Цифрова телевизия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 16:44, 19 януари 2012

Цифровата телевизия (или дигитална телевизия) е технология за приемане и предаване на движещ се образ и звук на разстояние (телевизия) с използване на цифров сигнал, за разлика от аналоговата телевизия, която се излъчва чрез аналогов сигнал. Този тип телевизия позволява излъчването на повече телевизионни програми в определена честотна лента, а също и предоставя допълнителни услуги като субтитри, разписание на телевизионна програма(EPG), допълнителни аудио-канали, програми по заявка и платени канали.

Съвременните телевизори се произвеждат с вградени устройства за цифрова телевизия, но за приема с обикновен телевизор е необходим цифров декодер.

Формати и стандарти

Цифровата телевизия поддържа различни типове стандарти и формати на картината. Излъчването може да се осъществява както в традиционните за аналоговата телевизия стандарти PAL, SECAM, NTSC, така и в High-definition (HDTV) формат - телевизия с висока разделителна способност. При HDTV предимно се използва формат на картината 16:9, за разлика от традиционния 4:3.

Според начина на разпространение на сигнала, цифровата телевизия, също като аналоговата, може да бъде ефирна наземна (приемане с обикновена антена), кабелна и сателитна телевизия.

Стандарти

Международните стандарти за цифрова телевизия се приемат от Международната организация по стандартизация (ISO — International Organization for Standartization), обединяваща националните комитети по стандартизация на над 100 страни от цял свят. В тази организация се формират групи по отделните отрасли на техниката. Една из групите, занимаваща се със стандартите за цифрова телевизия, е групата MPEG (Motion Picture Expert Group).^[1]

Друга организация, играеща значителна роля в стандартизацията, е Международният съюз по далекосъобщения (ITU — International Communication Union). Организацията дава препоръки, които впоследствие могат да бъдат преобразувани в международни или в национални стандарти от националните органи по стандартизация.

В момента съществуват следните основни стандарти:

DVB — европейски стандарт за цифрова телевизия.
ATSC — американски стандарт за цифрова телевизия.
ISDB — японски стандарт за цифрова телевизия.

Повечето страни в Европа, Азия и Африка са приели стандарта Digital Video Broadcasting (DVB) за разпространение на цифрова телевизия, който се подразделя на:

DVB-S - цифрова сателитна телевизия
DVB-T - цифрова ефирна наземна телевизия
DVB-C - цифрова кабелна телевизия
DVB-H - цифрова мобилна телевизия

Цифрова телевизия в България

В България някои регионални оператори вече предлагат пакети с цифрови телевизионни програми. Българските компании, предлагащи индивидуални системи за приемане на телевизионни програми - Булсатком и TotalTV излъчват изцяло цифров телевизионен сигнал. Някои от гореизброените оператори предлагат и програми с HDTV качество.

Ефирна цифрова телевизия се излъчва експериментално в София от 2004 г. от компанията БТК, чрез нейното подразделение Национално управление "Радио и телевизионни системи"(НУРТС) . През 2009 и 2010 г. лиценз за излъчване на ефирна цифрова телевизия получават компаниите Тауърком и Хану Про^[2]. Към април 2011 г. пакетът програми включва БНТ 1, bTV и TV7^[3].

Преходът от аналогова към цифрова ефирна телевизия (цифровизация) в България, както и в другите страни от Европейския съюз, трябва да бъде осъществен до 31 декември 2012 г. С решение 835 от 22 Ноември 2010 г.^[4] на Министерски съвет се създава работна група за въвеждането на цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване (DVB-T), на която е възложено да изготви план за прехода с крайна дата не по-късно от 1 Януари 2015 г.

Бележки

↑ Шаблон:Икона ru Смирнов А. В. Основы цифрового телевидения. — М.: Горячая линия-Телеком, 2001. С. 224. ISBN 5-93517-059-0
↑ Комисия за регулиране на съобщенията, решение 615 от 9 Юни 2009 г. и решение 791 от 22 Юли 2010 г.
↑ Покритие на цифровото излъчване
↑ Информационна система за правна информация на Министерски съвет

Вижте още

HDTV

Външни препратки

[first-1] Шаблон:Икона ru Смирнов А. В. Основы цифрового телевидения. — М.: Горячая линия-Телеком, 2001. С. 224. ISBN 5-93517-059-0

[2] Комисия за регулиране на съобщенията, решение 615 от 9 Юни 2009 г. и решение 791 от 22 Юли 2010 г.

[3] Покритие на цифровото излъчване

[4] Информационна система за правна информация на Министерски съвет

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 == Цифрова телевизия в България ==
-В България двата най-големи оператора на кабелна телевизия - [[Близу]] и Нет1, както и някои регионални оператори вече предлагат пакети с цифрови телевизионни програми. Българските компании, предлагащи индивидуални системи за приемане на телевизионни програми - [[Булсатком]] и [[TotalTV]] излъчват изцяло цифров телевизионен сигнал. Някои от гореизброените оператори предлагат и програми с HDTV качество.
+В България някои регионални оператори вече предлагат пакети с цифрови телевизионни програми. Българските компании, предлагащи индивидуални системи за приемане на телевизионни програми - [[Булсатком]] и [[TotalTV]] излъчват изцяло цифров телевизионен сигнал. Някои от гореизброените оператори предлагат и програми с HDTV качество.
 Ефирна цифрова телевизия се излъчва експериментално в София от 2004 г. от компанията [[БТК]], чрез нейното подразделение Национално управление "Радио и телевизионни системи"([[НУРТС]]) . През 2009 и 2010 г. лиценз за излъчване на ефирна цифрова телевизия получават компаниите [[Тауърком]] и [[Хану Про]]<ref>[http://www.crc.bg/decisions.php?id=23&lang=bg Комисия за регулиране на съобщенията, решение 615 от 9 Юни 2009 г. и решение 791 от 22 Юли 2010 г.]</ref>. Към април 2011 г. пакетът програми включва [[БНТ 1]], [[bTV]] и [[TV7]]<ref>[http://mmzin.com?Coverage Покритие на цифровото излъчване]</ref>.