[Хахилига]], [[Аниона]] и владетелския род на [[Агилолфинги]]те.
От Хуосите произлизат вероятно и [[Луитполдинги]]те, от които вероятно произлизат и [[Вителсбахи]]те.


Вероятно от тях произлизат [[Арибони]]те, както и [[Луитполдинги]]те, от които вероятно произлизат [[Вителсбахи]]те.
През 8 век членове на фамилията Хуоси основават множество манастири:


През 8 век членове на рода Хуоси основават множество манастири:
* Манастир Бенедиктбойерн (739/740)
* Бенедиктбойерн (739/740)
* Манастир Полинг (750)
* Полинг (750)
* Манастир Щафелзее (750)
* Щафелзее (750)
* Манастир Тегернзее (746 или 765)
* Тегернзее (746 или 765)
* Манастир Илмюнстер (762)
* Илмюнстер (762)
* Манастир Шледорф (763/772)
* Манастир Шарниц (769/772)
* Шледорф (763/772)
* Шарниц (769/772)


Значими членове на фамилията:
Значими членове на рода:
* Хито от Фрайзинг († 835), [[епископ]] на [[Фрайзинг]] 811/12835.

*Хито от Фрайзинг († 835), [[епископ]] на [[Фрайзинг]] 811/12835.
* Ерханберт († 854), епископ на Фрайзинг 835/836854
*Ерханберт († 854), епископ на Фрайзинг 835/836854


Вероятно от род Хуоси са:
Вероятно от род Хуоси са:
* Ато от Фрайзинг († 810/811), епископ на Фрайзинг 783/784810/811

*Ато от Фрайзинг († 810/811), епископ на Фрайзинг 783/784810/811
* Маркграф [[Луитполд (маркграф на Бавария)|Луитполд]] († 907) на Каринтия, Бавария и Горна Панония
* Маркграф [[Луитполд (маркграф на Бавария)|Луитполд]] († 907) на Каринтия, Бавария и Горна Панония


Ред 30: Ред 28:


[[Категория:Немска аристокрация]]
[[Категория:Немска аристокрация]]
[[Категория:Бавария| ]]
[[Категория:Бавария]]


[[de:Huosi]][[en:Huosi]]
[[de:Huosi]]
[[en:Huosi]]
[[es:Huosi]]
[[es:Huosi]]
[[pt:Huosi]]
[[pt:Huosi]]

Версия от 12:50, 9 януари 2012

Хуосите (Шаблон:Lang-de) е могъщ древен баварски княжески род, произлизащ от Пфафенвинкел в Горна Бавария.

Те се споменават в Lex Baiuvariorum („Баварско право“), в списъка на старото Племенно баварско херцогство от 635 г., заедно с Троца, Фагана, Хахилига, Аниона и владетелския род на Агилолфингите.

Вероятно от тях произлизат Арибоните, както и Луитполдингите, от които вероятно произлизат Вителсбахите.

През 8 век членове на рода Хуоси основават множество манастири:

  • Бенедиктбойерн (739/740)
  • Полинг (750)
  • Щафелзее (750)
  • Тегернзее (746 или 765)
  • Илмюнстер (762)
  • Шледорф (763/772)
  • Шарниц (769/772)

Значими членове на рода:

  • Хито от Фрайзинг († 835), епископ на Фрайзинг 811/12 – 835.
  • Ерханберт († 854), епископ на Фрайзинг 835/836 – 854

Вероятно от род Хуоси са:

  • Ато от Фрайзинг († 810/811), епископ на Фрайзинг 783/784 – 810/811
  • Маркграф Луитполд († 907) на Каринтия, Бавария и Горна Панония

Литература

  • Karl Bosl, Bosls bayerische Biographie. 8000 Persönlichkeiten aus 15 Jahrhunderten. Pustet, Regensburg 1983, ISBN 3-7917-0792-2, S. 380.
  • Gertrud Diepolder,Die Herkunft der Aribonen. In: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte 27, 1964, ISSN 0044-2364, S. 74–119.
  • Johann Martin Maximilian Einzinger von Einzing, Historische Erläuterung der im uralten bojuvarischen Gesetzbuche aufgezeichneten sechs fürstlichen Geschlechtsnamen Drozza, Huosi, Fagana, Hahilinga, Aenion und Agilulfinger, auf das höchst erfreulichen Jubelfest des im Jahre 1180 wieder an das durchlauchtigste Arnulfische Haus gebrachten Bajerlandes. Strobel, München 1780.