Аралско море: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 20:59, 4 февруари 2012

Спътникови снимки на Аралско море от 1989 и 2000 г. Ясно се вижда, че езерото е свило площта си 2 пъти

Аралско море (Шаблон:Lang-kk, Шаблон:Lang-uz, каракалпакски: Aral ten'izi, Шаблон:Lang-tg) е голямо безоточно езеро, в Централна Азия. Разположено е между Казахстан на север и Каракалпакстан, автономен район в Узбекистан, на юг. Водите от топенето на алпийските ледници изтичат към голямата Аралска падина и образуваното езеро доскоро беше четвъртото по големина в света. От средата на ХХ век Аралско море се свива, тъй като вливащите се в него реки, най-вече Амударя и Сърдаря, са отклонени с цел напояване.

История

През историята се наблюдават съществени колебания в нивото на Аралско море. Свидетелство за това е намирането остатъци от дървета, растяли по дъното на морето. От началото на систематичните наблюдения за нивото на Аралско море през 19 век не са наблюдавани никакви колебания.

През 30-те години на 20 век съветските власти започват мащабно строителство на напоителни канали и чрез плановата икономика, независимо от нереалистичните цели, налагат масово отглеждане на памук в този твърде сух за такава дейност регион. С призивите "Да преобразим природата!", без да се прави сметка за последиците от нарушаване на екологичното равновесие се създава поминък-памукопроизводство, с което днес е свързана съдбата на населението в Казахстан и Узбекистан. Този поминък продължава да се развива интензивно и през 60-те. До 1990 година площта на напояваните земеделски земи в Централна Азия се увеличават от 4,5 млн. до 7 млн. ха. Нуждите от вода за селското стопанство в региона нарастват от 60 до 120 км³ годишно, поради което 90 % от водното течение се отклонява за напояване. Днес количеството вода захранващо водния басеин е намаляло до 5 km³ годишно. ^[1]Така от 1961 година нивото на морето започва да се понижава с нарастваща скорст от 20 до 80—90 см/годишно.

Екологични последици

Аралско море е силно замърсено, най-вече в резултат на опити с оръжие в бившата съветска база на бившия остров Возрождение, промишлени проекти и оттичане на торове преди разпадането на Съветския съюз. Част от водите на двете големи реки се отклоняват за обводняване на Сарикамишското езеро между Узбекистан и Туркменистан. Чрез големия Каракумски канал пък водите на Амударя служат на значителна част от бързо разрастващото се население на Туркменистан, включително на столицата Ашхабад.

Преди построяването на напоителните съоръжения в езерото са постъпвали необходимите за поддържането му около 60 km³ вода годишно, но след това количеството е значително намаляло. Това е главната причина за екологичната катастрофа в района.

Преди време Аралско море е било четвъртият по големина безотточен воден резервоар на земята. От 1960 досега е намаляло с 40 %, оставяйки зад себе си 26 000 кв. км солена пустиня. Съветските апаратчици са източили в памучните полета на Узбекистан и съседен Туркменистан водите на двете реки, които се вливат в Аралско море, оставяйки тези реки само като бавно движещи се поточета.

През 1940 година улова на шаран, есетра и херинга е поминък за над 60 000 рибари. В резултат на рязкото намаляване на притока на прясна вода бързо се повишава солеността на Аралско море, което довежда до измирането на много видове флора и фауна, приспособени за живот във вода с по-ниска соленост. Това довежда и до закриването на риболовната промишленост и закриването на няколко пристанища. Рибно-консервната фабрика в Муйнак, построена на южния бряг, сега е дълбоко в сушата, на 50 км от водата. Тази промишленост вече няма стопанско значение — промишленият риболов е спаднал до нула поради високата концентрация на сол и замърсяването с торове и пестициди. Регионът на Муйнак все още е забранен за чужденци, включително и за репортери. „Ню Йорк Таймс“ съобщава:

„

Високата концентрация на сол и селскостопански химикали в реките и подпочвените води е причина за универсално високата честота на стомашни и чернодробни болести, рак на гушата и дефекти при раждането.

“

Повишава се безработицата в региона на Аралско море, наблюдава се висока детска смъртност и малформации вследствие на неблагоприятната екологична обстановка.

Пресъхването на морето се отразява драстично на климата в региона, който е станал по-континентален — лятото е по-сухо и горещо, а зимата по-студена и продължителна. От пресъхналите части на морското дъно силните ветрове образуват прашни бури, които връхлитат близките региони. Тези прашни бури годишно замърсяват големи територии от Аралската падина със 100 000 тона морска сол, пестициди, химикали и пясък.

Голяма част от специалистите не виждат и не предлагат ефективно решение да се възстанови нивото на морето от преди екологичната катастрофа. Един от възможните начини е съветски проект за обръщане на сибирските реки. През 2005 година Казахстан построява Кокаралската стена, която отделя Малкото море от Голямото. Благодарение на нея водите на Сърдаря се събират в Малкото море и по този начин нивото му нараства и солеността на водите му намалява. Екологичната катастрофа на отсрещната страна в Узбекистан е много по-сериозна. Именно на узбекската страна процесът на пресъхване на морето е най-активен. Водите на река Амударя изчезват в пустинята няколко километра преди да достигнат пресъхващото ниво на Аралско море.