Пу И: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
==Библиография== |
==Библиография== |
||
* Пу И. Первая половина моей жизни. Воспоминания Пу И - последнего императора Китая. М.: Прогресс, 1968. |
* Пу И. Первая половина моей жизни. Воспоминания Пу И - последнего императора Китая. М.: Прогресс, 1968. |
||
* Пу И. От император до гражданин. С., Народна култура, 1992. |
|||
[[Категория:Китайски императори]] |
[[Категория:Китайски императори]] |
Версия от 13:02, 31 януари 2012
Пу И ᡦᡠ ᡳ | |
император на Китай | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Китай |
Етнос | Манджури |
Религия | Будизъм |
Партия | Китайска комунистическа партия (1960 г.) |
Работил в | Китайска национална библиотека (1963 – 17 октомври 1967) |
Семейство | |
Деца | няма |
Уебсайт | |
Пу И в Общомедия |
Айсин Джоро Пу И, известен накратко като Пу И (7 февруари 1906 г. – 17 октомври 1967 г.), е последният император на Китай и дванадесетият император от манджурската династия Цин. Пу И управлява от 1908 г., под регентството на вдовстващата императрица Цъ Си до свалянето на империята и провъзгласяването на Синхайската република в Китай в 1912 г.
През 1934 г. Пу И е провъзгласен за император на марионетната държава Манджоугуо в региона Манджурия на североизточен Китай, която е откъсната от Република Китай и е под властта на Японската империя. Управлението на Пу И в Манджоугуо продължава до нахлуването на съветските войски през август 1945 г.
През 60-те години на XX век той заема длъжността на градинар в Пекин.
На Пу И е посветен филмът на Бернардо Бертолучи "Последният император" от 1987 г.
Библиография
- Пу И. Первая половина моей жизни. Воспоминания Пу И - последнего императора Китая. М.: Прогресс, 1968.
- Пу И. От император до гражданин. С., Народна култура, 1992.