Сава Муткуров: Разлика между версии
к. |
м Robot: en:Sava Mutkurov is a good article |
||
| Ред 57: | Ред 57: | ||
[[Категория:Личности (Велико Търново)]] |
[[Категория:Личности (Велико Търново)]] |
||
[[Категория:Регенти на България]] |
[[Категория:Регенти на България]] |
||
{{Link GA|en}} |
|||
[[de:Sawa Mutkurow]] |
[[de:Sawa Mutkurow]] |
||
Версия от 03:12, 24 януари 2012
| Сава Муткуров | |
| български военен деец и политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Награди | Орден „Свети Станислав“ |
| Сава Муткуров в Общомедия | |
Сава Атанасов Муткуров е български офицер, генерал-майор от пехотата. Политик, регент на Княжество България (1886-1887 г.) и военен министър (1887-1891 г.) в правителството на Стефан Стамболов. Сава Муткуров е първият български офицер, получил орден "За храброст" I ст., и първият български офицер повишен в генералско звание.
Биография
Сава Муткуров е роден на 4 / 16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в Цариград.
Офицер в Руската армия
През 1872 г. завършва Юнкерското Пехотно училище в Одеса. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война (1877-1878) е командир на рота в 54- и Мински Пехотен полк.[1]
Офицер в милицията на Източна Румелия и армията на Княжество България
След Освобождението на България Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия - първоначално в I- а Пловдивска дружина, а след това в главния щаб. Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър I Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.
По време на Сръбско-българската война командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14-15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5- а Пехотна бригада.[1]
Политическа и държавна дейност
След проруския преврат през 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Сава Муткуров, заедно със Стефан Стамболов, е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.[1]
След абдикацията на княз Александър Батенберг на 7 септември* 1886 г. Сава Муткуров е избран за регент в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на нов български княз - Фердинанд I. На 1 септември Муткуров е назначен за военен министър в новообразувания кабинет на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в генерал-майор.[1]
Генерал-майор Сава Муткуров умира на 15 март* 1891 г. в Неапол.[1] Погребан в църквата „Свети Спас“ в София.
Награди
- Орден „За храброст“ I ст., IV ст. 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ I ст. без мечове и II ст. с мечове
- Орден „За заслуга“ - сребърен
- Руски орден "Св. Станислав" IV ст.
- Руски орден "Св. Ана" IV ст. [2]
Бележки
- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Форум "Бойна Слава"
Източници
- Димитров, И., Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“
| |||||||||||||||