Робърт Макклур

Робърт Макклур Robert John Le Mesurier McClure
ирландски изследовател
Роден	28 януари 1807 Уексфорд, Ирландия
Починал	17 октомври 1873 Портсмът, Великобритания
Погребан	Великобритания
Семейство
Други роднини	Оскар Уайлд (първи братовчед)
Робърт Макклур в Общомедия

Сър Робърт Джон ле Мезюре Макклур (на английски Robert John Le Mesurier McClure) (28 януари 1807 - 17 октомври 1873) английски изследовател на Арктика от ирландски произход.

Ранни години

Роден в Уексфорд, Ирландия в семейство на военен. Първоначалното си образование получава под ръкодството на чичо си. През 1824 г. постъпва във военноморския флот и 12 години по-късно е първото му запознаване с Арктика. Участва в експедицията на Джордж Бак. След завръщането си от експедицията е произведен в лейтенант. През 1838-1839 г. извършва плавания до Канада, а следващите години, до 1846 г. участва в създаването на военноморски бази в Канада и на Големите и Малките Антилски о-ви.

Две години по-късно (1848-1849) се присъединява към експедицията на Джеймс Кларк Рос, изпратена да търси Джон Франклин.

Откриване на Северозападния проход

Веднага след завръщането си от Арктика през 1850 г. Макклур е назначен за командир на кораба "Инвестигейтър" в нова експедиция 1850-1853, целта на която била същата – търсене на Джон Франклин и неговите спътници, но по стечение на обстоятелствата открива Северозападния проход.

През 1850 г. от Тихия океан през Беринговия проток и море Бофорт в източно направления прониква в широкия залив Амундсен. Тръгва на север и на 119º 36` з.д. открива южния в ход на протока Принц Уелски (между остров Банкс на северозапад и остров Виктория на югоизток). Зимува в централната част на протока Принц Уелски на 72°50′ с. ш. 117°55′ з. д.72.833333° с. ш. 117.916667° з. д.72.833333, -117.916667. През късната есен е проведен поход на север от местозимуването и на 26 октомври е открит северния вход на протока Принц Уелски и последния, най-западния (протока Макклур, между Банкс на юг и островите Принц Патрик и Мелвил на север) от поредицата протоци, съставляващи Северозападния проход.

През пролетта на 1851 г. Макклур изпраща в три посоки изследователски отряди. Западният отряд под командването на лейтенант Кресуел (Cresswell) открива и изследва южния и западния бряг на остров Банкс. Южният отряд под командването на лейтенант Хасуел открива северозападната част на остров Виктория – п-ов Принц Алберт и залива Принц Алберт (71°20′ с. ш. 117°00′ з. д.71.333333° с. ш. 117° з. д.71.333333, -117). Източния отряд, ръководен от ескимоса Уиниат заобикаля от север п-ов Принц Алберт и открива заливите Ричард Колинсън (72°45′ с. ш. 113°52′ з. д.72.75° с. ш. 113.866667° з. д.72.75, -113.866667) и Уиниат (72°36′ с. ш. 110°52′ з. д.72.6° с. ш. 110.866667° з. д.72.6, -110.866667). През лятото Макклур прави опит да се придвижи с "Инвестигейтър" в североизточно направление до остров Мелвил, но достига до 73º 44` с.ш., където е спрян от ледове. Тогава англичаните решават да се върнат обратно, заобикалят от юг и запад остров Банкс и навлизат от запад в протока Макклур, където корабът отново е спрян от непроходими ледове и зимува в залива Мерси, на северното крайбрежие на Банкс, на 74°06′ с. ш. 118°57′ з. д.74.1° с. ш. 118.95° з. д.74.1, -118.95, като се налага да се съкратят дажбите на екипажа и хората започват да боледуват от цинга.

През април 1852 г. Макклур и екипажат му изоставят замръзналия в ледовете кораб, движат се на изток на ски и достигнат до мястото (113º 48` з.д.), до което през 1820 г. достига от изток Уилям Едуард Пари и където оставят писмо с описание на състоянието на експедицията. Следва ново зимуване, което е още по-тежко от предишното и умират няколко човека. През април 1853 г. хората са спасени от експедицията на Едуард Белчер, които намират писмото на Макклур и през септември 1854 г., след ново – четвърто зимуване, се завръщат в Англия заедно с екипажа на Едуард Белчер. По този начин хората от експедицията на Макклур са първите европейци успели да преминат през Северозападния проход от запад на изток.

Следващи години

След завръщането си през 1854 г. Макклур, като началник на експедицията, заедно с другите капитани Едуард Белчер и Френсис Макклинток и старшите офицери са предадени на съда поради това, че са изоставили в ледовете пет кораба. След известно време всички те са оправдани. Макклур, за открития от него случайно Северозападен проход е посветен в рицарско звание, повишен в звание и заедно с целия екипаж си разделят наградата от £ 10000 дадена им от британския парламент. Награден е със златни медали на Лондонското и Парижкото географски дружества и през 1857 г. в Лондон излиза от печат книгата му: "Discovery of the North West Passage".

От 1856 до 1861 продължава да служи във военноморския флот, достига до чин вицеадмирал през 1867 г., а през 1873 - пълен адмирал. Същата година на 17 октомври почива в Портсмут и е погребан в Лондон.

Памет

Неговото име носят:

• кратер на Луната;
• нос Макклур (74°33′ с. ш. 121°18′ з. д.74.55° с. ш. 121.3° з. д.74.55, -121.3) на северния бряг на остров Банкс в Канадския арктичен архипелаг;
• нос Макклур (72°54′ с. ш. 96°41′ з. д.72.9° с. ш. 96.683333° з. д.72.9, -96.683333) най-северната точка на остров Пандора в Канадския арктичен архипелаг;
• о-ви Макклур (70°22′ с. ш. 147°25′ з. д.70.366667° с. ш. 147.416667° з. д.70.366667, -147.416667) в море Бофорт, покрай северното крайбрежие на Аляска;
• проток Макклур (74°40′ с. ш. 117°40′ з. д.74.666667° с. ш. 117.666667° з. д.74.666667, -117.666667) в Канадския арктичен архипелаг, между островите Мелвил на север и Банкс на юг.

Източници

• Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
• Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 279-281. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
• Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 374-377, 382-384. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Robert McClure в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​