Никола Шкутов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 15: | Ред 15: | ||
В 1888 година Шкутов става първият екзархийски архиерейски наместник в [[Дедеагач]].<ref>[http://promacedonia.com/libra/apostolov-za_svobodata_na_trakija.pdf Апостолов, Стамат. За свободата на Тракия - Libra Scorp Ltd, стр. 50.]</ref> |
В 1888 година Шкутов става първият екзархийски архиерейски наместник в [[Дедеагач]].<ref>[http://promacedonia.com/libra/apostolov-za_svobodata_na_trakija.pdf Апостолов, Стамат. За свободата на Тракия - Libra Scorp Ltd, стр. 50.]</ref> |
||
[[Христо Караманджуков]] пише за Шкутов: |
|||
{{цитат|Пръв архиерейски наместник бил свещ. Н. Шкутов, родом от Македония, един едър и твърде представителен и смел българин. След него дошъл свещ. [[Иван Попандонов|Иван Антонов]], който по-късно бе и в [[Гюмюрджина]].<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 249.</ref>}} |
|||
До 1897 година е председател на [[Петричка българска община|Петричката българска община]]. От същата година до 1902/03 година Шкутов председателства [[Костурска българска община|Костурската българска община]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.</ref> Противопоставя се на революционната дейност на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] в района, заради което е направен опит за убийството му в [[Костур (град)|Костур]] от [[Пандо Сидов]] през септември 1902 г.<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 185.</ref> или в 1901 г.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 35.</ref> Заместен е в Костур от [[Григорий Попдимитров]]. |
До 1897 година е председател на [[Петричка българска община|Петричката българска община]]. От същата година до 1902/03 година Шкутов председателства [[Костурска българска община|Костурската българска община]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.</ref> Противопоставя се на революционната дейност на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] в района, заради което е направен опит за убийството му в [[Костур (град)|Костур]] от [[Пандо Сидов]] през септември 1902 г.<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 185.</ref> или в 1901 г.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 35.</ref> Заместен е в Костур от [[Григорий Попдимитров]]. |
Версия от 15:17, 20 януари 2012
Никола Шкутов | |
български духовник | |
Роден |
?
Горно Броди, днес Гърция |
---|---|
Починал | ?
? |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Никола Шкутов в Общомедия |
Никола Шкутов е български духовник, председател на разни български църковни общини в Маедония и Тракия.
Биография
Никола Шкутов е роден в серското село Горно Броди.[1]
В 1888 година Шкутов става първият екзархийски архиерейски наместник в Дедеагач.[2]
Христо Караманджуков пише за Шкутов:
„ | Пръв архиерейски наместник бил свещ. Н. Шкутов, родом от Македония, един едър и твърде представителен и смел българин. След него дошъл свещ. Иван Антонов, който по-късно бе и в Гюмюрджина.[3] | “ |
До 1897 година е председател на Петричката българска община. От същата година до 1902/03 година Шкутов председателства Костурската българска община.[4] Противопоставя се на революционната дейност на ВМОРО в района, заради което е направен опит за убийството му в Костур от Пандо Сидов през септември 1902 г.[5] или в 1901 г.[6] Заместен е в Костур от Григорий Попдимитров.
През 1905 година Шкутов e председател на българската църковна община в Енидже Вардар. Ениджевардарският войвода Апостол Петков изпраща писмо до българския екзарх Йосиф I Български, в което заплашва да убие Никола Шкутов[7].
След Младотурската революция в 1908 година Шкутов е екзархийски наместник в Мелник и е в остър конфликт с Яне Сандански - в докладите си до екзарх Йосиф нарича Сандански „звяра“, оплаква се, че санданистите подтикват свещениците да не му се подчиняват, че пропагандират социализъм и атеизъм, и че са го осъдили на смърт, заради противопоставянето на действията им. В 1910 година Шкутов е сменен от Сава Попов.[8]
През 1912 година като екзархийски архиерейски наместник в Съботско Никола Шкутов е арестуван и затворен от гръцките власти в Берския затвор.[9].
Бележки
- ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.
- ↑ Апостолов, Стамат. За свободата на Тракия - Libra Scorp Ltd, стр. 50.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 249.
- ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 185.
- ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 35.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943, стр.522
- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански, Наука и изкуство, София, 1987, стр. 367 - 368.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.185