Варна

Вижте пояснителната страница за други значения на Варна.

---

Варна
Герб
Аспарухов мост, крайбрежието на Черно море, Евксиноград, Варненски археологически музей, Драматичен театър ”Стоян Бъчваров”, Катедрален храм "Успение Богородично", Дръзки, Военен клуб, Дворец на културата и спорта, Древноримски бани, Етнографски музей
Варна 43.211375, 27.91108 Варна
Общи данни
Население	350 345 души (15 март 2024 г.) 2271 души/km²
Землище	154,236 km²
Надм. височина	80 m
Пощ. код	9000-9030
Тел. код	052
МПС код	В
ЕКАТТЕ	10135
Демоним	varnesi
Администрация
Държава	България
Област	Варна
Община    – кмет	Варна Благомир Коцев (ПП – ДБ; 8 ноември 2023)
Адрес на общината
бул. "Осми приморски полк " 43 тел.: 6929 (автоматична централа) Е-поща: info@varna.bg Официален Сайт: www.varna.bg
Уебсайт	varna.bg
Варна в Общомедия

Сателитна снимка на Варна и езерото

Варна е най-големият град в Северна България, както и по българското Черноморие. Той е център на едноименните община и област и е третият по население град в страната. Във Варна са разположени централите на държавните институции Морска администрация и Адмиралтейството на Българската армия. Градът е голям културен център с развит морски туризъм и изходна точка за курортите по Северното Черноморие. Сред по известните международни културни мероприятия, които се провеждат в морската столица, са театралният фестивал „Варненско лято“, музикалният фестивал „Варненско лято“, както и балетният конкурс, джаз-фестивалът, кинофестивалът „Любовта е лудост“, кукленият фестивал "Златният делфин" и др. В архелогическия музей се съхранява най-старото златно съкровище в света, наречено Култура Варна.

География

Изглед към града

Градът е разположен на северния и западния бряг на Варненския залив и североизточния бряг на Варненското езеро. Южно от протока, свързващ залива и езерото, са единствено кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг са разположени основната промишлена зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са разположени централната градска част с историческия център (т.нар. „гръцка махала“) и градски плаж. Около града постепенно се образува агломерация с практически завършилото застрояване на вилните зони в посока „Евксиноград“- „Златни пясъци“ и в посока кв. „Виница“. Земите в посока гр. Аксаково също са в процес на активно застрояване. Назряло е актуализиране на териториално-административното деление на региона и изграждане на адекватна инфраструктура, която да отговаря на съвременните изисквания за комуникация и отдих на населението. В чертите на града вече са летните курортни комплекси „Св. Св. Константин и Елена“ (в т.ч. „Слънчев ден“), и „Златни пясъци“. Населените места с културно и туристическо значение до Варна са северно разположените от града с. Кранево, гр. Балчик и гр. Каварна.

През Варна минава паневропейски транспортен коридор 8.

Климат

Климатът е морски, сравнително мек през топлото полугодие. Средна януарска температура 1.7 °С, средна юлска 22.8 °С, средногодишна 12.2 °С., абсолютна минимална температура — минус 24.3 °С на 10 февруари 1929 г., абсолютна максимална + 41.4 °С през юли. Средно годишни валежи 498 мм, с максимум през юни и ноември и минимум през февруари. На 21 август 1951 г. в местността Санаториума е наблюдаван най-голям денонощен валеж в България - 342 мм.

Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава през юли и август — съответно 331 часа и 313 часа. В околностите на града климатът е подходящ за отглеждането на средиземноморски видове като нар, райска ябълка, киви, финап, смокиня, дафинов лист. Варна е много подходяща за балнеоклиматолечение, тъй като климатът има характер на естествен инхалатор.

Франгенското плато разположено от север с най-висока точка 356 м предпазва донякъде града от силните северни и североизточни ветрове през зимата. Обикновено от май до октомври температурата на въздуха е от 18 до 31 °C, а през периода от юли до август е средно 22,8 градуса. През лятото температурата на водата е около 20 °C, като в най-горещите дни пясъкът може да се нагрее до 60 °C.

Преобладаващите ветрове през зимата са от северозападна и северна посока, а през лятото — от северозападна, източна и североизточна посока. Близостта на морето създава локална циркулация на приземния слой въздух (бризова циркулация). През деня в приземните слоеве духа вятър от морето към сушата (разпространява се на дълбочина 30-40 km в сушата), а през нощта обратно — от сушата към морето.

Средната височина на вълните от варненския залив е около 61 см.

Месец	Ян	Фев	Март	Апр	Май	Юни	Юли	Авг	Септ	Окт	Ное	Дек	.	Годишно
Рекордно висока температура (°C)	22	23	28	29	34	36	35	39	36	32	27	22	.	41
Средна максимална дневна температура (°C)	5,5	6,5	10,1	15,3	20,1	24,8	27,1	27,3	23,8	18,4	13,1	8,9	.	16,59
Средна температура на морската вода (°C)	8	8	9	11	16	20	23	24	22	18	11	9	.	13.67
Средна температура на въздуха (°C)	2	3	6	10	16	20	23	22	19	13	9	5	.	12.5
Средна минимална дневна температура (°C)	−1,1	0,0	2,4	7,1	11,8	15,7	17,8	17,6	14,4	9,8	5,5	1,6	.	8,55
Рекордно ниска температура (°C)	-20	-24	-13	-6	2	7	10	10	3	-7	-10	-12	.	-24
Валежи (mm)	38	41	34	44	40	46	37	32	31	36	50	45	.	474
Брой на дните с валежи	9	9	8	10	9	9	7	5	6	7	8	9	.	96
Източници: World Weather Information Service Weatherbase Цветна скала за температурите

История

Районът на Варна през Древността

Файл:Museum Varna.jpg

Варненски археологически музей

Файл:Druzki Ngruev 27633738sP4020228.jpg

Българският боен кораб „Дръзки“

Резиденция Евксиноград

Файл:Общината.jpg

Сградата на Община Варна

Файл:Varna Passenger Harbour.jpg

Морска Гара Варна

Областната управа на Варна(ляво) и старата Софийска банка(дясно)

Най-ранните следи от човешко присъствие във Варненско са засвидетелствани от старокаменната епоха (палеолита) преди около 100 000 г., както и от мезолитните находки от района на м. Побитите камъни. В чертите на града са открити едни от най-древните поселения по Черноморието с над 7000 годишна давност. През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол, който датира около 4400 г. преди Христа. В него е намерено най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.

Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се намирала крепостта Одесос, което е старогръцки превод на по-старото име — Варна, e основана през 6 век пр.Хр. (около 570 г. пр.Хр.), в близост до същото старо тракийско селище в областта Варна от милетски колонисти. Един от почитаните е тракийският бог Дарзалас. Счита се, че градът е имал и храмове на Аполон и Дионис. През следващите години и векове крепостта е под властта на много завоеватели, включително Александър Македонски, но не пада поради обсадата, а става автономна част от империята на гръцкия завоевател със споразумение.

В началото на новото хилядолетие Одесос е център на търговски съюз-федерация (подобен на Атинския съюз) между пет града: Одесос (Одеса), Томи (Констанца), Калатея, Месемврия (Несебър) и Аполония (Созопол). Първите монети на Одесос са с лика на великия бог Дарзалас, представен в легнало положение и държащ "рога на изобилието", както и с амфора в обърнато положение. В монетите е изобразен и монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие, а амфората символизира виното, произведено във варненския край.

След разделянето на Римската империя през 395 г. градът е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия. Независимо кои са били владетелите на крепостта, градът остава винаги със самостоятелно управление и с развита култура, търговия и занаяти, както и е селище с традиции в сеченето на монети.

Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с Атила, вожда на хуно-българите, като така успява да го отдалечи от града. По този начин Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем.

Средновековие

В края на 6 век крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни и името Одесос постепенно изчезва. Името Варна, което според някои хипотези има тракийски произход, е упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите през 680 г.

През 7 век хан Аспарух превзема Одесос и се установява в дворците на неговия акропол. В града е бил подписан от посланиците на византийския император Константин Погонат и Аспарух (679 г.) актът, с който е провъзгласено основаването на българската държава на Балканския полуостров. Вярва се, че в същата зала е била подписана и конвенция между Аспарух и славянските племена, живеещи между Дунава и Балкана за защита от външни нападения.

След това според Теофан (том I, стр. 691) от 773 до 950 г. градът преминава ту във владение на византийците, ту на българите, а от 950 до 1202 г. e владение на Византия. Според Иван Иванов и колегия обаче градът е бил разрушен в средата на VII век и е възстановен през XI век.

Средновековие и османско управление

В края на 8 век Варна е в пределите на българската държава, където умира българският кан Паган, който се опитва да запази града в територията на България чрез мирни преговори. След покръстването на българите през 864 г. по времето на цар Борис I, градът става важен християнски център, начело на който стоял митрополит. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но в края на 12 век цар Калоян я освобождава. Вече е издигнат негов паметник в града .

През 13 — 14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. Варна става столица на неговия син Иванко Тертер. От 1372 до 1389 г. Варна е включена в Карвунското деспотство на Балик.

През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци. На 10 ноември 1444 г. край града обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, наречен Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския военачалник.

След това Варна става типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 — 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. в града се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1854 — 1856 г.).

По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена първата в България жп линия (Русе — Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.

Варна е освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г.

Варна след Освобождението

След Освобождението във Варна все още доминира турското и гръцкото население. Наред с тях в града живеят българи, евреи, арменци, татари и гагаузи. До средата на XIX век българите са незначителна част от населението на Варна, като чак след Освобождението, когато е разрушена крепостната стена и се заселват много българи от Северна Добруджа, Бесарабия, Тракия и Македония, се развива Ени махале, т. е. българската махала. В етническо отношение във Варна в края на XIX и началото на XX век могат да се различат осем махали. Сравнени по големина, те се подреждат: турската, гръцката, гагаузката, арменската, еврейската, българската, татарската и циганската. Най-значимият обществен център се оформя между гръцката, арменската, еврейската и турската махала, така нереченият Балък-пазар. Другият важен обществен център след Освобождението е Мусалата в турската махала. Между гръцката, арменската и гагаузката махала е развит с Ченгене-пазар трети център. Начело на махалата е избиран мухтар. На 29 януари 1879 г. във Варна са избрани осем мухтари, от които 3 са турци, 3 - гърци, 1 българин и 1 арменец.

През 1890 г. се създават първите модерни морски бани, които привличат летовници от Централна и Източна Европа. През 1906 г. е открито и модерно пристанище във Варненския залив. Градът се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с аквариум.

През януари 1896 г. правителството на Константин Стоилов предлага и Народното събрание гласува закон за създаването на Военноморски сили. Унтерофицерската школа в Русе се разделя и във Варна се формира Машинно училище за подготовка на машинисти за флота. Флотският духов оркестър се премества през същата година от Русе във Варна.

Архитектурният облик на града бързо се изменя от ориенталски в централно-европейски вид. Редица млади архитекти и инженери, завършили в чужбина работят за благоустрояването на Варна, създавайки десетки нови частни и обществени сгради, повечето от които и до днес носят статут на паметници на архитектурата. Към днешна дата в града има много разрушени стари сгради. В Повечето случаи липсва правилна поддръжка и реставрация. По-големите обекти са най-подържани — Драматичният театър, Археологическият музей, Офицерският клуб и др.

На 12 май 1896 година по подобие на бургаското македонско дружество “Пирин планина”, по инициатива на капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава и тракийско дружество, наречено “Одринско преселенско дружество – Странджа”, с председател д-р Младен Желязков. По време на първото преброяване в Княжество България жителите на града през 1887 г. са 25 256 души. За периода до 1892 г. те се увеличават с 23,95% на 34 922 жители. Причината за увеличението на популацията не е само естественият прираст — тя се дължи на механичния прираст, който в тези години е твърде висок поради заселването на бежанци от Одринска Тракия и Македония. Процесът се засилва след катастрофалните войни, които България води за обединение на българите. В резултат на това нови вълни от бежанци от Македония, Тракия и Добруджа достигат града и населението на Варна нараства спрямо 1910 г. с 45,52% и достига 50 819 жители.

През 1908 г. е съборена последната останала част от средновековната крепост на Варна. Сринати са и всички джамии. В края на 1900 г. е завършена красивата сграда на Военния клуб, построена по проект на военния инженер Тодор Бояджиев. Така се поставя началото в строителството на красиви и модерни частни сгради в стила неокласицизма. С промяната на облика на централната градска част се изменя и съставът на населението, особено след антигръцките вълнения от 1906 г., когато много гръцки семейства се изселват от Варна. Кварталите (махалите) приемат нови български имена, като останали от миналото са само Гръцката и Арменската махала. Към 1900 г. броят на промишлените предприятия във Варна е 18, но до избухването на Балканската война те са вече над 70. През 1907 г. в града се открива първата българска фабрика за консервирани храни „Братя Генови“. Открити са и фабрики за производство на памучни и тъкани платове, шоколад, локум, вино и бира. При избухването на Балканската война в 1912 година 225 души от Варна са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Града между двете световни войни

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Развитие по време на комунизма

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. градът носи името "Сталин", по името на Йосиф Сталин. През 1975 г. към града са присъединени селата Виница, Владиславово и Галата.

Варна след 1990 година

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Население и административно деление

Население

Първите информации за населението на Варна датират още от Средновековието, като тогава градът е бил населяван от около 4000 души. Според първото преброяване след освобождението, населението на Варна е 24 555 души (1881 г.), като тогава градът е бил втория по големина в Княжество България след Русе. След Съединието Варна губи второто си място и от тогава е третия по население град в България.

Днес във Варна живее около 5% от населението на страната. Според националното официално преброяване през 2011 г. населението е 334 870 жители, което поставя града на трето място по големина в България, а населението на общината е 343 704 жители — втора по население в България.

Населението на Варненската агломерация е 475 074 души.

Варна е един от малкото български градове с положителен естествен прираст на населението (4192 родени - 3600 починали за 2009 г.).

Година	1852	1878	1887	1896	1910	1920	1926	1946
Население	16 000	24 555	24 830	33 687	41 419	50 810	60 536	76 954

Година	1956	1965	1975	1982	1990	2001	2007	2009	2011
Население	120 345	180 110	251 654	295 038	300 913	312 889	311 465	320 837	331 473

1.2% от населението на Варненска област е с чуждо гражданство. Това показват официалните данни от Преброяване 2001 за областта съобщи днес директорът на Териториално статистическо бюро – Варна Деян Славов, предаде репортер на радио „Фокус” – Варна. По неговите думи, най-много са гражданите на Руската федерация, които живеят във Варненска област – 30,2 %. На второ място са гражданите на Турция – 13.4 %, следвани от украинците и англичаните. Деян Славов допълни, че според официалните данни на последното преброяване етническата структура в областта е същата както и през последните 10 години. Представителите на българския етнос, които живеят постоянно във Варненска област към първи февруари тази година са 371 048 или 87.3 % от населението. На второ място са турците – 30 469 или 7.2 % и ромите – 13 432 или 3.2 % от населението на областта. 87.9 % от българите живеят в градовете на Варненска област, като урбанизацията при този етнос е най-висока при 46 % при турците и 37 % при ромите. Най-много етнически турци живеят в общините Варна, Дългопол и Долни чифлик. Те са разпределени неравномерно на територията на областта. На-много роми живеят в общините Варна, Аксаково и Провадия. 85.7 % от преброените са декларирали българският език като свой майчин, за 8 % това е турският и за 2л4 % ромският. В това отношение българите са най-категорични – 99.1 % от тях са заявили българският като майчин език, при турците и ромите този процент е по-нисък.^{[източник?]}

Продължава процесът на демографско застаряване на населението в област Варна. Населението над 64 години се е увеличило през последните десет години от 14.3% на 16.2%, като най-застаряло е населението в общините Ветрино, Вълчи дол и Аврен. „През 2001 г. лицата в подтрудоспособна възраст под 15 години са били 16.7%, към 1 февруари 2011 г. този процент е намалял на 15.1 посочи Деян Славов. 64.2% от населението на Варненска област или над 305 000 души е в трудоспособна възраст и този процент според Славов ще окаже влияние на изчислението на заетостта и безработицата във Варненска област. През 2001 г. на около 120 лица, постъпващи на трудовия пазар са се падали около 100 излизащи от него. Десет години по-късно ситуацията е влошена и пропорцията е 100 към 74. В област Варна има 10 града и 148 села и само едно населено място, в което няма постоянни жители – село Дебелец. Населението на община Варна възлиза на 343 704 души. По този начин по население община Варна заема второ място в страната след Столична голяма община. В общината живеят над 70 % от населението на Варненска област. Най-малко хора живеят в община Бяла – 3 242 човека. Деян Славов допълни, че прави впечатление, че през последните години, хората до 40 годишна възраст масово живеят без брак. В това отношение Варненска област не прави изключение. По информация на Петко Петков и НСИ.^{[източник?]}

Райони и квартали

Според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове (Пловдив и Варна), територията на град Варна е разделена на 5 района:

Район	Квартали
„Аспарухово“ (27 252 жители)	квартали „Аспарухово“, „Галата“
„Владислав Варненчик“ (49 197 жители )	квартали „Владиславово“, „Кайсиева градина“
„Младост“ (87 386 жители)	квартали „Възраждане“, „Младост“, „Михаил Иванов“, „Победа“, „Трошево“
„Одесос“ (85 341 жители)	квартали Център, „Христо Ботев”
„Приморски“ (104 150 жители)	квартали „Виница“, „Изгрев“, „Левски“, „Цветен квартал“, „Морска градина“, „Чайка“, „Бриз“, „Траката“, „Евксиноград“; курорти „Свети Илия“, „Св. Св. Константин и Елена“, „Слънчев ден“, „Ален мак“, „Чайка“, „Ривиера“, „Златни пясъци“

Район Приморски е най-големият по територия и население район в България.

Религии

Катедрален храм „Свето Успение Богородично“

Църквата „Св. Атанасий“ в непосредствена близост до Римските терми

В града и околността се намират множество храмове — както български православни, така и на други от разпространените религии в България - арменски православен, евангелистки, мормонски, адвентистки и католически християнски храмове, джамия, будистки център.

Православните храмове са 14 и принадлежат към Варненска и Великопреславска епархия на БПЦ. Сред най-известните храмове в града са:

• катедралата „Свето Успение Богородично“ в самия център на града, един от неговите символи, четвърта по големина в страната (след храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София, видинската катедрала „Св. Димитър“ и новопостроения храм в Смолян);
• църквата „Св. Никола“, също на централната пешеходна улица,
• църквата „Св. Параскева Петка“ (или само „Св. Петка“) и
• църквата „Св. Атанасий“ в непосредствена близост до Римските терми.

Към епархията принадлежат и 7 православни параклиса в града. В непосредствена близост до Варна са и два манастира: „Св. Св. Константин и Елена” в едноименния курортен комплекс и „Св. Димитър Солунски” в местността "Евксиноград". На около 30 км северозападно от Варна се намира действащият манастир "Св.Марина".

На 15 км от Варна се намира Аладжа манастир, създаден през 13 век.

Политика

Кметове на Варна

От демократичните промени през 1990 г. Варна е имала трима кметове. Двама са избрани редовно, а един управлява временно.

• Войно Войнов (СДС), 1990 - 1991 г. - временно управление
• Христо Кирчев (СДС), 1991 - 1999 г. - с два мандата
• Кирил Йорданов (БСП през 1999-2003; Независим през 2003-2007, 2007-2011; ГЕРБ през 2011-2015), 1999 - досега — с четири мандата

Известен е масовият протест^{[източник?]} на варненци срещу издигането на областен управител от ДПС при съставянето на правителството на Сергей Станишев /2005 г./.

Общински съвет

Най-големите партии в града са БСП и СДС, следвани от НДСВ. В Общинския съвет присъстват Демократическата партия и ВМРО. ОбС, съставен на местните избори през 2003 г., изглежда по следния начин: 20.4% - БСП, 12.5% - СДС, 7.4% - НДСВ, 4.7% - Обединен блок на труда, 3.4% - коалиция „Справедливост за Варна“, 3.3% - коалиция „Движение Гергьовден — Демократическа партия“.

Общински съвет Варна

Партия или сдружение		2007	2011
	ППГЕРБ	9	16
	ПП БСП	9	8
	ПП Движение Нашият град	6	3
	ПП Ред, законност, справедливост	5	-
	ПП ДПС	4	3
	КП Синята коалиция	3	3
	ПП Атака		2
	КП Варна утре	-	4
	други	15	12
	ОБЩО	51	51

Международно сътрудничество

Градът е седалище на генералните консулства на Русия, Полша и Украйна, както и на почетните консулства на Великобритания, Германия, Малта, Норвегия, Унгария, Финландия, Франция, Чехия и Швеция.

Побратимени на Варна градове са:

Акаба, Йордания Алборг, Дания Алмаати, Казахстан Амстердам, Холандия Бостън, САЩ Будапеща, Унгария Велс, Австрия Високо Мито, Чехия Генуа, Италия Дордрехт, Нидерландия Байбурт, Турция Киев, Украйна Лион, Франция Малмьо, Швеция

Маями, САЩ Мемфис (Тенеси), САЩ Москва, Русия Нинбо, Китай Новоросийск, Русия Новосибирск, Русия Одеса, Украйна Пирея, Гърция Рощок, Германия Санкт-Петербург, Русия Турку, Финландия от 1963 г. Хамбург, Германия Харков, Украйна

Икономика и инфраструктура

Pfohe Mall - първият от петте мола в града

След Освобождението градът се развива като важен търговски, пристанищен и индустриален център. Изграждат се едни от големите памукотекстилни, корабостроителни и кораборемонтни предприятия в страната. След временния застой през периода след войните от 1925 г. започва стопански подем. Общинската управа насочва усилията си, за да развие града като национален и международен курортен и лечебен център. Варна е обявена за морски курорт официално през 1921 г., а 5 години по-късно са построени морските бани, които заменят старите бани от XIX век.

Днес безработицата във Варна е сред ниските в страната — около 2-3%. По-големите производствени предприятия са:

• ВАМО АД — производство на двигатели с вътрешно горене. Заводът е разрушен до основи през есента и зимата а 2007 г. На разчистения терен ще се изгради нов мол и жилищен комплекс "Варна 1";
• БулЯрд Корабостроителна индустрия ЕАД — производство на плавателни съдове;
• Елдом Инвест — производство на домакински електроуреди; има проект за многофункционален комплекс;
• Корабостроителен и кораборемонтен завод АД — ремонт и производство на плавателни съдове;
• Дружба Стил АД — производство на мъжка и дамска конфекция.
• ″Черно море″ АД — производство на радиолокационна апаратура

Сферата на услугите е представена от следните основани във Варна търговски вериги: супермаркетите „Пикадили“ и Мамбо, ресторантите „Хепи“, морските ресторанти „Капитан Кук“, веригите аптеки „Санита“ и „Марешки“, магазините за дамска конфекция „Дафне“ и „Блага Благоева“, които са част от съвременните символи на града. Заедно с тях днес в града имат филиал всички големи търговски вериги.

Големи търговски центрове: Mall Varna Grand Mall Mall Varna Towers Outlet Center Varna Galleria Varna(предстоящо откриване)

Други търговски центрове: Market Varna Fullmax Center Varna City Center Asparuhovo

Транспорт

В града са развити всички видове транспорт:

• Железопътен

  Железопътна гара Варна обслужвала първата жп линия в страната. Днес е последната гара по втора линия. От гарата тръгват влакове към повечето направления.

• Въздушен

  Летище Варна обслужва над 65 български и чужди авиокомпании, които изпълняват редовни и чартърни полети до над 35 държави. Аерогарата е едно от трите международни летища в страната с целогодишен режим на работа. През зимата се поддържат 7 редовни линии, 28% от пътниците от/до Варна пътуват с цел бизнес. Над 1,5 млн. пътници са пътували по въздух от/до Варна през 2007 г. Летище Варна разполага с няколко варианта за транспорт до града. Автобусни линии - (409, 8, 9, 109); таксиметрови услуги и коли под наем. Коли под наем предлагат както редица международни компании (Thrifty, Budget, Europcar, Sixt), така и е една българска (Top Rent A Car)..

• Морски

  Морска гара Варна през 2006 г. е обслужила 31 650 пътници от вътрешно и международно плаване. Общо 23 големи круизни кораба с 9200 пътници са посетили пристанище "Варна" през изминалия туристически сезон .

• Автобусен

  Автогара Варна обслужва национални и международни редовни линии, а Частна автогара „Младост“ осъществява редовен транспорт с автобуси по цялото черноморие, до близките населени места и курорти.

• Градски

  Три фирми стопанисват вътрешните градски линии: „Градски транспорт“ ЕАД (включително и тролейбусните линии) , „Транстриумф Холдинг" АД и „Автотрейд” ООД . Във Варна има над 50 автобусни и 3 тролейбусни линии.

Медии

След освобождението издаването на вестници и списания в градът заема важно място в културния живот.

Днес присъстват почти всички национални радиостанции в УКВ обхват, някой от които имат местни емисии новини. От Варна излъчват Радио Варна , основано през 1933 г. и Радио Браво . Трите национални телевизии имат дългогодишно присъствие както и в ефира, така и по останалите начини на разпространение. От Варна излъчва с БНТ 2 вторият регионален канал на БНТ 1. Локални телевизии са ТВ Варна и Телевизия Черно море, чиято аудитория обхваща Варна и цяла източна България и Телевизия "Ариел ТВ", която се разпространява по кабел.

Местния печат е представен от вестниците Позвънете, Народно дело , Черно море и Морски вестник , както и списание Морски Свят

Здравеопазване

Университетската болница "Света Марина"

Варна е главен университетски здравен център в Източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ северното Черноморие, както и Североизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. Център по изгаряния и отравяния се намира във Военно-морската болница, която е специализирана и като болница на НАТО. Сред най-големите здравни заведения на Варна са Св. Марина — терапевтичен блок за многопрофилно лечение; Св. Анна, популярна като Окръжна болница - с диагностичен блок и Спешна помощ, 2 АГ-болници, няколко поликлиники, най-големият онкодиспансер извън столицата, психодиспансер, очна клиника и други здравни звена. В момента в града се строи кардиологична болница.

Наука и Образование

Файл:Naval-academy-varna-gruev.jpg

Висшето военноморско училище
„Никола Вапцаров“

Варна е сред най-важните университетски центрове в страната с 8 висши училища, в които се обучават над 30 000 студенти:

• Висше военноморско училище „Никола Вапцаров“
• Икономически университет
• Медицински университет „Проф. Параскев Стоянов“
• Технически университет
• Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“
• Колеж по туризъм
• Медицински колеж
• Технически колеж
• Професионален старшински колеж

Средното образование е представено от няколко езикови гимназии; хуманитарна, математическа и природоматематическа гимназия,училища по изкуствата, няколко професионални гимназии и спортно училище, както и средни общообразователни училища.

Във Варна се намират Институт по Океанология, Център по хидро- и аеродинамика(доскоро институт) към Институт по металознание, съоражения и технологии "Акад. Ангел Балевски" и филиал на Институт по метерология и хидрология към БАН.

Спорт

Обновеният олимпийски басейн

Паркът в резиденция Евксиноград

Градът има многогодишни традиции в спорта. Действащи са няколко футболни стадиона, сред които базите на ПФК Черно море (Варна) и ПФК Спартак (Варна). В процес на пълно преустройство е градският стадион "Юрий Гагарин", чието име ще бъде променено на "Варна". Преустройството е по проект на световноизвестното архитектурно бюро GMP — проектирало Commerzbank arena във Франкфурт на Майн, Köln Stadium в Кьолн, Централна гара Берлин. След края на реконструкцията стадионът ще отговаря на всички изисквания на UEFA и ще бъде най-модерният в България. Традиционно националният отбор на България по волейбол играе във Варна. Четири поредни лиги се провеждат в Двореца на културата и спорта. В последните години градът се обособява и като център на още една дисциплина - плажен волейбол и кандидатства за град-домакин на Световните киберигри. Многократно Варна е била домакин на спортни прояви като Световното първенство по Водно спасяване през 1970 г., Световното първенство по художествена гимнастика през 1969 г., Републиканското първенство по карате "Киокушин". В града има клубове по баскетбол, плуване, бейзбол, бокс, културизъм, стрелба, езда, колоездене, картинг, спортно ориентиране, а от Аспаруховия мост се правят скокове с бънжди.

Спортни съоръжения

• ОСРК "Младост"/2 футболни, 1 волейболно, 1 баскетболно игрище; ледена пързалка; зала за скуош; голф игрище; скейтборд парк; площадка за ролери; стена за скално катерене; детски кът; лятно кино/
• ОСК "Морска градина"/1 футболно, 1 волейболно игрище; тенис корт/
• ОСК "Аспарухов парк"/2 футболни, 1 волейболно, 1 баскетболно игрище/
• ОСК "Чайка"/1 футболно, 1 баскетболно игрище/
• СК "Технически университет"/4 футболни, 1 баскетболно игрище/
• Стадион "Варна"/в строеж/
• Стадион "Тича"
• Стадион "Спартак"
• Стадион "Локомотив"
• Стадион "Владиславово"/в реконструкция/
• Плувен комплекс "Приморски"
• Плувен комплекс "Младост"/дом "Младост"/
• Басейн "Делфини"
• Дворец на културата и спорта

Култура и забележителности

Файл:Varna-drama-theatre-ngruev.JPG

Държавният театър

Варненската астрономическа обсерватория и планетариум

"Фонтанът на Сирените" в Морската градина. Скулптор-Кирил Шиваров

Файл:Varna Artgallery.jpg

Евангелистката методистка църква (лявата част на сградата) и Художествената галерия (дясната част на сградата)

Варненският делфинариум

Градът е част от Стоте национални туристически обекта на БТС с Варненския археологически музей и Военноморския музей.

Варна е известна и с традиционния хипарски празник в България „Джулай морнинг“, възникнал още по времето на социалистическия режим. Всяко лято на 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на варненския вълнолом (през последните години и в други местности по цялото Черноморие), за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето.

• Аквариум

  Аквариумът е с над 100-годишна история. В него има 17 големи морски басейна, в които са представени по-важните морски видове, интересни от стопанско или биологическо естество.

• Аладжа манастир

  Това е скален манастир в близост до Варна. Разположението му в Природен парк Златни пясъци потапя посетителите в автентичната атмосфера на уединение и медитативна съсредоточеност. Безбройни легенди от миналото за тайнствен монах и скрити съкровища съпътстват любознателния пътешественик.

• Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ - Първият в България астрономически коплекс, открит през 1968 г. Комплексът се състои от астрономическа обсерватория, планетариум и кула с Махало на Фуко. Намира се в централната част на Морската градина.
• Варненският некропол — най-старото златно съкровище в света
• Делфинариум

  Варненският делфинариум, открит на 11 август 1984 г.

• Държавна опера
• Евксиноград

  Със своите 800 декара Евксиноград е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Неговите архитектурни и исторически паметници, както и неговото минало на духовен център го правят желано място за посещение и отдих на варненци и гостите на града. Той е естествено продължение на Приморския парк на север и връзка с парка на курорта Константин и Елена. Алеите му помнят стъпките на всички държавници на България - една от причините Варна да носи името си на морска столица.

• Железопътна гара
• Зоологическа градина
• Морска градина - основната причина Варна да носи славата си на най-добър град за живеене в България.

  Със своите 850 декара Морската градина на Варна е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Нейното строителство е по проект на Антон Новак, чешки градинар-декоратор, поканен в града от братя Шкорпил. В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на големите българи от Възраждането и националноосвободителните ни борби. На входа на Морската градина се намира паметник на Антон Новак. Уникалността и притегателната сила на Морската градина или Приморския парк обаче се дължат най-вече на съседството на морето и плавното преливане на морския ландшафт със зеленината на бреговата зона. Плитководието на варненския залив и акумулативното подхранване на брега с едрия пясъчник от срутищата на високия скат, обуславят по нататъшното разширяване на бреговата ивица навътре в морето. Средно на всеки квадратен метър от ската се падат пет квадратни метра отвоювани в морето. Тази феноменална особеност на нарастване на Приморския парк към морето, както и развитието на морските спортове го правят привлекателно и перспективно място за отдих и почивка на варненци и гостите на града. Неуредиците от брегоукрепителните мероприятия в миналото ще бъдат преодолени с времето и натрупаните камъни по брега постепенно ще отстъпят мястото на пълноценен пясъчен плаж.

• Народна астрономическа обсерватория и планетариум "Николай Коперник"-Варна
• Регионална библиотека „Пенчо Славейков“
• Природен парк Златни пясъци

  Със своите 13207 декара Природен парк Златни пясъци е атрактивно място за отдих и туризъм на варненци и гостите на града. Той е вторият обявен парк в България след Народен парк "Витоша".

• Университетска Ботаническа Градина – Варна
• Фестивален и конгресен център - Варна

Театри

• Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
• Държавен куклен театър Варна
• Театър "Българан"
• Летен театър

Опера

• Държавна опера Варна

Галерии

• Градска художествена галерия "Борис Георгиев"
• Галерия "Графит"
• Галерия "Кавалет"
• Галерията на Ева
• Фоайета на Фестивален и конгресен център

Кина

• Кино Арена Mall Varna
• Кино Арена Grand Mall Varna
• Кино "Българан"
• Зала 2 (Европа) на Фестивален и конгресен център

Филми, снимани във Варна

• Васко да Гама от село Рупча (1986)
• Опасен чар с Тодор Колев

Читалища

• Народно читалище „Просвета“
• Народно читалище „Христо Ботев“
• Народно читалище „Възрождение“
• Народно читалище „Варненски будители“
• Народно читалище „Пейо Яворов“
• Народно читалище „Отец Паисий“ (Маековски)
• Народно читалище „Васил Левски“
• Народно читалище „Асен Златаров“
• Народно читалище „Прогрес“
• Народно читалище „Елин Пелин“
• Народно читалище „Искра“
• Народно читалище „Христо Смирненски“
• Народно читалище „Цар Борис III“
• Народно читалище „П. Р. Славейков“

Музеи

• Варненски археологически музей
• Военноморски музей
• Парк-музей "Владислав Варненчик"
• Къща-музей на Георги Велчев
• Музей за нова история
• Музей на Възраждането
• Етнографски музей
• Музей за история на медицината

Уеб сайтове

• Днес плюс - първият варненски електронен сайт за новини от 01.11.2001 г.
• Морето.нет - електронен пътеводител
• Варна24 - регионални новини
• Електронно списание LiterNet - портал за литература
• заВарна.бг - Всичко за Варна в един сайт

Личности свързани с Варна

• Личности, свързани с Варна

Сред известните политици с варненски произход са Илко Ескенази (СДС), Александър Йорданов (СДС), Миглена Тачева (НДСВ), Даниел Вълчев (НДСВ), Николай Василев (НДСВ), Борислав Ралчев (НДСВ), Петър Димитров (БСП), Меглена Плугчиева (БСП).

Литература

• Константин Тотев, Валентин Плетньов. Византийско изкуство. Християнски реликви от Варненско XI-XIV век. Вyzаntinе аrt: Сhristiаn rеliсs frоm Vаrnа rеgiоn 11th-14th сеnturiеs. Варна, Славена, 2011.
• Симеон Кулиш. Варненската комуна (29 декември 1919 - 23 май 1921). Социално-икономически и политически аспекти. Битката между "Давид и Голиат". - Минало, 2011, № 3,
• Ангел Дюлгеров. Паралелни светове. Варна, Славена, 2011.
• Борислав Дряновски. Кметовете на Варна. Част 2: 1903-1923. Варна, Славена, 2011.
• Ангел Дюлгеров. Паралелни светове: Литературата на Варна. Десет очерка за съвременни български писатели. Варна, Славена, 2011.

Външни препратки

• Уебсайт на Община Варна
• Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна
• Младежкият фестивал на Варна "FunCity"
• Автогара Варна "Младост"
• Масов градски транспорт Варна - сайт с информация за автобусните превозвачи във Варна
• Варненска дигитална библиотека - дигитализирани периодични издания от края на ХIX и първата половина на XX век, както и колекции от снимки и пощенски картички — проект на РБ "Пенчо Славейков"
• Варна някога - стари снимки и пощенски картички
• Археологически музей Варна
• Времето във Варна

Тази статия е включена в списъка на избраните на 28 октомври 2007. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.