Патент: Разлика между версии
Ред 23: | Ред 23: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{Commonscat|Patents}} |
{{Commonscat|Patents}} |
||
* [http://www.bpo.bg/ |
* [http://www.bpo.bg/ Официален уебсайт на Патентното ведомство] |
||
* [http://lex.bg/laws/ldoc/2133079553 Закон за патентите и регистрацията на полезните модели] |
* [http://lex.bg/laws/ldoc/2133079553 Закон за патентите и регистрацията на полезните модели] |
||
Версия от 13:37, 23 януари 2012
Патентът (от латински: litterae patentes - грамота; patens - открит, отворен) предоставя правната закрила на дадено изобретение. Срокът на действие на патента в България е 20 години от датата на подаване на заявката за патент. Преди 1993 г. този документ в България се нарича авторско свидетелство.
Патентите се издават от съответните национални държавни органи за правна закрила на обектите на индустриална или интелектуална собственост. В България този орган е Патентното ведомство. Всеки патент удостоверява:
- - наличието на патентоспособно изобретение,
- - приоритета,
- - изобретателя и
- - изключителното право на притежателя на патента върху изобретението.
Изключителното право върху изобретението включва:
- 1. правото на използване на изобретението,
- 2. забраната трети лица да го използват без съгласие на притежателя на патента и
- 3. правото на разпореждане с патента.
Когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др.), притежателят на патента има право да забрани на трети лица да ползват или произвеждат продукта, както и да търгуват с него. Когато предмет на патента е метод, притежателят има право да забрани на трети лица да прилагат метода, както и да ползват или да търгуват с продукта, директно получен при използване на метода.
Български изобретатели имат право да заявяват за патентоване в чужбина свое изобретение, но след изтичане на 3 месеца от подаване на заявка за патент в България.
За поддържане действието на патента се заплащат годишни патентни такси.
Ключова международна конвенция относно патентите е Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, първоначално подписана през 1883 г. Парижката конвенция определя набор от основни правила, свързани с патентите, и въпреки че Конвенцията няма пряко правно действие във всички национални законодателства, принципите на конвенцията са включени във всички значителни съвременни патентни системи. Най-важният аспект на тази конвенция е предоставянето на правото да се позове на приоритет: подаване на заявление в една държава-членка на Парижката конвенция запазва за една година правото за подаване във всяка друга страна-членка и получаване на ползи от първоначалната датата на подаване. Тъй като правото на патент е силно зависимо от срока, това право е в основата на съвременната употреба на патента.