Въглеводород: Разлика между версии
м r2.5.2) (Робот Добавяне: ml:ഹൈഡ്രോകാർബണുകൾ Промяна: la:Hydrocarboneum, sh:Ugljikovodici |
без глупости |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
* Ациклични (мастни) |
* Ациклични (мастни) |
||
** Висящи (падащи) <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
*** [[Алкюн]]и — най-падащ мастен въглеводород <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
*** [[Алкян]]и <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
*** [[Алкън]]и <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
*** [[Алкун]]и <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
*** [[Алкон]]и <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
** Наситени |
** Наситени |
||
*** [[Алкан]]и |
*** [[Алкан]]и |
||
Ред 45: | Ред 39: | ||
==Употреба== |
==Употреба== |
||
Многообразието в свойствата на въглеводородите обуславя разностранното им приложение в практиката. Освен висококалорични [[гориво|горива]] в [[енергетика]]та те са ценна суровина в органичния синтез. От тях се получават халогенопроизводни, [[алкохол]]и и [[фенол]]и, [[алдехид]]и, [[кетон]]и, [[карбоксилни киселини]] и техни производни, [[полимер]]и, [[лекарства|лекарствени вещества]], препарати за [[селско стопанство|селското стопанство]] и други. |
Многообразието в свойствата на въглеводородите обуславя разностранното им приложение в практиката. Освен висококалорични [[гориво|горива]] в [[енергетика]]та те са ценна суровина в органичния синтез. От тях се получават халогенопроизводни, [[алкохол]]и и [[фенол]]и, [[алдехид]]и, [[кетон]]и, [[карбоксилни киселини]] и техни производни, [[полимер]]и, [[лекарства|лекарствени вещества]], препарати за [[селско стопанство|селското стопанство]] и други. |
||
==Полихедрани== |
|||
===Правилни полихедрани=== |
|||
====Платонови въглеводороди==== |
|||
{| |
|||
|+ '''Платонови тела''' |
|||
|- |
|||
| [[Image:120px-Tetrahedron-slowturn.gif|thumb|121px|[[Тетраедър]]]] |
|||
||[[Image:Hexahedron.gif|thumb|121px|[[Куб]]]] |
|||
||[[Image:Octahedron.gif |thumb|121px|[[Октаедър]]]] |
|||
||[[Image:Dodecahedron.gif|thumb|121px|[[Додекаедър]]]] |
|||
||[[Image:Icosahedron.gif |thumb|121px|[[Икосаедър]] <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font>]] |
|||
|} |
|||
====Въглеведороди на Кеплер-Поансо==== |
|||
{| class="float: centre;" |
|||
|+ '''Тела на Кеплер-Поансо''' |
|||
|- |
|||
| [[Image:GreatIcosahedron.gif|thumb|121px|[[Голям икосаедър]] <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font>]] |
|||
||[[Image:GreatDodecahedron.gif|thumb|121px|[[Голям додекаедър]]]] |
|||
||[[Image:GreatStellatedDodecahedron.gif|thumb|121px|[[Голям звездовиден додекаедър]]]] |
|||
||[[Image:SmallStellatedDodecahedron.gif|thumb|121px|[[Малък звездовиден додекаедър]]]] |
|||
|} |
|||
=====Решение===== |
|||
Решението е трудно, защото тези [[многостен|полихедрани]] са вдлъбнати. Не може да брои атоми. Използва се броя на [[връх (геометрия)|върховете]]. |
|||
====Правилни съединителни въглеводороди==== |
|||
* съединение от два октаедра (стела октангула или осмоъгълна звезда) |
|||
* съединение от пет тетраедра (хироикосаедър) |
|||
* съединение от десет тетраедра (икосиикосаедър) |
|||
* съединение от пет куба (ромбиедър) |
|||
* съединение от пет октаедра (малък икосиикосаедър) |
|||
===Полуправилни полихедрани=== |
|||
====Архимедови въглеводороди==== |
|||
{|prettytable |
|||
| [[Image:Cuboctahedron.gif|thumb|121px|[[Кубоктаедър]]]] |
|||
||[[Image:Rhombicuboctahedron.gif|thumb|121px|[[Ромбикубоктаедър]]]] |
|||
||[[Image:Snubhexahedronccw.gif|thumb|121px|[[Скосен куб]] <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font>]] |
|||
||[[Image:Icosidodecahedron.gif|thumb|121px|[[Икосидодекаедър]]]] |
|||
||[[Image:Snubdodecahedronccw.gif|thumb|121px|[[Скосен додекаедър]] <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font>]] |
|||
|- |
|||
|[[Image:Truncatedtetrahedron.gif|thumb|121px|[[Пресечен тетраедър]]]] |
|||
||[[Image:Truncateddodecahedron.gif|thumb|121px|[[Пресечен додекаедър]]]] |
|||
||[[Image:Truncatedhexahedron.gif|thumb|121px|[[Пресечен куб]]]] |
|||
||[[Image:Truncatedoctahedron.gif|thumb|121px|[[Пресечен октаедър]]]] |
|||
||[[Image:Truncatedicosahedron.gif|thumb|121px|[[Пресечен икосаедър]]]] |
|||
|- |
|||
|| |
|||
|[[Image:Rhombicosidodecahedron.gif|thumb|121px|[[Ромбикосидодекаедър]]]] |
|||
||[[Image:Truncatedcuboctahedron.gif|thumb|121px|[[Пресечен кубоктаедър]]]] |
|||
||[[Image:Truncatedicosidodecahedron.gif|thumb|121px|[[Пресечен икосидодекаедър]]]] |
|||
|} |
|||
===Правила=== |
|||
* 0 - 4 |
|||
* 1 - 3 |
|||
* 2 - 2 |
|||
* 3 - 1 |
|||
* 4 - 0 |
|||
* 5 - -1 <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
* 6 - -2 <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
* 7 - -3 <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
* 8 - -4 <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
* 9 - -5 <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
* 10 - -6 <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
* 11 - -7 <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
* 12 - -8 <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
* 13 - -9 <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
* 14 - -10 <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
* 15 - -11 <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
* 16 - -12 <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
* 17 - -13 <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
* 18 - -14 <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
* 19 - -15 <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> |
|||
* 20 - -16 <font color="#FF0000"><big>(изключение)</big></font> ... |
|||
==Разпространение и получаване== |
==Разпространение и получаване== |
Версия от 09:27, 6 февруари 2012
Въглеводородите са основен клас органични съединения. Почти всички други органични вещества могат да се разглеждат като производни на въглеводородите. По химичен състав те са най-простите органични съединения, тъй като молекулите им са изградени само от въглеродни и водородни атоми.
Видове въглеводороди
Класификацията на въглеводородите се извършва върху основата на различието в строежа на молекулите им и по конкретно във вида на въглеродната верига и в природата на химичните връзки между въглеродните атоми във веригата.
- Ациклични (мастни)
- Циклични
- Циклоалкани
- Ароматни - Арени
Броят на въглеродните атоми във въглеродните вериги на въглеводородите от един и същ вид може да бъде различен. Това е причина за явлението хомология. Въглеводородите от един и същ хомоложен ред имат еднакъв качествен, но различен количествен състав. Също така притежават сходен молекулен строеж и сходни свойства.
Молекулен строеж
Въглеродните атоми в молекулите на въглеводородите се намират в различно хибридно състояние - sp3, sp2 и sp, с характерните различия в електроотрицателността.
В молекулите на алканите въглеводните атоми са само в sp3-хибридно състояние. При алкените и алкадиените въглеродните атоми са в sp3 и в sp2-хибридно състояние, алкините в sp3 и sp-хибридно състояние, а в бензеновото ядро на арените — само в sp2-хибридно състояние.
Хибридното състояние на въглеродните атоми определя вида на ковалентните връзки във веригите. Връзките C—H във всички въглеводороди са прости (σ-) връзки независимо от хибридното състояние на въглеродния атом. Връзката C—C при алканите е също проста (σ-) връзка. При алкените между въглеродните атоми в sp2-хибридно състояние се образува двойна (σ-сигма и π-пи) връзка. В молекулите на алкините между въглеродните атоми в sp-хибридно състояние съществува тройна (σ- и 2π-) връзка. В бензеновото ядро на арените връзката между въглеродните атоми е също сложна. Образувана е от σ- и делокализирана π-връзка.[1]
Химични свойства
Реакционната способност на въглеводородите на отделните хомоложни редове намалява с увеличаване на молекулната маса. Ако при обикновени условия се съпостави реакционната способност на отделните видове въглеводороди се установява следното: Алканите се отличават с много малка реакциона способност (парафини - от parum affinis - без сродство). Останалите въглеводороди проявяват по-голяма реакционна способност от алканите.
За въглеводородите са характерни няколко основни типа химични реакции.
- Заместителни реакции: при тях участват алканите, алкините и арените.
- Присъединителни реакции: характерни са предимно за алкените, алкадиените и алкините.
- Умерено окисляване: характерно за алканите, алкените, алкините и алкиларените.
- Горене: Запалени на въздуха, всички въглеводороди горят. Реакцията е силно екзотермична.
Употреба
Многообразието в свойствата на въглеводородите обуславя разностранното им приложение в практиката. Освен висококалорични горива в енергетиката те са ценна суровина в органичния синтез. От тях се получават халогенопроизводни, алкохоли и феноли, алдехиди, кетони, карбоксилни киселини и техни производни, полимери, лекарствени вещества, препарати за селското стопанство и други.
Разпространение и получаване
Въглеводородите се получават главно от природните източници - нефт, нефтен газ и земен газ. Нефтът е смес главно от алкани, циклоалкани и ароматни въглеводороди. В коксовия газ се съдържат газообразни алкани и предимно метан.
Източници
- ↑ Цитирано по: Химия за 10 клас; Автори: Г. Близнаков, Л. Недялкова, Е. Гергова, П. Рибарска; София, 1994, стр.159.