Йо-йо

Дама с йо-йо - илюстрация от моден журнал от 1791 г.

Йо-йо е играчка за деца и възрастни, направена от два еднакви малки диска от пластмаса (метал, дървесина и др.), свързани с ос, около която е навита еластична нишка, завършваща с примка за пръста — така получената макаричка се хвърля надолу и сама се връща в ръката на играещия.

Смята се, че играчката произхожда от Филипините, където е била ползвана като ловно оръжие, а в превод от филипински йо-йо означава "да се върне". Първият ѝ сериен производител е филипино-американецът Педро Флорес, който през 1928 г. отваря цех за йо-йо в Санта Барбара, Калифорния: започва с една дузина ръчно изработени йо-йо, а към края на 1929 г. вече се радва на такъв успех, че произвежда по 300 000 парчета дневно.

Модата на йо-йо се завръща периодично с различна сила от 30-те години на 20 век насам. Понастоящем по света има колекционери, посветени на тази играчка музеи, международни състезания (на които се демонстрират различни техники) и други.

Алтернативни имена, с които е било познато йо-йото в по-ранните си фази са „бандалор“ (в Англия) или „нормандско жужу̀“ и емигрет (във Франция).

В днешни дни Йо-Йото е много разпространено не само като начин за убиване на времето, а и като спорт. Всяка година се провеждат световни първенства в няколко стила: 1А - Това е най-разпространеният стил. Играе се с едно йо-йо, което има дълъг „слийп-тайм“ (по-дълго се върти), и с него се правят различни трикове.

2А - Тук се играе с две йо-йо — по едно във всяка ръка. Те се наричат луупъри, защото постоянно се връщат в ръката.

3А - Това е като 1А, но с две йо-йо.

4А - При този стил йо-йото не е вързано за конеца и може свободно да лети. Този стил е познат и като Offstring.

5А - Тук конецът не е вързан за ръката. В единия край е йо-йото, а в другия — тежест наричана counterweight (противотежест). Стилът се нарича още CW (от counterweight) или Freehand.

Има и други по-неизвестни стилове като 0А (като 2А но с едно йо-йо) и 9А (смесица между 5А и 4А).

Външни препратки

• Музей на йо-йото