[[Файл:Lewiston-Queenston Bridge.jpg|мини|Мост със стоманена дъгова конструкция над река [[Ниагара (река)|Ниагара]]]]
[[Файл:Lewiston-Queenston Bridge.jpg|мини|Мост със стоманена дъгова конструкция над река [[Ниагара (река)|Ниагара]]]]
'''Дъгата''' е [[конструктивен елемент]] с форма, близка то тази на равнинна, изпъкнала нагоре [[крива]], най-често лежаща във вертикална равнина. Дъгите, оформящи врати, прозорци и други отвори в стени, както и самостоятелно разположените дъгови декоративни съоръжения, често се наричат '''арки'''. Конструкциите, които имат подобна на дъгите форма, но относително голямата им дълбочина налага разглеждането им като повърхнини, вместо като криви, се наричат [[свод]]ове.
'''Арката''' е [[конструктивен елемент]] с форма, близка то тази на равнинна, изпъкнала нагоре [[крива]], най-често лежаща във вертикална равнина. Конструкциите, които имат подобна на арките форма, но относително голямата им дълбочина налага разглеждането им като повърхнини, вместо като криви, се наричат [[свод]]ове.
Дъговите конструкции, както и сводовете и [[купол]]ите, могат да поемат насочено надолу вертикално натоварване без в тях да възникват значителни [[опън]]ни напрежения. Това свойство ги прави изключително удачни за преодоляване на по-съществени отвори със [[зидана конструкция|зидани конструкции]]. По тази причина до появата на [[стоманобетон]]а и промишлено произвежданите железни сплави през 19 век тези конструкции са най-широко използваните при по-значителни строежи на сгради и строителни съоръжения.
Дъговите конструкции, както и сводовете и [[купол]]ите, могат да поемат насочено надолу вертикално натоварване без в тях да възникват значителни [[опън]]ни напрежения. Това свойство ги прави изключително удачни за преодоляване на по-съществени отвори със [[зидана конструкция|зидани конструкции]]. По тази причина до появата на [[стоманобетон]]а и промишлено произвежданите железни сплави през 19 век тези конструкции са най-широко използваните при по-значителни строежи на сгради и строителни съоръжения.
Версия от 05:47, 10 февруари 2012
Арката е конструктивен елемент с форма, близка то тази на равнинна, изпъкнала нагоре крива, най-често лежаща във вертикална равнина. Конструкциите, които имат подобна на арките форма, но относително голямата им дълбочина налага разглеждането им като повърхнини, вместо като криви, се наричат сводове.
Дъговите конструкции, както и сводовете и куполите, могат да поемат насочено надолу вертикално натоварване без в тях да възникват значителни опънни напрежения. Това свойство ги прави изключително удачни за преодоляване на по-съществени отвори със зидани конструкции. По тази причина до появата на стоманобетона и промишлено произвежданите железни сплави през 19 век тези конструкции са най-широко използваните при по-значителни строежи на сгради и строителни съоръжения.
Макар да не е същинска дъга, тази конструкция е исторически предшественик на дъгите. Тя дава възможност за преодоляване на малко по-големи отвори с помощта на зидария.
На снимката: Лъжлив свод от майския град Ушмал, Мексико.
Състои се от два прави елемента, поставени под наклон и подпряни един в друг. Макар елементите да са прави, от гледна точка на механиката конструкцията има свойствата на дъга.
Има формата на половин окръжност, като основата на двата ѝ края са разположени на хоризонтална права, а височината е два пъти по-малка от отвора. Поради своята простота и ефективност, тази форма е най-широко използвана в зиданите конструкции. Тя е усъвършенствана от римляните, а по-късно е характерна и за романската архитектура.
Има формата на сегмент от окръжност, но с дължина, по-малка от половината дължина на окръжността. В сравнение с полукръглата дъга има по-малка височина, поради което и хоризонталните опорни реакции са по-големи. По тази причина се използва по-често при мостове, където обикновено е по-лесно хоризонталните реакции да бъдат поети от основата и при които по-малката височина в много случаи е предимство.
Има формата на сегмент от окръжност, но с дължина, по-голяма от половината дължина на окръжността. Долната част на дъгата няма конструктивна функция, а служи за чисто декоративни цели. Тази форма, наричана също подковообразна дъга, е характерна за ислямската архитектура, най-вече в Западното Средиземноморие.
Съставена е от два сегмента от окръжности, чиито центрове са разположени на нивото на основата, а в горната си част се събират под ъгъл. В сравнение с полукръглата арка има по-голямо отношение на височината към отвора. Тази форма е характерна за готическата архитектура, където базираните на островърхи дъги сводове и прозорци с голяма височина създават визуални асоциации за стремеж към божественото.
На снимката: Островърхи дъги в покривната конструкция и прозорците на базиликата „Сен Дени“, Франция.
Състои се от четири сегмента от окръжности. Долните два са подобни на тези при островърхата арка, с центрове, разположени на нивото на основата, но с много по-малък радиус. Горните два сегмента имат значително по-голям радиус, а центровете им се намират под нивото на основата, като за разлика от трицентровата дъга има връх. Характерна е за английската архитектура от времето на Тюдорите и понякога е наричана тюдорова дъга, английска островърха дъга или норманска дъга, както и за ислямската архитектура, особено в областите с персийско влияние.
Подобна е на трицентровата дъга, но кръговите сегменти нямат обща допирателна в точките на свързване, а образуват върхове, насочени към отвора на дъгата. Тази форма се използва често в готическата архитектура.
На снимката: Трилистна дъга над врата на църквата „Света Богородица“ в Бремен, Германия.
Макар че не е същинска дъга, конструкцията има механика на ниска сегментна дъга. Обикновено се изпълнява от зидария, като фугите на елементите имат характерно радиално разположение, напречно на натисковите линии в гредата. Използва се при сравнително малки отвори, често над врати и прозорци или като допълнителна облекчителна конструкция над такива отвори.
На снимката: Облекчителна плоска дъга над отвор в сграда в античния град Перге, Турция.
Има форма на парабола, която от механична гледна точка е оптимална за поемането на равномерно разпределен върху хоризонталната проекция гравитационен товар. Използва се най-често в конструкциите на мостове.
На снимката: Три параболични дъгови моста в Ню Йорк, САЩ.
Състои се от четири кръгови сегмента, подобно на четирицентровата дъга, но горните два са изпъкнали, вместо вдлъбнати. Характерна е за ислямската архитектура.
На снимката: Аколадна арка над врата на манастирската църква „Санта Исабел ла Реал“ в Гранада, Испания.
Подобна на аколадната дъга, но долните сегменти са изпъкнали, а горните - вдлъбнати.
Механика
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Технология на изпълнение
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Приложение
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Дъгите се употребяват като основни носещи конструкции на мостове и покриви на сгради, а също така и с чисто декоративна функция — при входове, прозорци, колони, ниши и др. Те могат да бъдат и самостоятелни декоративни съоръжения, като Арката на Тит
или Триумфалната арка.