Никола Шкутов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 12: Ред 12:


==Биография==
==Биография==
Никола Шкутов е роден в серското село [[Горно Броди]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.</ref>
Никола Шкутов е роден в серското село [[Горно Броди]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.</ref> В 1888 година Шкутов става първият екзархийски архиерейски наместник в [[Дедеагач]].<ref>[http://promacedonia.com/libra/apostolov-za_svobodata_na_trakija.pdf Апостолов, Стамат. За свободата на Тракия - Libra Scorp Ltd, стр. 50.]</ref>

В 1888 година Шкутов става първият екзархийски архиерейски наместник в [[Дедеагач]].<ref>[http://promacedonia.com/libra/apostolov-za_svobodata_na_trakija.pdf Апостолов, Стамат. За свободата на Тракия - Libra Scorp Ltd, стр. 50.]</ref>


[[Христо Караманджуков]] пише за Шкутов:
[[Христо Караманджуков]] пише за Шкутов:

Версия от 15:17, 20 януари 2012

Никола Шкутов
български духовник

Роден
?
Починал
?
?
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Никола Шкутов в Общомедия

Никола Шкутов е български духовник, председател на разни български църковни общини в Маедония и Тракия.

Биография

Никола Шкутов е роден в серското село Горно Броди.[1] В 1888 година Шкутов става първият екзархийски архиерейски наместник в Дедеагач.[2]

Христо Караманджуков пише за Шкутов:

Пръв архиерейски наместник бил свещ. Н. Шкутов, родом от Македония, един едър и твърде представителен и смел българин. След него дошъл свещ. Иван Антонов, който по-късно бе и в Гюмюрджина.[3]

До 1897 година е председател на Петричката българска община. От същата година до 1902/03 година Шкутов председателства Костурската българска община.[4] Противопоставя се на революционната дейност на ВМОРО в района, заради което е направен опит за убийството му в Костур от Пандо Сидов през септември 1902 г.[5] или в 1901 г.[6] Заместен е в Костур от Григорий Попдимитров.

През 1905 година Шкутов e председател на българската църковна община в Енидже Вардар. Ениджевардарският войвода Апостол Петков изпраща писмо до българския екзарх Йосиф I Български, в което заплашва да убие Никола Шкутов[7].

След Младотурската революция в 1908 година Шкутов е екзархийски наместник в Мелник и е в остър конфликт с Яне Сандански - в докладите си до екзарх Йосиф нарича Сандански „звяра“, оплаква се, че санданистите подтикват свещениците да не му се подчиняват, че пропагандират социализъм и атеизъм, и че са го осъдили на смърт, заради противопоставянето на действията им. В 1910 година Шкутов е сменен от Сава Попов.[8]

През 1912 година като екзархийски архиерейски наместник в Съботско Никола Шкутов е арестуван и затворен от гръцките власти в Берския затвор.[9].

Бележки

  1. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.
  2. Апостолов, Стамат. За свободата на Тракия - Libra Scorp Ltd, стр. 50.
  3. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 249.
  4. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.
  5. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 185.
  6. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 35.
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943, стр.522
  8. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански, Наука и изкуство, София, 1987, стр. 367 - 368.
  9. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.185