Иван Каназирев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име = |
| име = Иван Каназирев |
||
| портрет = |
| портрет = Ivan Kanazirev.JPG |
||
| описание = български търговец и революционер |
| описание = български търговец и революционер |
||
| наставка = |
| наставка = |
Версия от 14:34, 26 януари 2012
Иван Каназирев | |
български търговец и революционер | |
Роден | Иван Николов Каназирев
|
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Баща | Никола Каназирев |
Братя/сестри | Петър Каназирев Владислав Каназирев Владимир Каназирев Райна Каназирева |
Деца | Райна Стоянова |
Други роднини | Ерсен Каназирев (прадядо) Тодор Каназирев (дядо) |
Иван Николов Каназирев е български предприемач и революционер, председател на Разложкия комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Иван Каназирев е роден през 1872 година в Мехомия, тогава в Османската империя. Син е на Никола Каназирев, а негови братя са революционерите Владимир, Петър и Владислав Каназиреви. Получава прогимназиално образование и от края 1896 година се включва във основания от Гоце Делчев в бащината му къща комитет на ВМОРО като секретар.[1] А от 1897 година е председател революционния комитет, до 1901 година, когато е прогонен от турските власти в София, където с брат си Петър основават фирма за производство на сапун. Част от спечелените пари даряват за просперирането на родния им град - даряват средства за ново училище, 200 000 златни лева за издръжка на средно учебно заведение, пари за построяване на околийско управление, пари за построяване на склад за обработка на тютюнн и други.
Иван Каназирев умира на 16 октомври 1920 година в София. Гимназията в Разлог носи името „Братя Петър и Иван Каназиреви“.[2][3]
Родословно дърво
Ерсен Каназирев (XVIII - XIX век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Тодор Каназирев (1815 - ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Катерина Манушкина | Никола Каназирев (1841 - 1918) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Мария Каназирева (1861 - ?) | Ана Каназирева (1867 - ?) | Петър Каназирев (1870 - 1931) | Иван Каназирев (1872 - 1920) | Владислав Каназирев (1876 - 1950) | Владимир Каназирев (1879 - 1962) | Юрдан Стоянов (1869 - 1910) | Райна Каназирева (1882 - ?) | Милан Грашев (1880 - 1924) | Елена Каназирева (1886 - ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Райна Стоянова (1907 - 1977) | Иван Стоянов | Живка Грашева | Здравка Грашева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ Чалгънова, Елена. Владимир Николов Каназирев (1879 - 1962), в: Военноисторически сборник, 2008, 1, стр. 37-42.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71.
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 417.