Молив

Моливът е инструмент за писане, рисуване и чертане. Направен е обикновено от дърво и има форма на цилиндър с диаметър 7-8 мм, в който е вмъкнат графит. Моливите се подострят с острилка, което позволява на графита да се покаже извън дървената основа. Изписването на символите става с натискане на графита върху хартията. Написаното с молив може да се изтрива с гума.

Галерия

• 
  Моливи, неподострени
• 
  Острилка
• 
  Гума

Класификация според твърдостта

Според твърдостта на графита се различават следните видове моливи: H (твърд), HB (среден), B (мек). Има и степени на H и B, например 3B, като колкото е по-голямо числото преди Н и В, толкова е по-твърд или съответно по-мек моливът. Съществуват и цветни моливи, при които сърцевината е от цветен графит. Използват се за оцветяване и рисуване. Има и химически моливи. При тях в графита има специални химически багрила, които при навлажняване създават неизтриваемо мастило.

9H

8H

7H

6H

5H

4H

3H

2H

H

F

HB

B

2B

3B

4B

5B

6B

7B

8B

9B

Най-твърд

→

Средно твърд

→

Най-мек

История

Около началото на XVI век отлагане на графит е открито близо до Бороудейл, Англия. Местните жители го използват за маркировка на овцете. Интересното на тази находка е, че графитът е изключително чист и твърд и лесно се изтегля на пръчки. Химията е едва в зората си по това време, затова графитът е бил считан първоначално за вид олово. Бил е увиван в трева или овча кожа, за да е стабилен и да не се чупи.

По-късно и на други места по света са открити залежи на графит, но нито едно от тях не е с чистотата и качеството на първото. За да се пречисти, графитът е трябвало да бъде в прахообразна форма. Първите опити за правене на графитни пръчки от прахообразен графит датират от 1662 година и са смес от графит, сяра и антимон.

Италианците са първите, които използват дърво - кедър или хвойна, за стабилизиране на графита. Двете половинки на дървото се издълбават, за да се получи улей за графита и след това се залепят една за друга. Почти същата техника се ползва и днес. През XVIII век графитът започва да се смесва с глина и да се пече, като твърдостта на молива зависи от съотношението графит:глина.

Производство

В днешно време моливите се произвеждат от прахообразен графит, смесен с глина и вода. Тази смес се изтегля във форма на спагети, които се пекат, след това се топят в масло или разтопен восък, за да се запълнят миниатюрните дупки и направят писането гладко. "Спагетите" се слагат в дървената част и след това се режат и боядисват.

Видове моливи

Автоматичен молив

Цветни моливи

Многоцветен молив Koh-i-Noor

На 30 март 1858 година Хаймен Липман (Hymen Lipman) получава патент за прикрепяне на гума към молива.

Автоматични моливи

Автоматичните (или механични) моливи имат устройство, с което графитът се придвижва през дупка. Гумичките им могат да се свалят и сменят. Удобството им се състои в това, че не трябва да се острят и могат да се презареждат. Размерите им са 0.3, 0.5, 0.7, 0.9, 1.1 и 1.6 мм, което е дебелината на графита.

Цветни моливи

Цветните моливи имат прибавени пигменти към графита. Появяват се в началото на XX-ти век и стават много популярни през втората му половина. Използват се основно за рисуване в училище от по-малките ученици.

Външни препратки

• История на молива на английски
• История на молива на френски