Пу И: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 20: Ред 20:
==Библиография==
==Библиография==
* Пу И. Первая половина моей жизни. Воспоминания Пу И - последнего императора Китая. М.: Прогресс, 1968.
* Пу И. Первая половина моей жизни. Воспоминания Пу И - последнего императора Китая. М.: Прогресс, 1968.
* Пу И. От император до гражданин. С., Народна култура, 1992.


[[Категория:Китайски императори]]
[[Категория:Китайски императори]]

Версия от 13:02, 31 януари 2012

Пу И
ᡦᡠ ᡳ
император на Китай

Роден
Починал
ПогребанКитай

ЕтносМанджури
РелигияБудизъм
ПартияКитайска комунистическа партия (1960 г.)
Работил вКитайска национална библиотека (1963 – 17 октомври 1967)
Семейство
Децаняма

Уебсайт
Пу И в Общомедия

Айсин Джоро Пу И, известен накратко като Пу И (7 февруари 1906 г. – 17 октомври 1967 г.), е последният император на Китай и дванадесетият император от манджурската династия Цин. Пу И управлява от 1908 г., под регентството на вдовстващата императрица Цъ Си до свалянето на империята и провъзгласяването на Синхайската република в Китай в 1912 г.

През 1934 г. Пу И е провъзгласен за император на марионетната държава Манджоугуо в региона Манджурия на североизточен Китай, която е откъсната от Република Китай и е под властта на Японската империя. Управлението на Пу И в Манджоугуо продължава до нахлуването на съветските войски през август 1945 г.

През 60-те години на XX век той заема длъжността на градинар в Пекин.

На Пу И е посветен филмът на Бернардо Бертолучи "Последният император" от 1987 г.

Библиография

  • Пу И. Первая половина моей жизни. Воспоминания Пу И - последнего императора Китая. М.: Прогресс, 1968.
  • Пу И. От император до гражданин. С., Народна култура, 1992.